Решение № 2982 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512718 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20138321 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 56672/2018 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, съдът е осъдил „Т.-**“ ЕООД, да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.198о, ал.1 ЗВ сумата 5 642, 92 лв., представляваща неплатена цена за предоставени от ищеца ВиК услуги за периода 08.05.2015 г. до 03.08.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, кв. „****“ (бивш Стопански двор), с клиентски номер № 1003003465 и сумата 281, 51 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите суми за периода 01.08.2015 г. до 30.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 24.08.2018 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 336, 98 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Т.-**“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че претендираните от ищеца суми са формирани от загуби с неясен произход и разпределени за плащане между снабдените недвижими имоти в района.

Твърди, че водопроводът не е собственост на „Софийска вода“, поради което водният ресурс, за чието изразходване ищеца претендира плащане, не е негова собственост. Поддържа, че претендираната сума не представлява индивидуално потребена вода от обектите, а разпределена загуба, която е непредвидена и с неясен произход, от неизвестен водопровод на ищеца и не следва да бъде заплащана от ответника. Твърди, че ищецът няма как да е доставял водя по незаконен водопровод, който не е негова собственост, а 1 ответникът не е ползвал ВиК услуги в посочените видове и количества.

Присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество и при спазване указанията на законодателството. Счита, че представеният талон за пломбиране на водомер от 17.04.2015 г. сам по себе си не е достатъчен да се направи извод, че ответникът е изразходвал воден ресурс за стойността, претендирана от „Софийска вода“ АД, тъй като той представлява частен удостоверителен документ и не притежава материална доказателствена сила, а се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай по делото не са събрани други доказателства в подкрепа на констатациите по посочения частен документ. Твърди, че е заплащал всички начислени суми, отчетени по поставения индивидуален водомер, еквивалентни на реално изразходваната вода от него при ползването на имота, но не е длъжен да заплаща сумата над реално потребената вода, представляваща загуби на ищеца, който няма водопровод в района и това е безспорно доказано по делото от съдебнотехническа експертиза. Недоказан е останал факта, че ищецът притежава водопровод в този район, поради което същият няма право да иска плащане на суми за услуга, която реално не е предоставяна от него. Моли съда да се отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, както и не е изразено становище в хода на съдебния процес.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с осъдителен иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, по силата на който е доставял питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, а за ответника като потребител на тези услуги е възникнало задължението да заплати в срок дължимите суми. Твърди, че правоотношението между страните се регулира от влезли в сила „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД“, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-О64 от 17.07.2006 г. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги като собственик на сервиз за камиони, находящ се в гр. София, кв. „Връждебна“, ул. „1-ва“, (бивш Стопански двор), клиентски № 1003003465, които не са заплатени. Твърди, че имотът е посещаван от служители на ищеца за отчитане на показанията на наличните в имота индивидуални водомери съответно № 09538673 и № 0022821, като за доставените услуги са издадени фактури, отразяващи тяхното количество. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 5 642, 92 лв. за периода от 08.05.2015 г. до 03.08.2017 г. и обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2015 г. до 2

30.06.2017 г. в размер на 281,51 лв. Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 08.11.2018 г. ищецът е уточнил, че ответникът е наемател на процесиня водоснабден имот.

С молба – уточнение от 19.06.2019 г. ищецът е уточнил, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, по силата на нотариален акт № 10, том І, рег. № 2029, дело № 7 от 2007 г.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът предявените искове. Твърди, че не е потребител на ВиК услуги и между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът да му е предоставял ВиК услуги. Поддържа, че процесният водопровод, по който ищецът твърди да е доставял питейна вода, е изцяло незаконен, тъй като не е надлежно присъединен към водоснабдителната и канализационна система съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, поради което ищцовото дружество не може да претендира заплащане на услуга, доставяна чрез незаконен и нерегламентиран водопровод. Счита, че издадените от ищеца фактури не го обвързват, тъй като същите не носят подпис на негов представител, а и не са получени от него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 10, том I, рег.№ 2029, дело № 7/2007 г. от 07.02.2007 г. „TЕТИ - 90“ ЕООД, е придобило правото на собственост върху 200/4970 идеални части от поземлен имот, находящ се в град София, кв.

„Враждебна“, местност бивш двор на ТКЗС, съставляващ по скица ПИ 243, нанесен в кадастрален лист 302 по неодобрения кадастрален план на кв.

„Враждебна“.

Съгласно талон за пломбиране на водомер от 17.04.2015 г. водомер с фабричен № 09538673, пломбиран с пломба № 1510563 е на клиент „Т.-**“ ЕООД с кл. № 1003003465, намиращ се на в кв. „Враждебна“ - Стопански двор (сервиз за камиони, хале).

Представен е и талон за пломбиране на водомер от 28.11.2018 г. , според който водомер с фабричен № 16077700, пломбиран с пломба № 1682993 е на клиент „Т.-**“ ЕООД с кл. № 1003003465, намиращ се на в кв.

Враждебна - Стопанаски двор (сервиз за камиони, хале).

По делото са приложени и справки за потреблението на клиентски № 1003003465 съгласно показанията на водомер с фабричен номер № 09538673 за периода м.08.2015 г. до м.06.2017 г., съдържаща дължимата сума, както и направени през периода плащания.

Представени са и 28 броя фактури за процесния период, както и копие от приложимите общи условия на дружеството „Софийска вода“ АД От заключението на вещото лице Е.В. по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че след запознаване с наличната при ищеца документация и посещение на имота на място е установено, че обект с клиентски номер № 1003003465 представлява автосервиз и офис сграда в УПИ XI-472 в квартал, м. „Враждебна“. Съгласно информацията, предоставена от ищеца, към 25.07.2011 същият не разполагал 3 с информация за редовно изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод до имота, от който да бъдат предоставени изходни данни за изграждане на водопроводно отклонение. Към този момент имотът е водоснабден от водопроводна мрежа с неизяснен статут на бившия стопански двор. Вещото лице е установило, че в района няма канализация, която да се поддържа от „Софийска вода“ АД. На 13.07.2011 г., с вх. № ТУ 2968/13.07.2011 г. от ответника към ищеца е постъпило запитване относно изходни данни за проектиране на ВиК отклонения за обект: Автосервиз и офис - сграда в УПИ № XI-472, кв. 1, м. Враждебна, - Япаджа, като в отговор на запитването ищецът „Софийска вода“ АД е заявил, че не разполага с информация за редовно изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод до имота. Имотът е бил водоснабден от водопроводна мрежа с неизяснен статут (на бившия стопански двор), поради което дружеството не приема същата по отношение на градоустройствения статут на водопроводите,тъй като същите не са изградени (не попадат) в новообразуваните улици от новата регулация на района, която е елемент на действащия ПУП. За да е възможно присъединяването на нови обекти поземлени имоти към водопроводната мрежа, е необходимо тя да бъде реконструирана в съответствие с утвърдените специализирани ВиК схеми за територията и след реконструкцията да се въведе в експлоатация. При посещението на имота съвместно с ищеца, поради липса на достъп, не е осъществена проверка на приходния водомер – на отклонението откъм бул.

„Ботевградско шосе“, по който се отчитат общите нужди на абонатите.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Спори се между страните в производството дали са обвързани от договорно правоотношение.

В нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е регламентирано, че ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно - битови, промишлени и др. нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Съгласно § 1, т. 2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ „потребители” по смисъла на закона са юридическите или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на „Софийска вода” АД, в сила от 01.09.2006 г.

4

Ищецът свърза качеството на ищеца на потребител с принадлежността на правото на собственост върху процесния водоснабден имот, съгласно депозираната на 19.06.2019 г. молба - уточнение. Наличието на валидно облигационно правоотношение е своевременно оспорено от ответника, поради което и на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже това свое твърдение, в каквато насока е и изготвения по делото доклад по реда на чл.146 ГПК.