Решение № 81 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110122834 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А.

Г. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Д. М.,с адрес гр.С,срещу „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я и срещу „А Т“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И Ш,с искане за прогласяване недействителност на договор за паричен заем № *****,сключен с първия ответник,договор за поръчителство,сключен на същата дата с втория ответник,както и за осъждане на втория ответник да заплати сумата от 89,81 лева ( след допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК ) като заплатена без основание.

В исковата молба се твърди,че на 02.04.2024 г. между ищеца А. и първия ответник е сключен договор за паричен заем при заемна парична сума от 500 лева и за срок от 17 дни като годишният лихвен процент възлиза на 37,99 %,а годишният процент на разходите е 46,48 %. Сочи се,че в същия ден ищецът А. е сключил и втори договор – за поръчителство с „А Т“ЕООД,,по който се задължил да заплати възнаграждение в размер на 89,81 лева. В исковата молба са изложени твърдения,че и двата договора са недействителни като единствената цел на сключване на договора за поръчителство е да бъде заобиколена забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК по договора за паричен заем.

Отделно от това,ищецът А. изтъква,че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР. Сочи се,че договорът за поръчителство е недействителен,защото ищецът дължи възнаграждение,без да получава услуга. Ищецът А. претендира връщане на заплатената сума от 89,81 лева по договора за поръчителство.

Ищецът А. моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът „К“ЕАД в подадения писмен отговор оспорва иска като не отрича,че между страните е сключен договор за паричен заем,по който е 1 изплатено цялото задължение. Оспорени са твърденията за допуснати нарушения при формиране на ГПР. Ответникът не отрича,че при изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство,но счита,че същото не следва да бъде включено,защото се отнася до друго договорно правоотношение. Моли съда да отхвърли иска.

Ответникът „А Т“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва предявените срещу него искове – не оспорва,че е сключен договор за поръчителство,но изтъква,че възнаграждение се начислява само по време на действие на договора. Намира,че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Установява се,че договор за потребителски кредит № ***** е сключен на 02.04.2024 г. между „К“ЕАД,като заемодател,и А. Г. А.,като заемополучател,за заемна парична сума от 500 лева,подлежаща на връщане на 18.04.2024 г.

Приет е договор за предоставяне на поръчителство,сключен на 02.04.2024 г. между „А Т“ЕООД и А. Г. А. при възнаграждение от 89,81 лева.

Видно от разписка от 02.04.2024 г.,“К“ЕАД нарежда в полза на А. Г. А. сумата от 500 лева.

Приета е раписка,съгласно която на 17.04.2024 г. А. Г. А. заплаща в полза на „К“ЕАД сумата от 602,74 лева.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза общият размер на погасени задължения по договора за кредит и договора за поръчителство е 598,25 лева,с които са погасени 500 лева главница по договор за кредит,8,44 лева възнаградителна лихва,89,81 лева по договор за поръчителство като е останала неразпределена сума от 0,53 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно правоотношение е обусловено от провеждането на доказване,че е налице такъв порок,при който договорното правоотношение не би могло да породи валидно правни последици,т.е. не биха могли валидно да възникнат за страните права и задължения. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищецът А.,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да бъде възприето,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е при допуснато нарушение определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба на чл.22 от ЗПК предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и

2 т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд намира,че в настоящия случай е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по договора за заем,а с при неточно посочване на ГПР или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. В конкретния случай размерът на ГПР,посочен в договора за паричен кредит е 46,48 % и формално се достига до спазване на закона,но същевременно ако бъде добавено възникналото по договора за поръчителство,сключен в същия ден, задължение в размер от 89,81 лева,размерът на ГПР би нарушил императивна правна норма,установена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на задължение по друго договорно правоотношение,каквото е договора за поръчителство. Софийският районен съд приема,че целта на регламентиране годишен процент на разходите и максимален размер на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно възнаграждението по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е. искът,предявен от ищеца А. за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № ***** от 02.04.2024 г. се явява доказан по основание и следва да 3 бъде уважен. Предвид това,че се достига до нарушаване на правна норма с императивен характер,съдът счита,че договорът за заем следва да бъде прогласен като недействителен,тъй като не се явява допустимо от гледна точка на закона императивна правна норма да бъде нарушена – в конкретния случай чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК относно максималния размер,до който общият дълг може да нараства и подобна уговорка нарушава правата на потребителя. Така мотивиран,съдът намира,че искът за прогласяване недействителност на договора за заем подлежи на уважаване.

Софийският районен съд счита,че и искът,предявен от ищеца А. против „А Т“ЕООД за прогласяване недействителност на договора за поръчителство подлежи на уважаване. Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно правоотношение е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,които водят до невъзможност за страните валидно да възникнат права и задължения по това правоотношение. Съдът извършва преценка към момента на сключване на договорното правоотношение дали договорът е действителен или е налице порок,който обуславя неговата недействителност.

Софийският районен съд приема,че сключеният договор за поръчителство между страните в производството се явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата недействителност,предявена от ищеца А. се явява доказана по основание. При сключване на договор за потребителски заем Закона за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищецът А. в един и същи ден е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума от 500 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на поръчителя в размер от 89,81 лева като срокът на договора за заем е по-малко от месец. Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора, договорът за поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването му се достига до заобикаляне на императивна правна норма,установена в полза на потребителя,съответно този договор нарушава закона и добрите нрави. С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми независимо от това дали дължимостта възниква по договора за заем или по друг допълнителен договор. Софийският районен съд приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство независимо от това дали заемополучателят по договора за 4 паричен заем би допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквивалентност на престациите,поради което и този договор се явява недействителен. Така мотивиран,съдът намира,че договорът за поръчителство,при който е уговорено възнаграждение за дружеството поръчител независимо дали поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя по договора за заем се явява недействителен и искът подлежи на уважаване.