Определение № 923 от 11.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. София, 10.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500788 по описа за 2024 година

САС е сезиран с частна жалба срещу решение 6091/29.11.23 г., постановено по ч.гр.д. 329/23 г. по описа на СГС. С него съдът е сезиран с жалба срещу действия на съдия изпълнител по вдигане на допуснат като обезпечителна мярка запор над МПС.

Поради продажбата на запорираните вещи в друг изпълнителен процес съдебният изпълнител е вдигнал запора. Подадената от взискателя частна жалба срещу вдигането на запора съдът е оставил без разглеждане, тъй като обжалваното действие не попада в хипотезите на чл. 435 ГПК.

Недоволен от това определението на СГС е взискателят. Той счита, че след налагането на запор, действията по разпореждане съд цапорирана вещ са относително недействителни спрямо него – обстоятелство, което не е съобразено от ЧСИ. За неправилна смята формата на произнасяне на съда – решение, вместо с определение.

Твърди, че вдигането на запора има значение на прекратяване на изпълнителни действия и поради това следва да се приложи разпоредбата на чл. 435 ГПК. От това, че вместо по този текст, съдът е цитирал чл. 536 ГПК, следвало, че същият не се е запознал с частната жалба. По тази причина жалбоподателят възпроизвежда доводите си, разгърнати в частната жалбау адрсирана до СГС.

Състав на САС, като прие, че частната жалба е допустима, счита същата за неоснователна поради следното:

Според чл. 437, ал. 4 ГПК при обжалване действията на съдия изпълнителите е записано, че „съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда.“. От това следва, че при произнасянето си първоинстанционният съд е постановил правилен по формата си акт. Липсва произнасяне извън тезата на частния жалбоподател и визиране на неотносими към спора текстове. В обжалваното решение съдът е посочил случаите на обжалваемост на действията на ЧСИ (чл. 435 ГПК) и е достигнал до извода, че вдигането на запор над вещ, която е изведена от патримониума на длъжника, не може да се приравни на отказ да се осъществи изпълнително действие. Посочено е и, че проданта, осъществена в рамките на друг изпълнителен процес, е необжалваемо действие.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Същите са 1 правилни. Преценката за противопоставимост спрямо взискателя на действията, извършени след налагане на запор, са извън компетенциите на съдия изпълнителя. Той не може да контролира действия, осъществени в друг изпълнителен процес и да не взема предвид последиците от извършени изпълнителни действия. Вдигането на допуснат запор не е равносилно на прекратяване на изпълнение. Отчуждената вещ в рамките на развиваното изпълнително производство не може да бъде предмет на принудително изпълнение и като е вдигнал запора, съдия изпълнителят е постановил правилен акт, а СГС, считайки, че така осъщественото действие не подлежи на обжалване, е направил законосъобразна преценка. Поради това решението, с което жалбата е оставена без разглеждане, следва да се потвърди.

Водим от разгърнатите съображения САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 6091/29.11.23 г., постановено по ч.гр.д. 329/23 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2