Решение № 6131 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6131 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110140893 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 208084/21.07.2023 г., уточнена с молба вх. № 263514/25.09.2023 г. на ............. ЕАД, ЕИК ........... срещу С. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № 228504: 1./ сумата 209,19 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...... 2./ сумата 12,96 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 51,25 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г.

– 28.06.2023 г., и 4./ сумата 3,30 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.08.2020 г. – 28.06.2023 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С. И. Д., с който изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове. Заявява, че не оспорва начислените количества топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период и имот, както и не оспорва, че дължи тези суми на ищеца, но 1 към момента на депозиране на писмения отговор не ги е заплатил. Релевира възражение за погасяване на част от претендираните суми поради изтекла давност и моли за отхвърляне на исковите претенции досежно погасените по давност вземания, начислени от топлофикационното дружество за периода до 21.07.2020 г.

С оглед процесуалните изявления на страните, вкл. признанието на ответника, направено в срока по чл. 131 ГПК, че не оспорва начислените количества топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период и имот, както и че не оспорва дължимостта на претендираните от ищцовото дружество суми, в проведеното на 27.03.2024 г. открито съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно между страните обстоятелството, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно процесния имот през процесните отчетни периоди.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Както се посочи по-горе, по делото не е спорно и поради това е отделено като безспорно между страните в проведеното на 27.03.2024 г. открито съдебно заседание обстоятелството, че те са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно процесния имот – .............., находящ се в гр. София, ...........“ /понастоящем ж. к. .........../, бл. 8, вх. ................................., през процесните отчетни периоди.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 12.09.2012 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „..........., бл.

8, етажните собственици са взели решение за прекратяване на договорните отношение с досегашния топлинен счетоводител – „Бруната“ ЕООД, и за сключване на договор с „..................Г“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за .............. е посочено лицето Иван Д. Стойчев /баща на С. И. Д. съгласно Удостоверение за родствени връзки на л. 121 от делото/, срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.

По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между ............. ЕАД – ......................“ ЕООД – изпълнител , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени и приети Обща фактура № 1005332597/31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и Обща фактура № 1013855895/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ********** със задължения за периода м.10.2020 г. – 31.07.2021 г. в общ размер на 276,70 лева, от които 222,15 лева – главница, и 54,55 лева – лихви.

С определение от 29.01.2024 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „.......................

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

2

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия досежно процесния имот – .............., находящ се в гр. ............ през процесните отчетни периоди.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.