Присъда № 44 от 24.03.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 44/24.03.2026 година по НОХД № 416/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия И. И. /I. I./, роден на ********** г. в гр. Д., Сирия, гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 17.05.2024г., в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия И. И. /I. I./, обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА. от събраните по делото доказателства.

Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и за същото му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като при определяне на наказанието съдът вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниска степен на обществена опасност на личността му и причините и мотивите за извършване на деянието. Конкретно, прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, ведно с глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Т. В. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Счита, че обвинението се основава единствено на обясненията на подзащитния й, както и че не са нА.це други доказателства, които да подкрепят обвинението и да изграждат една пълна, логична и непротиворечива доказателствена съвкупност.Тъй като присъдата не може да се основава единствено на самопризнанията на обвиняемото лице се иска съдът да признае подсъдимия за невиновен. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е нА.це съставомерност на деянието по чл.279, ал.1 от НК, моли съдът да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният И. И. /I. I./, роден на ********** г. в гр. Д., Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, без документи за самоличност.

В неустановен по делото момент подсъдимият И. И. /I. I./ напуснал Сирия и се установил в Република Турция. В Турция подсъдимият работил на различни места. По време на престоя си в Република Турция подсъдимият И. И. /I. I./ решил да отиде в стрА. от Западна Европа, където смятал, че ще намери по добър живот.

Понеже не разполагал с документи, които да му позволят влизането през границата и пребиваването на територията на някоя от страните членки на Европейския съюз, подсъдимият И. И. /I. I./ решил да достигне Западна Европа, преминавайки през границата между Република Турция и Република България, без да има разрешение за това от 1 надлежните органи на властта на Република България.

В изпълнение на решението си, известно време преди 12.05.2024 г., подсъдимият И.

И. /I. I./ се свързал с неустановени по делото лица, които се съгласили срещу определено парично възнаграждение да преведе подсъдимия през границата на Република България, от Република Турция и след това до република Сърбия.

Във връзка с договореното подсъдимия на 12.05.2024 година заедно с още осем лица, имащи същото намерение – да влязат в Република България от Република Турция, през границата на стрА.та, не по установения от закона начина, водени от неустановено по делото лице, се придвижил в близост до турско - българската граница.

На 17.05.2024 година рано сутринта, преди разсъмване подсъдимият И. И. /I. I./ и спътниците му се придвижили до възпрепятстващото съоръжение, изградено на българо – турската граница. След това по указания на водача на групата подсъдими и остА..те 8 лица от групата преминА. през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата на стрА.та ни, в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с. Лесово, общ.

Елхово, обл. Ямбол.

По този начин подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни, от република Турция в Република България. При влизането си в стрА.та ни подсъдимия не е носел документ за самоличност, нито е имал разрешение за влизане в република България.

След като влезли на територията на стрА.та, подсъдимият И. И. /I. I./ и спътниците му продължили към вътрешността на стрА.та, към предварително уговорено място, водени от водача на групата, от където трябвало да ги вземе автомобил.

След като достигнА. указаното им място, подсъдимият И. И. /I. I./ и спътниците се качили в автомобила, който дошъл на мястото.

Около 07.00 часа на 07.05.2024г., на километър след като подсъдимият И. И. /I. I./ и осемте ми спътника се качили в автомобила и водачът му потеглил, автомобилът - лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", с рег. № *** управляван от лице молдовски гражданин, бил спрян за проверка на път 1-7, в района на разклона за с. Лесово от патрул на „Гранична полиция“ - ГПУ –Елхово, в състава на който били свидетелят И. Ю. М. - ст. полицай в РДГП - Кюстендил, командирован към онзи момент в ГПУ – Елхово.

При извършвА.та полицейска проверка, била установена самоличността на водача на превозното средство и намиращите се в автомобила други девет лица, един от които подсъдимия, никой от които не представил документи за самоличност.

Подсъдимия, а също така и лицата с които се придвижвал били задържани.

По - късно същият ден били извършени оперативно издирвателни мероприятия по линията на държавната граница по нареждане на св. И. А. З., началник на 02 Група за охрА. на държавната граница, за установяване на мястото на влизане на лецата на територията на стрА.та. В хода на същите било установено от служители на ГПУ – Елхово, че подсъдимия и остА..те осем лица с които се придвижвал са влезли в стрА.та в района на № 269, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия И. И. /I. I./ се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И. Ю. М. и И. А. З., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на св. С. Г. И. нямат отношение към конкретния случай.

2

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА..те доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от остА.лата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА..те доказателства, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият И. И. /I. I./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй на 17.05.2024г., в района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият И. И. /I. I./ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Добрев и Петков. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се по закон разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в стрА.та ни без знанието на граничните власти и без съответното изискуемо се по закон разрешение, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през Република България.

Доводите на защитата, че единствените доказателства по делото се съдържат в обясненията на подсъдимия не могат да бъдат споделени. Деянието се доказва по безспорен начин от доказателства по делото, и гласни и писмени, преценени в тяхната съвкупност.

3

Деянието не би могло да бъде определено като маловажен случай по см. на чл. 93, т.9 от НК, тъй като не представлява случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход – Сирия, или в държавата от която осъществява фактическото си преминаване в стрА.та ни - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Напротив поведението на подсъдимия след влизането му в стрА.та ни свидетелства за намерението му да избегне полицейска проверка и да се укрива, и това поведение е несъвместимо с поведението което подсъдимия би имал, ако търсеше убежище или закрила. Неносенето на документи за самоличност също свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.