Решение № 1558 от 24.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110104546 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Я. П., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Й. А. от АК-Варна, срещу ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявен като частичен в размер на 100,00 лв. от главна претенция в общ размер на 8 000,00 лв., представляваща стойността на нанесените увреждания по лек автомобил марка „Пежо 206 Плюс" с рег. № **** в резултат на ПТП от 15.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба на основание чл. 219, ал. 3 ГПК от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е предявен обратен иск срещу застрахования при него водач З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за регресно вземане, предявен първоначално като частичен в размер на 100,00 лв. от цялото вземане.

В проведено открито съдебно заседание на 20.03.2026 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на главния иск, като същият следва да се счита за заявен в размер на 348,07 евро (триста четиридесет и осем евро и седем евроцента), частичен от 4 090,33 евро, както и изменение на обратния иск, като същият следва да се счита за заявен в размер на 348,07 евро.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 15.12.2024 г. около 00:35 часа на път II-29, км 7,900, в района на Аксаковска Панорама, управляваният от сина му л.а. „Пежо 206 Плюс" с рег. № **** е бил блъснат от л.а. „****" с рег. № ****, управляван от З. Т. Т., който неправомерно е 1 навлязъл в насрещната лента за движение. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 2024-1020-52712/15.12.2024 г. от органите на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Варна, като е установено, че водачът на л.а.

„****" е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,46 промила.

Твърди, че в резултат на удара автомобилът му е претърпял множество увреждания, съставляващи тотална щета, като действителната му стойност към датата на ПТП е 8 000,00 лв. За виновния водач е била валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, който е уведомен за щетата. Моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с който искът се оспорва като неоснователен.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" с водача на л.а. „****" с рег. № ****.

Оспорва се вината на застрахования водач, като евентуално е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на ищцовия автомобил поради движение с несъобразена скорост. Оспорва се размерът на претенцията като прекомерен и некореспондиращ с действителната стойност на автомобила, която според ответника е около 3 000,00 лв. Не се оспорва обстоятелството, че уврежданията съставляват тотална щета. С отговора е предявен обратен иск срещу застрахования водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск З. Т. Т. в писмен отговор, депозиран на 02.10.2025 г., заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва въпросите, касаещи вината на водача и счита, че не се установяват по безспорен начин вредите от настъпилото ПТП, както и причинно-следствената връзка. Прави възражение за съпричиняване с твърдение, че водачът на л.а. „Пежо 206" е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост и в непосредствена близост до осевата линия.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните имуществени вреди.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че л.а. „****" с рег. № **** към 2 датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, както и че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП. За безспорно следва да се приеме и извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника в размер на 3 876,00 лв. на 03.09.2025 г., обстоятелство, което не се оспорва от ищеца, като същият изрично е заявил в проведеното на 20.03.2026 г. съдебно заседание, че не оспорва това плащане по общ размер.

По отношение на механизма на ПТП и вината на застрахования водач, от приобщеното като доказателство по делото НОХД № 2214/2025 г. по описа на ВРС, 3 състав, приключило с одобрено споразумение спрямо обвиняемия З.

Т. Т., на основание чл. 300 ГПК се установява по задължителен за настоящия съд начин обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на същия. Този факт се установява и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1020-52712/15.12.2024 г., съставен от органите на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Варна, от който е видно, че на 15.12.2024 г. около 00:35 часа на път II-29, км 7,900, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на три моторни превозни средства – л.а. „****" с рег. № ****, управляван от З. Т. Т., л.а.

„Пежо 206" с рег. № ****, управляван от М. М.ов П., и л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ****, управляван от Л. В. В., като водачът на л.а. „****" е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,46 промила.

Горните факти се потвърждават и от приетите заключения на изготвените по делото първоначална съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. Р. Д. Д., и повторна съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. И. П., които съдът кредитира в тази им част като обективни и компетентно дадени. От заключенията се установява, че на 15.12.2024 г. около 00:35 часа на път II-29, км 7,900, по пътя Добрич – Варна, л.а. „Пежо 206 Плюс" с рег. № ****, управляван от М. М.ов П., се е движил в своята лента за движение в посока от гр. Добрич към гр. Варна. При ляв завой в лентата, където се е движил л.а.

„Пежо 206 Плюс", е навлязъл л.а. „****" с рег. № ****, управляван от З. Т. Т., и се е ударил в предната лява част на автомобила. Вещите лица категорично са установили, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и констатираните увреждания по автомобила на ищеца.

Извършеното в хода на производството плащане от страна на застрахователя на обезщетение в общ размер на 3 876,00 лв. имплицитно съдържа в себе си и признание на правопораждащия факт на неговата договорна отговорност. Изплащането на обезщетение е възможно единствено при установени предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, включително наличие на противоправно и виновно поведение на застрахования водач. Следователно с извършеното плащане ответникът е признал, че е налице настъпило застрахователно събитие, за което носи отговорност по застрахователния договор, макар да счита, че изплатената сума е достатъчна за обезщетяване на претърпените вреди.

3

Неоснователно е възражението на ответника и третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на ищцовия автомобил. По делото не се събраха доказателства, от които да може да се обоснове извод, че водачът на л.а. „Пежо 206 Плюс" е допринесъл с противоправно свое поведение за настъпването на пътнотранспортното произшествие или за увеличаване на настъпилите вреди. Както се посочи, от приобщеното НОХД № 2214/2025 г. по описа на ВРС, приключило с одобрено споразумение, е установено по задължителен ред, че ПТП е настъпило изцяло по вина на третото лице помагач, който е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,46 промила и е навлязъл в насрещната лента за движение, при което се е ударил в насрещно движещия се автомобил на ищеца.

Възраженията за движение с несъобразена скорост и близо до осевата линия остават недоказани в настоящото производство.

От изложеното следва, че са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на застрахования при ответника автомобил, което обуславя ангажиране на договорната отговорност на ответника – застраховател по чл. 432, ал. 1 КЗ.

По размера на претенцията:

Спорен между страните е въпросът за размера на действителната стойност на увреденото МПС и съответно дължимото застрахователно обезщетение. От събраните по делото доказателства, в това число и представеното удостоверение № ЕК 18000003092/09.07.2025 г. и договор за покупко-продажба № ЕК 18000003092/09.07.2025 г., се установява, че процесният автомобил е бил предаден за разкомплектоване на „Екологична компания" ЕООД на 09.07.2025 г., като за него собственикът е получил сумата от 260,00 лв. (равностойни на 132,94 евро).

По делото са приети заключенията на две съдебно-автотехнически експертизи. Първоначалната експертиза, изготвена от доц. д-р инж. Р. Д., е определила действителна средна стойност на автомобила в размер на 3 511,50 лв. (1 795,40 евро), получена като средноаритметична между установената пазарна стойност от 4 463,17 лв. и остатъчна стойност по методика съгласно Наредба № 24/08.03.2006 г. в размер на 2 560,00 лв. Във връзка с възраженията срещу частта от заключението относно пазарната стойност и оценката на запазените и скрапни части, в с.з. от 09.01.2026 г. е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице инж. И. П. установява пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 15.12.2024 г. в размер на 2 288,21 евро, коригирана след устните разяснения в с.з. на 20.03.2026 г. на 2 168,37 евро. Скрапната стойност е определена на средно 176,00 евро, а стойността на запазените части – на 145,00 евро.

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. И. П. в частта относно пазарната стойност на автомобила, след извършените уточнения в съдебно заседание от 20.03.2026 г. Заключението е обективно и компетентно дадено, като при изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице 4 обоснова методиката на пазарните сравнения, като е коригирало годишното овехтяване на пазарните аналози. Установената от него пазарна стойност в размер на 2 168,37 евро отразява действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че именно методът на пазарните аналози, основан на действително съществуващи обяви за продажба на идентични или сходни МПС, предоставя най-точната преценка за стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се придобие друго със същото качество по смисъла на чл.

400, ал. 1 от КЗ. Методът на остатъчната стойност по Наредба № 24/2006 г., приложен в първата експертиза, има второстепенно значение и се ползва за илюстрация, но не може да замести пазарните ценови показатели, доколкото е изчислен като процент от първоначалната пазарна стойност на автомобила без съобразяване със съвременната пазарна конюнктура.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Когато е налице тотална щета, каквато безспорно е настъпила в случая по отношение на процесния автомобил, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ, като от нея следва да бъдат приспаднати стойностите, които собственикът е реализирал или обективно би могъл да реализира от остатъчната стойност на увреденото имущество (стойност на запазени части, стойност при продажба за скрап и др.). В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахования.