Решение № 887 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300102782 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. А. М., ЕГН ********** от *********************************** против „Гиро Ленд“ЕООД, ЕИК 205207962 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”България”№142 Б и А. Х. К., роден на **.**.****г. в гр.

******* *******, с адрес гр. ********************************** Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и неговия баща А. Л. М.., от една страна, в качеството им на наемодатели, и „Гиро Ленд“ ЕООД, от друга страна, като наемател, е бил сключен договор за наем на 22.10.2018г. Наемодателите предоставили на наемателя за ползване недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Пловдив, който се намира в сграда №3, разположена в ПИ №***., предназначение на обекта:

****************, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 168 кв.м., при съседни обекти: на същия етаж – няма, над обекта – обект №***. Твърди се, че след смъртта на А. Л. М.. ищецът е единствен негов наследник, съответно наемодател по договора. Твърди се, че 1 за периода 22.10.2019г. до 21.03.2020г., както и за периода 22.04.2022г. до 21.10.2022г. ответникът „Гиро Ленд“ЕООД не е заплатил уговорената в договора наемна цена. По отношение на ответника А. Х. К. се твърди, че е поръчител за всички задължения на „Гиро Ленд“ЕООД по договора.

Въз основа на изложеното е формулирано искане от съда да постанови решение по силата на което: да осъди „Гиро Ленд“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 28 110,31 лева, главница по договор за наем от дата 22.10.2018г., представляваща наемната цена за периода 22.10.2019г. до 21.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 8 464,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2019г. до подаване на исковата молба; да осъди „Гиро Ленд“ ЕООД и А. Х. К. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 38 518,56 лв., главница по договор за наем от дата 22.10.2018г., представляваща наемната цена за периода 22.04.2022г. до 21.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1979,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2022г. до подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че „Гиро ленд“ ЕООД е наемател по представения към исковата молба договор.

Възразяват, че за периода 22.04.2022г. - 21.10.2022г. ищецът като наемодател не е изпълнил задължението си да осигури достъп и предостави за ползване наетия имот. Твърдият, че в края на месец октомври 2020г., когато ответникът „Гиро ленд“ ЕООД предплатил наема за следващото тримесечие, провел среща с ищеца, на която поискал да намали наема, но той отказал. Тогава ответникът поискал да прекрати договора, въпреки че М. заявил, че няма да върне предплатения наем до месец април 2021г. Постигнали съгласие дружеството да освободи обекта и да върне ключовете. Ответникът поддържа, че наемателят е ползвал обекта до 02.12.2020г., когато го освободил, но успял да се свърже с наемодателя и да му върне ключовете, като връщането на ключовете е станало на 10.01.2021г. Твърди се, че ищецът обещал да изготви 2 споразумение за прекратяване на договора, но не го направил. Ответникът „Гиро ленд“ ЕООД се свързал с него на 20.04.2021г. и при проведения разговор станало ясно, че няма да има споразумение за прекратяване, нито пък наемателят ще получи отново ключовете, за да продължи да ползва имота.

Ответниците считат, че наемодателят виновно е лишил наемателя от ползването на наетия имот, поради което за процесния период 22.04.2022г. 21.10.2022г. наем не му се дължи.

От ответника „Гиро ленд“ ЕООД е предявено, в условията на евентуалност, възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по исковете за сумата 28 110,31 лева и сумата 8 464,33 лв. /искова молба с вх. № 27771/ 24.10.2022г./

Твърди се, че сумата е предадена на ищеца в брой, през втората половина на април 2020г. от пълномощник на дружеството, като срещата се е състояла в обекта на ищеца, което тогава е било заведение „Гиро ленд“.

Срещата била през деня и ищецът бил сам. Причината да се предадат парите била грешната представа на пълномощника на ответното дружество, че плаща за наем на обекта, т.е. допусната е грешка и след като не е платил наем, друга причина за предаване на парите няма, защото между ответника „Гиро ленд“ ЕООД и ищеца няма други отношения.

От ответника А. Х. К. е предявено, в условията на евентуалност, възражение за прихващане за сумата 35205 лв., по иска за сумата 38 518,56 лв. и и сумата 1979,42 лева /искова молба с вх. № 27773/ 24.10.2022г./ Твърди се, че сумата е платена в брой на ищеца лично, през втората половина на месец октомври 2019г., през деня, в обекта по процесния договор за наем, от служител на заведението „Гиро ленд“. Причината да се предадат парите е грешната представа на А. Х. К., че плаща наем за обекта, т.е. А. Х. К. е допуснал грешка и след като не е платил наем, друга причина за предаване на парите няма, защото между А. Х. К. и ищеца няма други отношения.

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

Страните не спорят, като това обстоятелство се установява и от 3 приетите по делото писмени доказателства /л.6-л.7/, че между тях на 22.10.2018г. е сключен договор за отдаване под наем на обект, находящ се в гр.

**************************, на партерен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с предназначение: „****************“, с площ от 168 кв.м., със срок на договора от 22.10.2018г. до 21.10.2022г. Страни по договора, в качеството им на наемодатели, са Л. А. М. и А. Л. М.., и „Гиро Ленд“ ООД, като наемател.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, като посочените обстоятелства не са спорни между страните, че А. Л. М.. е собственик на процесния недвижим имот, на основание покупко- продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №131, том IV, рег.№4619, дело №794/1999г. от 11.11.1999г. на нотариус М. Ц. с район на действие Районен съд – Пловдив /л.4/, както и че последният е починал и единствен негов наследник е ищецът, видно от представеното по делото удостоверение за наследници/л.3/.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ответникът А. Х. К. е подписал процесния договор за наем, освен като законен представител на ответното дружество наемател, така и в качеството си на поръчител за всички задължения на наемателя към наемодателя, възникнали по силата на договора за наем. Посоченото се установява и от съдържанието на договора за наем, конкретно от съдържанието на клаузата на чл.16 от договора. От изложеното следва изводът, че в тази част договорът за наем има характер на договор за поръчителство, по силата на който А. К., като поръчител, е поел задължение за плащането на всички задължения на наемателя към наемодателя по договора за наем.

Установява се от анализа на съдържанието на процесния договор, че в договора не е предвидена възможност наемателят едностранно да прекрати предсрочно договора. Такава възможност е уговорена само за наемодателя.

Така в чл.10 от договора е предвидено, че договорът се счита за прекратен в две хипотези – при изтичане на срока му и при развалянето му от наемодателя, в случай че наемателят забави плащането на наема с 15 дни. Отделно от това следва се отбележи, че ответниците не твърдят, че договорът е предсрочно прекратен.

Установява се от клаузите на договора /чл.4, чл.6 и чл.15/, че за периода 22.10.2018г. – 21.10.2019г. наемната цена е в размер на левовата равностойност на 3000 евро, на месец, платима авансово в началото на всеки шестмесечен период за шест месеца напред. За първите шест месеца от срока на договора наемната цена се плаща на 22.10.2018г.; на 22.04.2019г. се заплащат авансово наемите за следващите шест месеца, като за целия срок на договора наемът се плаща авансово за шест месеца напред, в началото на всеки шест месечен период, съответно на 22.04. и на 22.10. на текущата година. За втората и следващите години от периода на договора в чл.6 е уговорена индексация на уговорената наемна цена, като същата се изчислява по формулата В=А+А.Х/100, където В е текущият месечен наем, А е 4 месечният наем за предходната година, а Х е нарастването на потребителските цени в Република България в проценти, публикувано от НСИ, като независимо дали Х е положително или отрицателно число, наемът не се намалява. В чл.15 е уговорено заплащането на наемната цена да става по банков път, по банкова сметка на Л. А. М. – и за двамата наемодатели.

Между страните по делото няма спор, че ползването на търговския обект – предмет на договора е било предоставено от наемодателите на наемателя след сключването на договора и че наемателят е започнал да осъществява дейност в наетия обект. Според твърденията на ответниците те са осъществявали дейност в обект до 02.12.2020г.

По делото няма спор, че по време на срока на договора, никоя от страните не го е развалила или прекратила едностранно или пък, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Освен това, както беше посочено по- горе в мотивите, с право да прекрати едностранно договора разполага единствено наемодателят. Независимо от това обаче всяка от страните разполага с правото да развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД поради виновно неизпълнение на насрещната страна, като отправи изрично изявление в този смисъл и даде подходящ срок за изпълнение. В случая не се твърди, че ответникът „Гиро ленд“ ЕООД е развалил договора по реда на чл.87 ЗЗД преди изтичане на срока му на действие, поради това, че наемодателят не му предоставя достъп до обекта, съответно не изпълнява задължението си да предостави търговския обект – предмет на процесния договор за наем, за ползване на наемателя.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че процесният договор за наем е действал през исковия период от 22.10.2019г. – 21.03.2020г., както и за исковия период от 22.04.2022г. до 21.10.2022г. По отношение на исковия период 22.10.2019г. – 21.03.2020г. на практика няма спор, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по процесния договор за наем от 22.10.2018г. Твърденията за преустановяване ползването на обекта на 02.12.2020г. и връщането на ключовете през януари 2021г. са неотносими към исковия период от 22.10.2019г. – 21.03.2020г., доколкото са твърдения за събития, настъпили след това.

Спорен е въпросът относно исковия период 22.04.2022г. до 21.10.2020г. с оглед на твърденията на ответниците, че наемателят е ползвал обекта до 02.12.2022г., след което е преустановил дейността си в обекта и е върнал ключовете на ищеца на 10.01.2021г., като страните са постигнали съгласие договорът да бъде прекратен. Доколкото по делото не са ангажирани писмени доказателства, установяващи прекратяването на договора по взаимно съгласие, съдът приема, че за втория исков период (22.04.2022г. до 21.10.2020г.) страните са били обвързани от действието на сключения договор за наем. Този извод не се променя от събраните по делото гласни доказателства за прекратяването на договора от страна на наемателя с връщането на ключовете за обекта на наемодателя, тъй като свидетелските показания в тази им част са недопустими, на основание чл.164, ал.1, т.5 от 5

ГПК, поради което няма да бъдат коментирани. Сключеният между страните договор за наем е в писмена форма, с оглед на което има характер на писмено съглашение по смисъла на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и съгласно цитираната норма, при възражение от насрещната страна, са недопустими свидетелски показания за установяване прекратяването на договора. В случая ищецът е възразил да бъдат разпитвани поисканите от ответниците свидетели относно връщането на ключовете от наетия обект и водените разговори за прекратяване на договора. Няма спор, доколкото и не са ангажирани доказателства за това, че ответното дружество не е развалило договора по реда на чл.87 от ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, а именно че препятства достъпа и съответно ползването на обекта, след като на същия /според твърденията на ответниците/ са му били върнати ключовете от наетия обект.