Решение № 700 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000841 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 12.08.2024 г. на ответника Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет против решението от 10.07.2024 г. по търг. дело № 146/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „Ронос“ ООД на осн. чл. 327 ТЗ сумата 3 657,30 лв., представляваща цена за копирни и печатащи устройства, други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон) съгласно договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г и фактури №№ 0000324198/31.10.2023 г., 0000324290/06.11.2023 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2024 г. до окончателното плащане; частна жалба от 16.10.2024 г. на ищеца „Ронос“ ООД срещу определението от 18.09.2024 г. по търг. дело № 146/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решението от 10.07.2024 г. в частта за разноските.

Във въззивната жалба на ответника се твърди, че неправилно съдът е приложил правилата на чл. 76 ЗЗД спрямо извършените в хода на делото от ответника плащания, вследствие на което неправилно е приел, че е останала непогасена главница в размер на 3 657,30 лв. Не било съобразено, че в платежните нареждания било изрично посочено какво се погасява – 1 задълженията по процесните фактури и неустойката, с което ответникът бил извършил избор по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, който не е оспорен от ищеца. Неправилно съдът е приел, че от тези суми следва да се прихванат най-напред съдебните разноски на ищеца, каквото вземане не било възникнало към датата на плащанията, а освен това вземането за разноски не било част от предмета на делото, поради което не било допустимо съдът по свой почин да извършва погасяване по този начин. Твърди се, че противно на приетото от съда била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължал разноски на ищеца, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

В частната жалба на ищеца се поддържа, че неправилно съдът не е присъдил разноски на ищеца, а е прихванал същите от плащането, извършено от ответника. Сочи, че признатия от съда размер на разноски за адвокат от 500 лв. бил унизителен за адвокатската професия и 20 пъти по-нисък от действително заплатения хонорар от 9 600 лв. с ДДС.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ронос“ ООД с искова молба от 22.01.2024 г., с която срещу Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет са били предявени:

1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата 76 701,24 лв., представляваща цена за доставени тонери за копирни и печатащи устройства други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother и Canon съгласно на договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г. и фактури № 324198/31.10.2023 г. и № 324290/6.11.2023 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; и 2) иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 1917,53 лв. – неустойка за забава по чл. 25 от договора за периода до 21.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен посочения договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г., по който ищецът следвало да достави на ответника тонери и други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother и Canon срещу заплащане на цена от ответника. Ищецът доставил стоките, за което били издадени фактура № 324198/31.10.2023 г. на стойност 63 849,24 лв. с падеж 30.11.2023 г. и фактура № 324290/6.11.2023 г. на стойност 12 852 лв. с падеж 6.12.2023 г., които ответникът не заплатил на падежа и до завеждане на делото.

Поради забавата в плащането ответникът дължал и уговорената в чл. 25 от договора неустойка за забава в размер на 0,05 % за всеки ден забава, но не повече от 3 % от стойността на договора без ДДС.

По делото е представен договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д93/19.10.2023 г., с който изпълнителят „Ронос“ ООД се е задължил да достави на възложителя Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет оригинални тонери и други консумативи за печат за копирни и печатащи устройства с марка Brother (Брадър) и Canon (Канон)“, приложение № 1 и 2, като доставките се извършат по конкретна писмена заявка от възложителя, в която се определя конкретните видове и количества стоки, както и 2 срок и място на получаване на доставката. Според чл. 6 цената на договора е 63 917,70 лв. без ДДС /т.е. 76 701,24 лв. с ДДС/, включваща всички разходи на изпълнителя за изпълнение на договора, вкл. разходите за опаковка, транспортни разходи, такси, мита, застраховки и други до мястото на доставка. Според чл. 6, ал. 4 цената на доставените стоки по конкретната заявка се заплаща от възложителя в срок до 30 дни от подписване на приемопредавателен протокол за извършената доставка и след получаване на издадена от изпълнителя фактура. Според чл. 25 при забава в плащането възложителят дължи неустойка в размер на 0,05 % от дължимата сума за всеки ден закъснение, като общият размер на неустойките не могат да надхвърлят 3 % от стойността на договора без ДДС.

Представени са и 2 бр. двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 31.10.2023 г. и 6.11.2023 г. за доставени стоки от ищеца на ответника в изпълнение на процесния договор. Въз основа на същите са били издадени и следните фактури: 1) фактура № 324198/31.10.2023 г. на стойност 63 849,24 лв. с ДДС с падеж 30.11.2023 г. и 2) фактура № 324290/6.11.2023 г. на стойност 12 852 лв. с ДДС с падеж 6.12.2023 г.

Препис от исковата молба е бил връчен на 7.02.2024 г. ответника, който на 20.02.2024 г. е депозирал отговор, в който е заявил, че е платил сумите по двете фактури, както и неустойката за забава. Приложил е: 1) платежно нареждане от 8.02.2024 г. за преведена на ищеца сума от 76 701,24 лв. с посочено основание – двете процесни фактури, и 2) платежно нареждане от 14.02.2024 г. за преведена на ищеца сума от 1 917,53 лв. с посочено основание – договорена неустойка във връзка с двете фактури. Оспорил е претенцията за разноски на ищеца, като счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а освен това е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

В допълнителната искова молба от 26.03.2024 г. ищецът е заявил, че не оспорва плащанията по двете платежни нареждания, с които са погасени предявените вземания за главница в размер на 76 701,24 лв. и неустойка в размер на 1 917,53 лв. Заявил е, че поддържа искането за присъждане на съдебни разноски, според приложен списък по чл. 80 ГПК: 3 144,75 лв. – за заплатената държавна такса и 9 600 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Доказателствата за разноските са приложени към исковата молба, към която е представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024 г., в който е удостоверено, че възнаграждението в размер на 9 600 лв. е платено в брой.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По въззивната жалба на ответника

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на горепосочения договор за възлагане на обществена поръчка № ЦУ-Д-93/19.10.2023 г. с описаното съдържание, представляващ по естеството си договор на търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ; 2) в негово изпълнение ищецът е доставил заявени от ответника стоки, 3 като дължимата за тях цена съответства на издадените от ищеца фактура № 324198/31.10.2023 г. на стойност 63 849,24 лв. с ДДС с падеж 30.11.2023 г. и фактура № 324290/6.11.2023 г. на стойност 12 852 лв. с ДДС с падеж 6.12.2023 г.; 3) за периода на забава по двете фактури ответникът дължи уговорената мораторна неустойка от 0,05 % на ден, но не повече от 3 % от стойността на договора без ДДС, който лимит е достигнат – 1 917,53 лв.; и 4) след връчване на 7.02.2024 г. на препис от исковата молба ответникът е заплатил на ищеца по банков път на 8.02.2024 г. сумата 76 701,24 лв., а на 14.02.2024 г. сумата 1 915,53 лв.

Спорният въпрос по делото е дали след извършените плащания са останали непогасени задължения по двете фактури и в какъв размер, по който въпрос въззивният съд намира следното:

По принцип поредността, в която едно изпълнение се прихваща от няколко еднородни задължения към същия кредитор, се определя от правилата на чл. 76 ЗЗД, предвиждащи, че:

1) при няколко главни /неакцесорни/ задължения, длъжникът може да избере кое от тях погасява, а при липса на избор се погасява най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно; 2) ако към определеното по този ред или единствено главно задължение има и акцесорни задължения за разноски и лихви, вкл. законни лихви, то погасяването се извършва в поредността – разноски, лихви, главница.

Както е изяснено в задължителното за съдилищата ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС – ОСГТК всички правила на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД са диспозитивни и се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.

Изяснено и същото така, че при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Прието е и, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора, който може да приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно, може да се обобщи, че при наличие на съгласие между кредитора и длъжника погасяването на множество главни и/или акцесорни задължения се извършва в поредност според тяхната обща воля. Това съгласие може да е постигнато преди, по време или след изпълнението и да е изразено по всякакъв начин, вкл. с конклудентни действия, сочещи на приемане без възражение от кредитора на изпълнение на посоченото от длъжника конкретно задължение.

Такъв именно е и настоящият случай. Както бе посочено по-горе, в двете платежни нареждания от 8.02.2024 г. и 14.02.2024 г. ответникът е посочил изрично за кои задължения се отнася плащането – за главниците по двете процесни фактури и за неустойката за забава във връзка със същите фактури. В допълнителната искова молба от 26.03.2024 г. ищецът изрично е заявил, че не оспорва плащанията по двете платежни нареждания, чрез които 4

„претенциите, както по главния иск за 76 701,24 лв., така и по акцесорния за 1 917,53 лв. са погасени чрез плащания, извършени след предявяване на ИМ, а и след нейното получаване от страна на ответника“. Това изявление сочи на приемане от ищеца на двете плащания според заявеното от ответника относно избора на конкретните задължения, за които се отнасят. Следователно, налице е съгласие между страните, че тези плащания се отнасят само за тези конкретни задължения. Това съгласие дерогира правилата на чл. 76 ЗЗД, вкл. и тези по ал. 2. Ето защо и противно на приетото от първоинстанционния съд тези правила не следва да се прилагат към тези плащания.