Решение № 7 от 13.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Разград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора И. Р. Р. като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Частно наказателно дело № 20253300200010 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на Австрия, Районна администрация - Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с рег. № PLS2-V-24 28223/3, постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., с което на българския гражданин Н. С. С., *** г., с последен известен адрес в ***, и обичайно пребИ.ване на същия адрес, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро и за административни разноски сумата в размер на 5 евро, или общо 155 евро/сто петдесет и пет/евро, за това, че като водач на превозно средство /лек автомобил/ с регистрационен номер ***, движейки се в населено място: Община Kirchstetten на магистрала A1, StrKm 41,395 Строителна площадка, посока Виена / Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1 nachst Strkm. 41,395 Baustelle, Fahrtrichtung Wien (Stationares Lasermessgerat, Freiland/, е превишила на 14.10.2023 г. в 02:58 часа, максимално допустимата скорост с 31 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) административно нарушение, което се санкционира по австрийския закон съгласно § 52 lit.a Z.10a от (StVO) 1960 и § 99 Abs.2d от (StVO) 1960.

1

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Разград, изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, ведно с разходите за административното производство, поради което предлага на съда да го признае и да постанови изпращането му за изпълнение.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в НБД справка – Н. С. С., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на Австрия, Районна администрация - Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с рег. № PLS2-V-24 28223/3, постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., е въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване. В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, размерът на разноските за административното 2 производство, референтният номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на засегнатото лице Н. С. С./виж направената в НБД Население, справка /същата е пълнолетна - родена е на 11.06.1955 г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорно лице, а с оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такИ. деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 150 евро, както и 5 евро административни разходи, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на 16.08.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата 3 държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното, актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 150 евро и 5 евро разноски, тоест общо на 155 евро е 303.16/триста и три лева и шестнадесет стотинки/ лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

Ето защо и по изложените по - горе съображения, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл. 6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис Разград за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение на несъдебен орган на Австрия, Районна администрация Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с рег. № PLS2-V-24 28223/3, постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., с което на българския гражданин Н. С. С., *** г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро и за административни разноски - сумата в размер на 5 евро, или общо 155 евро/сто петдесет и пет/евро, с равностойност в български лева - 303.16/триста и три лева и шестнадесет стотинки/ лева, за това, че като водач на превозно средство /лек автомобил/ с регистрационен номер ***, движейки се в населено място: Община Kirchstetten на магистрала A1, StrKm 41,395 Строителна площадка, посока Виена / Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1 nachst Strkm. 41,395 Baustelle, Fahrtrichtung Wien (Stationares Lasermessgerat, Freiland/, е превишила на 14.10.2023 г. в 02:58 часа, максимално допустимата скорост с 31 км/ч., при допустима максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) - административно нарушение, което се санкционира по австрийския закон, съгласно § 52 lit.a Z.10a от (StVO) 1960 и § 99 Abs.2d от (StVO) 1960.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и 4

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред Варненския апелативен съд в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________