Решение № 47 от 20.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Добрич, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Г.ева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230102079 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Д. Г.

Г., ЕГН 530321801 от гр.Д., бул.“***“ ***, ет.***, чрез адв. М. С. - АК- Добрич /редовно упълномощена/, с която срещу Г. Н. В., ЕГН ********** от гр.Д., бул.“***“ №***, ет.*** са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 109 от ЗС, както следва: ответникът да бъде осъден да възстанови събореното от него стълбище, служещо за вход към жилището на ищцата, находящо се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***по КККР на град Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК. ответникът да бъде осъден да премахне тухлите, с които е зазидал входа към жилището на ищцата откъм бул. "***" , находящо се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***по КККР на град Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, както и ответникът да бъде осъден да премахне всички дограми и дървении, които е поставил до площта над масивен гараж с идентификатор №****по КККР на град Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на 1

ИД на АГКК, със застроена площ 29 кв.м. по документ за собственост и 43 кв.м. по скица.

Претендират се сторените по делото разноски.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда , построена в поземлен имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., находящ се в гр.Д., бул “***“ №***, представляващ жилище , състоящо се от три стаи, кухня, антре, баня и тоалетна със застроена площ от *** кв.м., построено в сграда с идентификатор ***, застроена върху дворно място, цялото от ***, както и на масивен гараж със застроена площ от **, заедно с 1/3 идеална част от това място, съставляващ парцел XV с пл. №566 в кв.640 по ЗРП на ж/к *** 34.Собствеността върху имотите е придобила въз основа на нотариален акт №62, том XXII, дело №4831/2003г.на СВп. гр.Д. Наред с това е и собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Д-,бул.“***“ ***, представляващ пристройка към жилище, състояща се от две стаи и коридор, с обща застроена площ от *** кв.м., построена в урегулиран поземлен имот, целия с площ от *** кв.м., за които е отреден парцел XV , с планоснимачен №566, в квартал 640 по плана на гр.Д., ж.к.“***“.

Ответникът е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, описана по-горе.

При закупуване на имота всеки от страните разполагал със своя порта, с поставен съответно номер, като двете порти били една до друга и излазът им бил на бул.“Добруджа“.

Влизайки през нейната порта с номер ***, ищцата се изкачвала по стълбище, което било изградено в близост до сградата и оттам над нейния гараж преминавала, за да влезе в жилището си, което е на втория етаж.

Ищцата пояснява, че не живее постоянно в България и съответно не ползва постоянно и имота си.

При прибирането си през 2023г. в България установила, че ответникът е зазидал входа за имота й от към бул.“***“, като е премахнал и табелата с номер „***“. Същият бил премахнал и изградените стълби, които водели до жилището й. При запитване от страна на ищцата, ответникът й отговорил, че може да влиза в имота си през гаража. Едновременно с това , Г. В. е натрупал над гаража на ищцата алуминиева дограма и дървении, които й пречели да упражнява безпроблемно правото си на собственост и й създавали 2 неудобство.

По изложените съображения, се настоява съдът да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да възстанови събореното от него стълбище , служещо за вход към жилището на ищцата , находящо се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на град Д.; ответникът да бъде осъден да премахне тухлите, с които е зазидал входа към жилището на ищцата откъм бул. "***" , както и да бъде осъден да премахне всички дограми и дървении, които е поставил до площта над масивен гараж със застроена площ от *** кв.м.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , чрез адв. Г.

Т. - АК- Д. /редовно упълномощен/ , с който се настоява за отхвърляне на исковете. Пояснява, че по силата на нот. акт за дарение на недвижим имот под № 113, том I, дело 261 на нотариус при РС-Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от масивно жилище цялото от три стаи, кухня, антре, баня и тоалетна със ЗП от ***кв.м., построено в партера на общата сграда, застроена в дворно място цялото с повърхност от *** кв.м., представляващо пл. № 2140 по плана на гр.

Т. По силата на нотариален акт за дарение н а недвижим имот № 72, том XIV ,дело 11690/1995г. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Д., бул.

„***" №***, а именно дворно място с площ от ***кв.м. , представляващо 2/9 ид.ч. от парцел с пл. № 2140, целият от 492 кв.м., заедно с 2/3 ид.ч. от намиращото се в дворното място жилище, състоящо се от три таи, кухня, антре, баня и тоалетна със ЗП от 102,07кв.м., като жилището е разположено в партера на общата сграда, находяща се в същото дворно място.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е премахнал входна врата към двора на съсобствения с ищцата имот, като посочва, че такава никога не е имало. Пояснява, че входът към общия на страните двор е от една единствена порта, изградена като подход към него и за тримата съсобственици на дворното място. Твърди, че ищцата имала отделен вход, който бил откъм сега изградения незаконен гараж и пристройка към него. Този вход водел и към имота на ответника, но той не го ползвал . В изградената дворна стена към булевард „***” просто имало една празнина до входния портал, която била затворена с метално платно без панти, което никога не е било вход към имота, още по-малко с предназначение врата, на която да е имало административно обозначение с номер ***. Именно тази дупка/отвор, ответникът зазидал с ютонг поради факта, че оградата се накланяла в посока пътното платно и имала нужда от укрепване. Това сторил преди около две 3 години.

Във връзка с твърдението на ищцата, че е премахнал стълби като подход към пристройката, изградена над гаража й, то сочи, че на твърдяното място има дърво, което е над десетгодишно и което пречи въобще на това място да бъдат изградени стълби, камо ли да бъдат премахвани впоследствие. Счита, че този факт може да се установи и от вещото лице при извършване на евентуалния оглед на дворното място. Твърди, че никога не е имало стълби, които да водят към пристройката на ищцата. Ответникът сочи, че Д. Г. винаги е имала подход към имота си от мястото, където сега е изградила гаража си и пристройката към него. Пояснява, че изградените в имота на ищцата гараж и пристройка към него са незаконни по смисъла на закона.

По изложените съображения настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 109 от ЗС.

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен, петиторен иск. Този иск включва съдебно установяване и потвърждаване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие или посегателство. Искът по чл.109,ал.1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователни действия или състояния. Поради това ищецът по този иск следва да посочи в какво конкретно се състои посегателството върху обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, тъй като не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само което е неоснователно. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делотодоказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.

За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, действието на ответника по възпрепятстване правото на собственост следва да продължава и към момента 4 на приключване на съдебното дирене по спора. В този смисъл е и Решение № 5 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2016 г., II г. о., според мотивите на което граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника.

Предпоставка за уважаване на предявен иск по чл. 109 от ЗС е да бъде доказано, че именно ответникът със свое действие или бездействие е станал причина за накърняване на правата на ищеца.

Въз основа на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №62, том XXII, дело №4831/2003г.на СВп. гр.Д., ищцата Д. Г. се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с посочен в НА и скица административен адрес „ гр.Д., бул “****“ №***“, представляващ жилище , състоящо се от три стаи, кухня, антре, баня и тоалетна със застроена площ от ***кв.м., построено в сграда с идентификатор ***, застроена върху дворно място, цялото от *** кв.м., както и на масивен гараж със застроена площ от *** кв.м. по документ за собственост, а по скица 43 кв.м, заедно с 1/3 идеална част от това място, съставляващ парцел XV с пл. №566 в кв.640 по ЗРП на ж/к Русия 3-4. Наред с това, видно от нотариален акт с № 187, том XIII, рег.№ 18519, дело № 2438/2024г., същата, по силата да давностно владени, е собственик на недвижим имот, находящ се в същия поземлен имот, представляващ пристройка към жилище, състояща се от две стаи и коридор, с обща застроена площ от *** кв.м., построена в урегулиран поземлен имот, целия с площ от *** кв.м., за които е отреден парцел XV , с планоснимачен №566, в квартал 640 по плана на гр.Д., ж.к.“***“.

Видно от Разрешение за строеж № 172/08.05.1996г. /л. 164 от делото/ праводателят на ищцата се е снабдил с разрешение за строеж на калкан на масивен гараж с площ 21 кв.м. По делото не е спорно, че изграденият гараж е 5 с площ 43 кв.м.

От приложен на л. 192 от делото Констативен протокол № 9/11.07.2012г., съставен от служители в отдел УТСК при Община град Д., се установява, че строежи „надстройка на съществуващ гараж“ със ЗП 25,85 кв.м. и „Пристройка към двуетажна жилищна сграда“ със ЗП *** кв.м., собствени на ищцата, са изградени без разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, поради което представляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Наред с това, от приобщени по делото Констативни протоколи, изготвени от Община град Добрич /л. 188 – л. 206 от делото/ се установява, че в поземления имот незаконни строежи по смисъла на посочената разпоредба са и следните строежи: „жилищна сграда“ с ЗП ***кв.м., сосбтвеност на Д. Г., „пристройка към жилищна сграда – баня“ със ЗП 11,64 кв.м., собственост на Д. Г. Ч., „пристройка към жилищна сграда“ със ЗП 5,72 кв.м., собственост на Г. В. .