Решение № 47 от 11.03.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 817/2023
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Ихтиман, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100817 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.
А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3, чрез адвокат Д. Н., против „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1. Исковата молба е била оставена без движение, като ищецът посредством молба-уточнение е конкретизирал същата в указания срок.
В исковата молба и молбата-уточнение е посочено, че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор, което било прекратено на 31.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Според активно легитимираната страна работодателят й не е изплащал дължимото й трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022 г. до месец юли 2023 г., като брутното трудово възнаграждение за времето от септември 2022 г. до декември 2022 г включително възлизало на 710 лева месечно, а от януари 2023 г. до юли 2023 г. възлизало на 780 лева месечно.
Предвид горното, ищцовата страна настоява ответникът да бъде осъден да й заплати дължимото брутното трудово възнаграждение за времето от септември 2022 г. до юли 2023 г. включително, което е в общ размер на 8300 лева, както и обезщетение в размер на 780 лева, дължимо на основание чл. 222, ал. 1 от КТ. Настоява се ответникът да заплати законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до погасяването им.
Претендират се и направените от ищцата разноски по водене на съдебното производство.
Исковата молба е връчена на ответника чрез залепване на уведомление, тъй като не е открит представител или служител на ответното дружество, който да приеме съдебните книжа. По делото не е постъпил отговор.
Правната квалификация на предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение е чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ. Правната квалификация на иска за сумата от 780 лева е чл. 222, ал. 1 от КТ.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Н., която 1 поддържа иска и настоява за неговото уважаване. Отправя се и искане за постановяване на неприсъствено решение.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или упълномощен представител.
Исковата молба е връчена на ответника при условията на 50, ал. 4, във вр. чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В разпореждането, с което е указано връчване на исковата молба, е посочено на ответника, че ако в едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, не представи отговор и не се яви в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на производството в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
По делото не е постъпил отговор на искова молба, не е поискано от ответника производството да продължи в негово отсъствие, същият не е ангажирал доказателства.
От всичко посочено дотук се налага извод, че са налице предпоставките, визирани в чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.
Съдебният състав приема, че с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и съобразявайки ангажираните от активно легитимираната страна доказателства, искът се явява и вероятно основателен. По този начин е налице и втората предпоставка, визирана в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, необходима за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
С оглед изхода на делото ответникът следва да репарира на ищеца сторените от последния съдебни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, следните държавни такса: държавна такса в размер на 332 лева, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ и държавна такса от 50 лева, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238, ал. 1, във вр. чл. 239, ал. 1 е ал. 2 от ГПК, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1 да заплати на В. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3 следните суми: 8300 лева /осем хиляди и триста лева/ – брутно трудово възнаграждение за времето от септември 2022 г. до юли 2023 г. включително /за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г. брутното месечно трудово възнаграждение е по 710 лева, а за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2023 г. е по 780 лева/ и 780 лева /седемстотин и осемдесет лева/ – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите от 8300 лева и 780 лева, считано от датата на подаване на иска /04.09.2023 г./ до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1 да заплати на В. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3 сумата от 400 лева /четиристотин лева/ – сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА „*-*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, следните държавни такса: държавна такса в размер на 332 лева /триста тридесет и два лева/, 2 дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ и сумата от 50 лева /петдесет лева/ – държавна такса, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 от КТ.
Решението на съда е окончателно, предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3