Решение № 1709 от 09.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17762/2023
- Вид
- Решение № 1709
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1709 гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110217762 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ш. И. Е. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-027057/07.11.2023г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят излага съображения, че първоначално е приел, че сигналът със стоп палката се отнася за него, но впоследствие от поведението на полицая е приел, че сигналът се отнася за друг автомобил, поради което е продължил движението си, като малко по-напред е спрял, за да остави клиент.
Моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Излага съображенията в жалбата. Твърди, че когато полицаят вдигнал палката, подал мигач, за да отбие и да спре, но полицаят се обърнал и проследил с поглед кола, която била три позиции пред жалбоподателя. Поради това жалбоподателят решил, че сигналът не се отнася за него и продължил 50 метра по-напред, където 1 спрял на сервиза на „Киа“, за да остави клиент. Зад него спрели два полицейски мотора и тогава жалбоподателят разбрал, че сигналът се е отнасял за него. Моли ако е възможно, НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2023 г. около 17.17 часа жалбоподателят Ш. И. Е. управлявал в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с ДК № СВ 9792 АК с посока на движение от ул. „Павел Красов” към ул.
„Патриарх Герман“. По същото време полицейските служители – свидетеля Б.
В. и колегата му Валентин Пенев, в изпълнение на служебните си задължения се намирали на бул. „Цариграско шосе” до бензиноастанция „Волф”. Св. Б. В. се намирал по средата на пътното платно и подал сигнал със стоп палка, образец МВР, на водача на лекия автомобил „Фолксвген Кадди“ с ДК № СВ 9792 АК. Жалбоподателят не спрял и продължил в посока ул. „Патриарх Герман”. На сервиза на „Киа“ жалбоподателят Ш. Е. спрял, за да остави клиент. Междувременно свидетелите Б. В. и Валентин Пенев настигнали със служебните си мотоциклети водача на л.а. „Фолксваген Кадди“ и го спрели за проверка.
Св. Богран В. съставил на Ш. И. Е. АУАН № 927938/24.10.23г. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като жалбоподателят подписал акта без възражения. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-027057/07.11.23г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. Б. В., младши автоконтрольор при О”ПП”-СДВР, е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Със заповед № 513313532/23.09.20г. на директора на СДВР Б. В. е преназначен на длъжност младши автконтрольор I степен в 05 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП-СДВР.
2
Със заповед № 8121к-13318/23.10.19г. Даниела Дескова е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОППСДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля Б. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 927938/24.10.23г., справка картон на водача, заповед № 513313532/23.09.20г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/2310.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява гореизложената фактическа обстановка, доколкото между доказателствата не са налични противоречия, а показанията на свидетеля кореспондират с констатациите в АУАН. Съдът кредитира и писмените доказателства, установяващи компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП п ри подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 24.10.2023г. жалбоподателят Ш. И. Е. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с ДК № СВ 9792 АК по бул. ”Цариградско шосе” с посока от ул. „Павел Красов“ към ул. „Патриарх Герман”. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС не е спрял, след като му е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка, образец МВР, от полицейски служител. Отказвайки да спре след подаден сигнал за спиране от страна на контролния орган, Ш. Е. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
103
ЗДвП, за което е ангажирана
3 административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл. 103 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя. Посочено е и мястото на извършване на нарушението. Словесното описание на нарушението съответства на посочената правна квалификация по чл. 103 ЗДвП, спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. В конкрентния случай в НП изрично са посочени словесно и цифрово както нарушението на жалбоподателя, така и основанието, въз основа на което е наказан, а именно – по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП. В последната санкционна норма се предвижда налагане на съответни административни наказания на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Поради това и правото на защита на нарушителя не е засегнато.
За нарушението на чл. 103 ЗДвП съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидено кумулативното налагане на административни наказания лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест месеца и глоба от 50 лева до 200 лева.
На жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, т.е. размер малко над минималния, както и наказание глоба също в размер под средния.
Административните наказания съдът прецени, че съответстват на степента на обществена опасност на нарушението.
4
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№
23-4332-
027057/07.11.2023г., издадено от началник сектор в О”ПП” при СДВР, с което на Ш. И. Е. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5