Решение № 4 от 08.02.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Видин , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена С. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Е. в присъствието на прокурора И. И. като разгледа докладваното от Милена С. Стоянова Гражданско дело № 20201320101571 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 530 от ГПК във вр. с чл.19, ал. 1 от ЗГР.

Делото е образувано по молба на C. О. П. от с. Градец, общ. Видин, чрез адв. Л. Ф., с която иска да бъде постановено решение и да бъде допусната промяна на собственото й име, като за в бъдеще да носи името А.. Твърди се в молбата, че молителката е кръстена с името C., като родителите са имали намерение да я кръстят на дядо по майчина линия А..

Посочва, че докато молителката била на ниска възраст умалителното име „C.“ не й създавало проблеми, но в младежките години започнала да усеща някакво пренебрежение към личността когато връстници и познати я назовавали с името й, сякаш се обръщали към някакво малко дете.

Посочено е също, че поради съвпадение на личното име на молителката с името на фолк певица, същата ставала жертва на подигравки и неуместни шеги. Изтъква се дори случай, когато кандидатствала за работа на сериозни позиции и при телефонни разговори от страна на работодател, чувала отсреща несериозни реплики по отношение на собственото си име.

Молителката счита, че името й е осмиващо, опозоряващо и обществено неприемливо, поради което желае промяна на собственото си име от „C.“ на „А.“.

В с.з. молителката, чрез процесуален представител уточнява, че името „C.“ е осмиващо, защото ставала обект на подигравки заради името на фолкпевица. Опозоряващо е, защото нейното субективно чувство е да се казва „А.“. Обществено неприемливо е защото името „C.“ е умалително име на непълноценен човек, незрял човек.

1

Заинтересованата страна Община Видин, чрез процесуален представител е изразила становище, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата.

Контролиращата страна РП – Видин, чрез процесуален представител е оспорила молбата като неоснователна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

От представения препис на удостоверение за раждане от 08.01.1990г., изд. от ОНС Видин, се установява, че молителката С. О. П. с ЕГН ********** е с родители П. А. С. и О.

П. С.. Удостоверението е издадено въз основа на акт за раждане № 17 от 08.01.1990г.

Разпитаните по делото свидетели П. А. С. – майка на молителката и Марияна О. М. – сестра на молителката, посочват че молителката е кръстена с името C. на дядо си по майчина линия, който се казва А.. Свидетелките посочват, че молителката често била срещала подигравки заради името си като ученичка и към нея се отнасяли несериозно. Не е срещала трудности заради името си при извършване на административни услуги.

Свидетелите се обръщат към нея с името C., защото са свикнали с това име. Според майката на молителката името не е опозоряващо, но тя не си го харесва. Според сестрата на молителката, името е опозоряващо.

От представените писмени доказателства, се установява, че молителката не е осъждана, срещу нея няма образувани наказателни производства, няма образувани изпълнителни дела.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В настоящия случай не се установява наличието на нито една от изброените предпоставки на закона.

Молителката е със собствено име „C.“, което не е осмиващо и опозоряващо, нито обществено неприемливо. Името „C.“ е умалително на името „А.“. Общоизвестно е че към лицата, носещи собствено име „А.“, респ. „А.“ умалителното обръщение е „C.“, респ. „С.“.

В този смисъл съдът не споделя доводите на молителката, че умалителното име „C.“ е 2 асоциация с име на непълноценен и незрял човек, което било обществено неприемливо.

Неоснователни са и доводите, че името било осмиващо защото се свързвало с име на фолкпевица. Името само по себе си не съдържа никакво звучене, което да сочи на негативно и подигравателно отношение или да означава обиден епитет или квалификация. Името „C.“ не е и опозоряващо, както твърди молителката. Само и единствено субективното й чувство, че иска да носи името „А.“ не може да бъде основание да се приеме, че името е опозоряващо.

В чл. 19, ал. 1 от ЗГР е посочено, че промяна на името може да се допусне и когато важни обстоятелства налагат това. В конкретния случай, извън посочените по-горе, а именно, че името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, молителката не е изтъкнала други важни обстоятелства, които да обосновават исканата промяна на собственото име. Името на всяко лице е основна част от неговата идентичност. То изпълнява изключително важни функции свързани с идентификацията, индивидуализацията и като цяло участието на едно лице в обществото. По тази причина, след вписването на трите имена на всяко лице в акта за раждането му, основанията за промяна на която и да е част от името са строго определени в закона. Субективното усещане на молителката не е достатъчно, за да се извърши промяна на името й, а то следва да намери отражение в обективната действителност. Така напр., ако молителката има административни неудобства с името си, или е известна с псевдоним, или е известна в обществото с друго име, или в различни документи е записана с различни имена, което създава затруднения при идентификацията си, и т.н. От свидетелските показания не се установиха такива важни обстоятелства. Напротив, свидетелите посочват, че се обръщат към молителката именно с името „C.“.

Вярно е твърдението в писмената защита, че съдът в това производство, което е охранително по своя характер следва да извърши служебна проверка на условията за издаване на искания акт. Тази служебна инициатива на съда обаче е ограничена в рамките на заявените от молителя обстоятелства. Противното би означавало, съдът да се произнесе по непредявено искане, което е недопустимо.

Следва отново да бъде подчертано, че индивидуализиращите признаци на физическите лица, съставляващи тяхното "гражданско състояние", се характеризират със стабилност и не могат да бъдат променяни единствено и само поради желанията на правните субекти. Като държавен орган, комуто е предоставена компетентност да допуска или не тези промени, съдът е властен да прецени дали са налице условията, които законът е въвел, за да бъде допусната исканата промяна, а не само да регистрира тези промени.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира молбата за неоснователна. Отказът за издаване на искания охранителен акт не решава въпроса за поисканото с молбата съдействие със силата на присъдено нещо. Всякога то може да се поиска отново, при същите или при изменени обстоятелства.

3

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на С. О. П. с ЕГН ********** с адрес: с. Градец, общ. Видин, ул. Двадесет и седма № 32 по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация за допускане на промяна на собственото й име от „C.“ на „А.“, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4