Определение № 153 от 02.03.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2349/2022
- Вид
- Определение № 153
- Подписан
- 02.03.2023
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 - чл. 13 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 4, т. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153 гр. София, 02.03.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Ивайло Младенов
Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902349 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 36 от 18.01.2022г. по в.т.д. № 567/2021г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 261654 от 07.12.2020г. по гр.д. № 9686/2019г. на Софийски градски съд, с което В. З. П. е осъдена да заплати на „Фосила“ АД (с предишно наименование „Ай Еф Джи Лизинг“ АД), на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 61 062. 03 лева главница по Договор за заем/кредит „Развитие“ № 062 от 27.06.2014г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба (22.07.2019г.) до изплащане на вземането, както и 1 000 лева, частично от 7 608. 73 лева, изтекла лихва за забава за периода от 12.09.2016г. до 22.07.2019г., и са отхвърлени предявените от Фосила АД срещу В. З. П. искове за заплащане на главница до пълния предявен размер от 70 992. 86 лева, за сумата от 47 000 лева, частично от 115 851. 65 лева, възнаградителна лихва за периода от 10.11.2014г. до 10.07.2019г., на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, и 1 000 лева, частично от 118 212. 98 лева, неустойка за периода от 11.11.2014г. до 22.07.2019г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
С подадена касационна жалба „Фосила“ АД обжалва решението на 1
Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете – за разликата до претендираните 70 992. 86 лева главница, със законната лихва от датата на исковата молба, 47 000 лева възнаградителна лихва и 1 000 лева неустойка.
Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба за неоспорване от ответника на дължимостта на таксите и извършеното прихващане, като липсата на възражения относно таксите е било потвърдено от ответника в съдебното заседание пред Апелативен съд – София. Не е бил съобразен и изводът на вещото лице за останала неплатена главница от 70 036. 50 лева. Не са били разгледани възраженията на страната във връзка с неустойката, която е дължима изцяло, а са изложени нови съображения, включително, че неустойката е нищожна поради прекомерност. Неправилни са и изводите за недължимост от В. З. П. на възнаградителна лихва, по която също не са били съобразени оплакванията във въззивната жалба на касатора.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора „Фосила“ АД въпроси са:
1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните.
Касаторът излага, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС – възприетото в решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и цитираната в това решение съдебна практика.
2. Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи 2 неравноправност на клауза/клаузи в потребителски договор.
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Също съгласно решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., когато констатира наличие на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, решаващият съдебен състав е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. В същия смисъл се сочат решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 142 от 01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
3. Кога клаузата за неустойка подлежи на прогласяване като нищожна и допустимо ли е същата да бъде намалена поради прекомерност?
Касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с разрешението т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Касаторът сочи още, че въззивното решение е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на предоставения кредит е 71 300 лева, от които на кредитополучателя са преведени 61 822. 03 лева, като са удържани 8 077. 28 лева и 1 400 лева разноски. Съдът е приел още, че удържаните суми по главницата са 1 263. 50 лева и остатъкът е в размер 70 036. 50 лева, а е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на главница от 61 062. 03 лева, т.е. налице е разминаване между мотивите и диспозитива на решението.
От насрещната страна по жалбата В. З. П. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Конкретно се сочи, че не следва да бъде допуснато до 3 касационно обжалване въззивното решение в частта за неустойката поради обстоятелството, че в тази част то не попада в хипотезата на чл. 281, ал. 3 от ГПК, а именно поради това, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева по граждански дела.
В случая ищцовото дружество е предявило няколко обективно съединени иска, като този за неустойка е в размер на 1 000 лева.
В. З. П. обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждането й да заплати на „Фосила“ АД сумата от 61 062. 03 лева главница по Договор за заем/кредит „Развитие“ № 062 от 27.06.2014г., със законната лихва за забава от 12.09.2016г., като до датата на исковата молба (22.07.2019г.), в размер от 1 000 лева, частично от 7 608. 73 лева.
Този касатор счита решението в обжалваната част неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд не е изследвал целта и предмета на договора за потребителски кредит, от който е видно, че търговецът, който по занятие упражнява дейност по предоставяне на финансови услуги, не би сключил договора без уговорката за насрещно възнаграждение.Липсата на насрещна престация за кредитодателя обезсмисля целта на договора, което влече нищожност на цялото правоотношение съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Не може да се приеме, че волята на кредитора е да уговори заема като безвъзмезден. Неправилно е била земестена нищожната клауза относно неустойката за забава.
Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК конкретно формулираните от касатора въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), съответно по които въззивното решение е постановено в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК) и практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), са:
1.Следва ли разглеждащият съд да приложи правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за заместване нищожна клауза по потребителски договор с друга повелителна норма, при условие че нормата на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 4 не допуска (не позволява) такова приспособяване на потребителски договор.
Според касатора въззивният съд е достигнал до правилен извод досежно нищожността на клаузата, регламентираща наказателната лихва за забава, но неправилно е потвърдил дължимостта на сума от 1 000 лева обезщетение за забава (неустойка). Решението противоречи на решение от 14.06.2012г. на Съда, Banco Espanol de Credito SA (С-618/10), съгласно което не се допуска правна уредба на държава членка, когато дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач и доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза, както и на решение от 26.01.2017г. на Съда, Banco Primus SA (С-421/14), съгласно което националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени за изменят съдържанието им. Въззивното решение е постановено и в противоречие с решение № 76 от 22.07.2020г. по т.д. № 1011/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.
2. В случай че клаузата, регламентираща възнаградителна лихва, бъде обявена за нищожна, т.е. за кредитополучателя, който е търговец и/или по занятие отпуска кредити на физически лица – потребители, това обезсмисля ли целта на договора, ако в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитополучателят дължи възнаградителна лихва срещу отпуснатия заем?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли съдът да прогласи нищожност на цялото правоотношение съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД?
4. Съхранява ли се между страните, едната от които е търговец, отпускащ кредити по занятие, а другата физическо лице – потребител, сделка със съдържание на безвъзмезден заем или възниква водещият принцип в облигационното право за недопустимост на неоснователното обогатяване и чистата получена стойност на заема?
5. Как следва да процедира съдът в случай, че обяви целият договор за нищожен, а искът за връщане на суми е предявен от кредитополучателя на основание нищожен договор, а не като неоснователно обогатяване – следва ли да отхвърли изцяло иска за чистата получена и непогасена от кредитополучателя стойност на заема, тъй като не съществува основанието, на което искът е предявен?
5
За втория, третия, четвъртия и петия от въпросите касаторът счита, че са от значение за прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на въззивното решение до касация по чл. 280, ал. 1, т.
3 от ГПК, както и дадените от въззивния съд отговори са в противоречие с възприетото във вече посоченото решение от 26.01.2017г. на Съда, Banco Primus SA (С-421/14) – основание за допускане на въззивното решение до касация съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно решението на СЕС не се допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач и доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. В обжалваното решение въззивният съд е сторил точно това – заместил е волята на кредитора ищец, като е приел, че договорът изначално би бил предложен и сключен от него като безвъзмезден, което не се установява нито от извънпроцесуалното, нито от процесуалното поведение на ищеца – кредитор.
Касаторът В. З. П. също намира въззивното решение неправилно. очевидно
От насрещната страна по жалбата „Фосила“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който жалбата се оспорва. Заемателят не може да противопоставя възражения, основани на субективните решения на заемодателя за сключване на сделката, нито е възразено с отговора на исковата молба, че договорът не би бил сключен без неравноправните клаузи.
Не е замествана клаузата за неустойка, а напротив, въззивният съд не е заместил неустойката с двукратния й размер, както е искал кредиторът.
Формулираните въпроси и сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК се определят от търговското дружество като неточни и недостатъчно мотивирани.
Разпечатката съдържа 40 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8dcf783-c2ab-4206-a05d-93035980ecc0