Решение № 1010 от 24.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100998 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Н. М. против К. Н. К., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отправени обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че през годините е изградила репутация на сериозен и компетентен ***, като освен с професионалните си успехи винаги е била и добър пример за обществото. Сочи, че ответникът притежава един от найголемите и популярни канали в *** платформата за България и че същият печели популярност като често създава *** видеоклипове, в които критикува и открито оплюва репутацията на други лица. Заявява, че в края на *** г. като *** е образувала четири частни граждански дела пред Районен съд – ***, като оттогава насетне ответникът е започнал да я обижда в публичното пространство и да поставя под съмнение не само нейните професионални качества, но също и нейните нравствени и морални такива. Сочи, че в поредица видеа ответникът я напада публично, осмива я, твърди, че изпуска ***, като няколко от видеата са били свалени поради подадени сигнали oт потребители за съдържащо се обидно и оскърбително съдържание. Твърди, че на нa *** г. К. К. е публикувал видеоклип в своя канал в *** със заглавие „***“, в който клип в продължение на *** минути ответникът не спира да говори за нея и да поставя пoд съмнение професионалните й качества, като дори я набеждава в измама. Заявява, че от съдържащите се в клиповете обидни 1 квалификации е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, силно неудобство и срам, уронване на авторитета и доброто й име, причинена промяна в общественото мнение и емоционален дискомфорт, съчетан с чувство на унижение.

Ответникът оспорва предявения иск, като заявява, че процесният видеоклип не е атака срещу личността на ищцата, а публичен коментар по негов собствен съдебен казус по начина, по който срещу него са поискани и допуснати *** мерки и по липсата на конкретна *** нужда. Твърди, че критиката е насочена към съдържанието на процесуални документи и към твърдяно въвеждане на съда в заблуждение относно *** нужда, а не към частния живот, честта или личното достойнство на ищцата извън въпросния процесуален контекст. Счита, че не е налице противоправно поведение от негова страна, тъй като е направил правен и обществен коментар по висящ спор, но не и автономно злепоставяне на ищцата. Заявява, че твърденията му, че ищцата „лъже“, „подвежда“ и „мами“ съда или „злоупотребява с положението си“ не са изолирано твърдение за личния морал на същата в битов план, а процесуална оценка за конкретно съдебно поведение. Сочи, че твърдените от ищцата вреди са заявени декларативно, като не е посочено кога са настъпили, как са се проявили, колко време са продължили, от кои конкретни думи произтичат и как се отделят от естествения дискомфорт на страна и *** в остър съдебен спор.

В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален представител поддържат исковата молба и пледират за уважаване на предявения с нея иск.

Ответникът и неговият процесуален представител поддържат заявеното оспорване на предявения иск и пледират за неговото отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, за основателността на който ищцата следваше да установи твърдяното деяние на ответника, неговата противоправност, причинените й неимуществени вреди, причинната връзка между вредите и деянието на ответника, както и интензитета на сочените вреди, а именно – че в резултат от изречени от ответника обидни и клеветнически твърдения са уронени авторитета и доброто й име, че тези твърдения са причинили промяна на общественото мнение, силен емоционален стрес, тежко нервно напрежение и пр.

В случая по делото не е спорно, предвид признанието на ответника, че именно последният е автор на процесния видеоклип, публикуван на *** г. в *** със заглавие „***“. Спорни са останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно – противоправно ли е деянието на ответника, причинени ли са на ищцата неимуществени вреди, както и причинната връзка между вредите и деянието на ответника.

2

От извършения оглед на електронния носител, представен от ответника в проведеното открито заседание, се установява, че коментирайки подадените от Х. Ц. Р. пред Районен съд – Велико Търново /впоследствие разгледани от Районен съд – ***/ молби за *** и постановените във връзка с тях съдебни актове, ответникът коментира и процесуалните действия на ищцата, която в този случай е действала като *** на молителя по тези дела. Действително, съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Съгласно чл. 39, ал. 2 от КРБ обаче, това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Съдът в настоящия си състав намира, че в случая, противно на твърдението на ответника, направеният от последния коментар на собствените му съдебни казуси и по-конкретно – на участието на ищцата в тях като процесуален представител на трето за делото лице, не представлява оценъчно съждение/я, чиято истинност не подлежи на доказване, а твърдение относно съществуването на определени факти, което твърдение може да се установи или опровергае в процеса. Това е така, тъй като в случая ответникът не само изразява допустима критика по повод неоснователно подадените /според него/ молби за допускане на *** – както срещу молителя и срещу неговия процесуален представител, от една страна, така и срещу съдебните състави, от друга, а отправя и конкретни обвинения срещу ищцата, включително обвинения в лъжа и в измама. С изявлението си ответникът преминава границата между гарантираното в чл. 39, ал.1 от КРБ и в чл. 10 от КЗПЧОС право на свободно изразяване, от една страна, и защитата на репутацията и правата на другите, от друга, доколкото използваните от него изразни средства по същество представляват обидни и клеветнически твърдения, а не само правен и обществен коментар по висящ съдебен спор.

Факт е, че в целия видеоклип ответникът говори в контекста на съответните съдебни казуси и обсъжда процесуалното поведение на ищцата именно в този контекст, както е факт също, че свободата на словото не се отнася само до информация, която се приема благосклонно или като безобидна, или с безразличие, но също и до такава информация, която засяга, шокира или смущава. Съгласно принципите, залегнали в чл. 10 от КЗПЧОС обаче, тази свобода подлежи на някои ограничения, едно от които безспорно е свързано със защитата на репутацията и правата на другите. Действително, в качеството си на пряко засегнато от съдебните казуси лице, ответникът е имал правото да направи своята публична оценка на действията на насрещната страна и на съда, но в случая ищцата иска ангажиране на отговорността му не за това, че е направил въпросната оценка, а доколкото че наред със същата ответникът я клевети и обижда, не само поставяйки под съмнение, а директно отхвърляйки нейните морални качества. И макар някои от изявленията на ответника във видеоклипа, адресирани към ищцата, да са поставени под формата на въпроси, същите на практика са фактически твърдения /че ищцата лъже, мами и заблуждава/, които изпълват деликтния състав на чл. 45 ЗЗД. По начина, по 3 който ответникът представя фактите във видеоклипа, у зрителя несъмнено остава именно впечатлението, че ищцата лъже и мами съда /т.е. че същата е лъжкиня и измамница, а дори и престъпница/, вместо да се даде /макар и субективна/ оценка на действията й, без да се засягат честта и доброто й име.

На следващо място, както сам казва й ответникът в отговора на исковата молба, дори дадено изявление да се квалифицира като оценъчно съждение, е необходимо да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе това изявление би надхвърлило допустимото. В случая съдът намира, че дори изявленията на ответника да бъдат приети като оценъчни съждения, не са налице достатъчно фактически данни, които да подкрепят същите. Това е така, доколкото в съдебно заседание процесуалният представител на ответника сам заявява, че тези изявления на доверителя му са провокирани от липсата на *** нужда по допуснатите ***, респ. от аргументацията на ищцата относно въпросната нужда, а именно – че ответникът е *** и че има реален шанс да отчужди своето имущество. По повод на първия от тези аргументи обаче, в молбите за *** изрично се сочи, че употребеният израз *** е използван от ответника в други негови видеоклипове по свой собствен адрес, т.е. ищцата е аргументирала интереса от допускане на *** с думи на самия ответник, а не е давала въпросното определение за него. Вторият от аргументите на ищцата в молбите – че има реален шанс ответникът да отчужди свое имущество, е пряко свързан с първия и е типичен за повечето молби, с които се иска *** иск. Т.е. от изложеното и от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че евентуалното оценъчно съждение на ответника е подкрепено с достатъчно фактически данни, които да го подкрепят и които да го оправдават.

Аргументът на ответника, че след първите запори е имал процесуално и извънпроцесуално поведение, което не оправдава последващите запори, т.е. че не се опитал да укрие имуществото си, а е обезпечил наложените му запори, също не променя горния извод, доколкото става дума за нови искания за ***, по които молителят няма как да предполага каква е наличността по сметките на бъдещия ответник, респ. въпросният молител и процесуалният му представител при всички случаи е следвало да защитят тезата си за необходимост от допускане на ***, което на практика е сторено в молбите.

В заключение, съдът намира, че е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищцата неимуществени вреди.

За установяване на твърдението си, че от деянието на ответника е претърпявала сочените от нея неимуществени вреди ищцата ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане. В показанията си св. К. Д. заявява, че публикуването на процесния видеоклип се е отразило негативно върху психо-емоционалното състояние на ищцата – същата си е взела внезапен болничен, не е искала да идва на работа и да контактува с колеги и клиенти, като след завръщането си на работа е станала 4 разсеяна, започнала е да изпитва затруднения да разговаря с клиенти, тъй като се е притеснявала дали някой от тях не е гледал клипа и какво мнение си е изградил за нея. Свидетелката споделя, че след публикуването на видеоклипа в *** им са идвали клиенти и са отправяли упреци към работата на ищцата, продиктувани от изгледания клип, а трети лица са се обаждали по телефона и са отправяли заплахи към нея. Твърди, че се е стигало до пренасочване на клиенти към други колеги на ищцата, което освен във финансов аспект се е отразило на самочувствието и на самооценката й. В показанията си св. К. Т. пък заявява, че след публикуването на процесния видеоклип ищцата е била изплашена и не е искала да комуникира с други хора, като е спряла да посещава нейното студио за красота.

За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици, настъпили за ищцата в резултат на осъществения деликт. Дължи се обезвреда на емоционалните и психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях страдания, негативни емоции и дискомфорт, като с оглед специфичния характер на моралните вреди при доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. В настоящия случай последиците от увреждането се изразяват в притеснение и стрес, неудобство и срам, уронване на доброто име, причинена промяна в общественото мнение и емоционален дискомфорт, съчетан с чувство на унижение, като наличието на същите се установява от ангажираните гласни доказателства. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че деянието на ответника е извършено по такъв начин, че същото е станало достояние на множество лица в интернет пространството, което несъмнено е разширило вредните му последици, доколкото множество лица са възприели казаното. Съдът отчита обаче и обстоятелството, че макар ищцата да не е публична личност, същата все пак е ***, представлявал дадено лице в конкретен правен спор, в какъвто спор често има засегната страна, с което ищцата несъмнено е била наясно като *** със сериозна практика, както и че по-тази причина прагът й на търпимост следва да е по-висок от този на останалите граждани. С оглед на така установеното, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди се явява сумата от 2 000.00 евро, до която сума следва да се уважи искът, който следва да се отхвърли за разликата до 3 000.00 евро.