Решение № 1757 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110105654 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Н. Г. П. и В. Д. П., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност сумата в общ размер от 2721,98 лв., при следните квоти:

Н. Г. П. – 13/18 част, а именно: сумата от 1882,29 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 303,35 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата от 21,08 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,88 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.;

В. Д. П. – 3/18 част, а именно: сумата от 434,37 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 70,00 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата от 4,86 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,13 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 1 г., за които суми на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Н. Г. П. и В. Д. П., чрез адв. Д., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че ответниците не са собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот, като в тази връзка сочат, че за вписване на законна ипотека не установява право на собственост или друго вещно право върху имота. Не оспорват количествата доставена ТЕ в топлоснабдвния недвижим имот, нито твърдят да е налице плащане на процесните задължения, поради което молят съдът да не назначава съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 2 монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай, по делото е приета молба от *** – Жилищно кредитиране от *** г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 от ЗДСК (отм.) за вписване на законна ипотека върху апартамент № ***, на *** етаж, в сграда в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *** за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на Д. В. П. и Н. Г. П..

Молбата е вписана в СВ-***, и е налице отбелязване, че на основание чл. 179 ЗЗД ипотеката е заличена на 13.05.2008 г. Във връзка с тази молба следва да се вземе предвид Закона за държавна спестовна каса (обн. ДВ, бр. 95 от 05.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г.), в чл. 24 от който е посочено, че за обезпечаване заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижими имоти на длъжниците, а законната ипотека се простира върху собствената земя на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж върху чужда земя, както и върху построените сгради или сградите, които ще бъдат построени. При това положение следва, че законна ипотека е можело да се учреди само върху собствен на длъжника по заема имот, а като заемополучатели в настоящия случай са посочени Д. В. П. и Н. Г. П.. Предвид изложеното съдът приема, че процесния апартамент е придобит в режим на СИО.

Като писмено доказателство по делото е приета и молба от Д. В. П., видно от съдържанието на която е направено искане на основание чл. 22 от Правилника за вписванията и чл. 172 ЗЗД да бъде заличена законна ипотека № ***, том VII/1973 г., в полза на „Банка ***“, учредена върху следния недвижим имот: апартамент № ***, ет. ***, бл. ***, ж.к. „***“.

По делото е прието писмо от ***, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи-***“, с приложена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***. Видно от декларацията имотът е деклариран като собственост на Д. В. П. и ответницата Н. Г. П..

От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че Д. В. П. е починал на 27.11.2014 г., съответно 3 притежавания в режим на СИО апартамент се е трансформирал в режим обикновена съсобственост при равни дялове, респ. притежаваната от наследодателя Д. В. П. е преминала на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН към наследниците му по закон, както следва: Н.

Г. П. (съпруга) – 4/6 ид.ч. (1/2 лична собственост и 1/6 по наследство), Г. Д. П. (син) – 1/6 част, и В. Д. П. (син) – 1/6 част.

Установява се от представеното удостоверение, че Г. Д. П. е починал на 17.02.2020 г. и оставил за наследници по закон Б. А. П. (съпруга) и Н. Г. П. (майка). След смъртта на Г. Д.

П., на основание чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН Б. А. П. е станала носител на 2/18 част (2/3 от 1/6), а Н. Г. П. – 13/18 част (12/18 част от притежаваните от нея и 1/18 по силата на наследственото правоприемство от Г. Д. П.).

С оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ответниците се явяват собственици на процесния недвижим имот при следните права: Н. Г. П. – 13/18 част, а В. Д. П. – 3/18 част, поради което следва да отговарят при посочените квоти за цената за доставеното до имота количество топлинна енергия По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.