Определение № 512 от 23.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500193 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „Банка ДСК“ АД – гр.

София, ЕИК 121830616; против разпореждане от 27,11,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15522/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено предявеното от жалбоподателя заявление вх. № 96107/25,10,2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник П. М. Б., ЕГН **********;

В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на договорна лихва, дължима по сключен между страните договор за кредит от 06,03,2017 г., за разликата над присъдения размер от 858,34 лв. до пълния претендиран размер от 1334,40 лв.

От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и да постанови издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по заявление вх. № 96107/25,10,2023 г. от „Банка ДСК“ АД – гр. София, ЕИК 121830616; за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжник П. М. Б., ЕГН **********; за суми, дължими въз основа на сключен между страните договор за кредит от 06,03,2017 г., предсрочно изискуем поради 1 неизпълнение. Претендирани първоначално са: главница в размер на 3551,96 лв., договорна лихва за периода от 25,05,2020 г. до 16,08,2023 г. в размер на 858,34 лв.; лихва за забава до настъпване на изискуемост – за периода от 25,06,2020 г. до 16,08,2023 г., в размер на 191,63 лв.; и лихва за забава след настъпване на изискуемост – за периода от 17,08,2023 г. до 24,10,2023 г., в размер на 561,23 лв.

С разпореждане от 26,10,2023 г. РС е указал на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението си като конкретизира претенциите относно последно посоченото вземане от 561,23 лв. с посочване на основанието, на което се дължи същото, съгласно процесния договор, както и да посочи по какъв начин е определен размерът на претенцията, доколкото същият значително надвишава законната лихва за периода.

В отговор на това заявителят уточнява, че е допусната техническа грешка относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост и в тази връзка конкретизира претенцията относно мораторното обезщетение като сочи нов размер на същото – 85,17 лв. (а не 561,23 лв.). В тази връзка представя ново „коректно“ заявление, с което указаното от съда вземане за обезщетение за забава след настъпване на изискуемост се претендира за същия период – от 17,08,2023 г. до 24,10,2023 г., но в по-нисък размер – 85,17 лв. (вместо 561,23 лв.). Заедно с това обаче е изменена претенцията за договорна лихва за периода от 25,05,2020 г. до 16,08,2023 г., като същата се претендира вече в размер на 1334,40 лв. (при първоначално предявен размер от 858,34 лв.).

С разпореждане от 13,11,2023 г. РС е указал на заявителя да отстрани нередовности на второто (коригирано) заявление относно начина, по който е формиран увеличеният размер на претенцията за договорна лихва, доколкото същият не съответства на представения погасителен план по договора, на който се основават вземанията.

В изпълнение на това банката-заявител е предявила молба от 24,11,2023 г. Със същата повторно се сочи претендираният с второто заявление размери, сочи се лихвен процент – 11,967 %, без да се излагат каквито и да е обстоятелства, въз основа на които се претендира размер на договорна лихва за процесния период, който е различен от уговорения и посочен с погасителния план към договора за кредит.

2

След изтичане на срока за отстраняване на нередовностите е издадена исканата заповед за претендираните главници и с обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно нередовната претенция.

Изложеното сочи, че частната жалба е неоснователна. С предявяването на повторното заявление е допусната нова нередовност – относно основанието и размера на претендираната договорна лихва. Въпреки дадената от РС възможност, същата е останала неотстранена в указания за това срок. При това положение правилно РС е отхвърлил заявлението в частта, в която същото страда от нередовности, и обжалваното разпореждане следва да се потвърди като законосъобразно.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖВДАВА разпореждане от 27,11,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 15522/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено предявеното от „Банка ДСК“

АД – гр. София, ЕИК 121830616; заявление вх. №

96107/25,10,2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник П. М. Б., ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на договорна лихва, дължима по сключен между страните договор за кредит от 06,03,2017 г., за разликата над присъдения размер от 858,34 лв. до пълния претендиран размер от 1334,40 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3