Решение № 21 от 01.07.2025, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Административно наказателно дело 31/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Радина Василева Хаджикирева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Първомай, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20255340200031 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-001616/27.01.2025 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. Г.
Г. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Твърди се, че било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като административнонаказващият орган отказал да приеме за разглеждане направените от жалбоподателя възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Също така жалбоподателят поддържа, че при извършване на проверката с техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ не му било показано, че на дисплея му са изписани нулеви стойности и същото е подготвено за използване. Отделно от това жалбоподателят възразил, че представеното техническо средство е с предварително поставен на него предпазен мундщук, като той останал с впечатлението, че вече е било използвано за тестване на друго лице. Твърди, че след отчетения положителен резултат от техническото средство оспорил резултатите от него и пожелал да направи изследване, като му бил връчен талон за изследване. Посочил е, че след като му бил връчен талонът за изследване, двамата полицейски служители продължили да изясняват случая, за който били повикани на ЕЕН 112, а именно подадения срещу жалбоподателя сигнал от трето лице за проявена агресия. Твърди се, че били проведени беседи както с жалбоподателя, така и с подалото сигнала лице, след което на жалбоподателя бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР. Поддържа се, че докато се извършвали тези 1 действия, изтекъл определеният в талона за изследване срок за явяване в болничното заведение. Поради тези причини жалбоподателят не успял да се възползва от дадената му възможност да установи, че наличието на алкохол в кръвта не съответства на показанията, установени с техническото средство. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност възразява, че случаят е маловажен, както и прави искане да бъде намален размерът на наложените му административни наказания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.12.2024 г. постъпил сигнал на ЕЕН 112 за сбиване в с. Искра, общ.
Първомай, като на място били изпратени свидетелите И. А. – мл. автоконтрольор в РУ – Първомай, и Г. П. – полицай в РУ – Първомай. Първоначално двамата полицейски служители посетили центъра на селото, при което разбрали, че пострадалото лице Ш.
Х. Х. се е прибрал в дома си. Поради това го посетили там, като последният споделил, че бил в едно от питейните заведения в с. Искра, където имал пререкание с жалбоподателя И. Г., който го ударил по лицето с юмрук. Посочил още, че жалбоподателят тръгнал в неизвестна посока, както и че управлявал лек автомобил „Хонда“, поради което свидетелите А. и П. предприели извършване на автопатрулна дейност на територията на селото. Около 17:00 ч. свидетелите А. и П. забелязали, че жалбоподателят И. Г. управлява лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № *******, негова собственост, в посока север-юг по път отворен за обществено ползване в с. Искра, общ. Първомай, на ул. „Васил Петлешков“. До № 5 на посочената улица водачът бил спрян за проверка от свидетелите А. и П., които констатирали, че той мирише на алкохол и има несигурна походка. По тази причина свидетелите А. и П. извършили проба на водача И. Г. за употреба на алкохол в 17:03:05 ч. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRPM 0722, номер на пробата 2211. Преди да бъде извършена пробата на дрегера бил поставен нов мундщук, като полицейските служители показали на жалбоподателя дисплея му, на който било изписано, че е готов за използване. Техническото средство отчело 0,94 промила алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух. Резултатът бил показан на жалбоподателя И. Г., който заявил, че иска да даде кръвна проба. Впоследствие свидетелите А. и П. заедно с жалбоподателя И. Г. се отправили със служебния автомобил към дома на пострадалото лице Ш. Х. за изясняване на случая във връзка с подадения сигнал за нанесена телесна повреда. При пристигане на място полицейските служители взели мерки жалбоподателят И. Г. и лицето Ш. Х. да бъдат на разстояние един от друг и да не контактуват помежду си. В изпълнение на служебните си задължения свидетелят А. съставил на жалбоподателя талон за медицинско изследване № 108092, АУАН № 3330718 от 15.12.2024 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство.
2
Междувременно свидетелят П. снел писмени обяснения от лицето Ш. Х. Х. и съставил 2 бр. разпореждания по чл. 64 ЗМВР на жалбоподателя И. Г. и Ш. Х. да разрешават спорните въпроси по установения ред. В 18:00 ч. свидетелят А. връчил на жалбоподателя И. Г. издадения талон за изследване № 108092, в който му бил даден срок до 120 минути от връчването му да се яви в медицинско заведение – ФСМП – Първомай, за да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателят Г. отразил с подписа си, че желае да бъде изследван с медицинско и химическо изследване.
Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Като доказателства били иззети СУМПС № 285588566, 2 бр. рег. табели за МПС с рег.
№ ******* и СРМПС № 012325094. По същото време в 18:00 ч. свидетелят П. връчил на жалбоподателя Г. и издаденото разпореждане по чл. 64 ЗМВР. Свидетелите А. и П. дори предложили на жалбоподателя да го откарат до ФСМП – Първомай със служебния автомобил, но той отказал, като заявил, че негов съсед ще му съдейства.
Впоследствие жалбоподателят не се явил в медицинското заведение за медицинско и химическо изследване.
По повод образуваната проверка в РУ – Първомай за евентуално извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК на 18.12.2024 г. жалбоподателят И. Г. депозирал писмени обяснения пред служител на РУ – Първомай. В същите посочил, че 15.12.2024 г. около 13:00 ч. посетил ресторант в с. Искра, общ. Първомай, където консумирал бира. С постановление от 15.01.2025 г. прокурор от РП – Пловдив, ТО – Първомай отказал да образува наказателно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
На 19.12.2024 г. жалбоподателят депозирал предложение до Началника на РУ – Първомай за приключване на административнонаказателното производство със споразумение. Същото съдържа и възражения срещу издадения АУАН, изразяващи се във въведени твърдения за невъзможност жалбоподателят да даде кръвна проба поради ангажирането му от полицейските служители във връзка с извършваната проверка по сигнала за нанесена телесна повреда. На 27.12.2024 г. в РУ – Първомай е входирано възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН с идентично съдържание.
С последващи писма от Началника на РУ – Първомай жалбоподателят е уведомен, че искането му за сключване на споразумение е оставено без уважение, тъй като разпоредбата на чл. 189з ЗДвП изключва тази възможност, а възраженията му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са подадени извън едноседмичния срок.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. С последното на жалбоподателя били наложени на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И. А. и Г. П., приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщените писмени доказателства. След извършен анализ на събраните доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите А. и П. като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства. Двамата свидетели са възприели, че именно жалбоподателят Г. е управлявал моторното превозно средство, както и показанията на техническото средство при извършената проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Също така са обяснили защо са решили да изпробват жалбоподателя – миришел на алкохол и имал несигурна походка. Показанията на тези свидетели са напълно еднопосочни и в частта, в която са заявили, че действително след 3 извършената проверка с техническото средство посетили дома на лицето Ш. Х. във връзка с подадения сигнал на ЕЕН 112, но и двамата са категорични, че талонът за изследване бил издаден, след като изяснили фактическата обстановка и приключило обработването на документите, за да има време жалбоподателят да даде кръвна проба и да не го възпрепятстват да стори това. Всичко това кореспондира и с представените писмени доказателства, доколкото от приложената извадка от паметта на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRPM 0722 се установява, че пробата е извършена на 15.12.2024 г. в 17:03:05 ч. Отделно от това в талона за изследване и разпореждането по чл. 64 ЗМВР изрично е отбелязано, че са връчени на жалбоподателя в 18:00 ч., като жалбоподателят се е подписал, без да въведе възражения в тази насока. Вземайки предвид обема на изготвените писмени документи от двамата служители, съдът намира, че 1 час е бил напълно достатъчен за изясняване на фактическа обстановка по двата казуса. В тази връзка и отчитайки изминалия значителен период от време от началото на проверката до връчването на талона за изследване, съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че процесният талон му бил връчен след изпробването му с техническото средство и преди посещението при лицето Ш. Х.. Поради това съдът възприема изцяло показанията на полицейските служители А. и П., че са връчили талона за изследване на жалбоподателя в 18:00 ч., когато са били приключили извършваните от тях проверки по повод установеното административно нарушение и подадения сигнал на ЕЕН 112. Ето защо и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на тези свидетели да бъдат подлагани под съмнение, то съдът кредитира същите. Тези показания се намират в съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал. От постъпилото по делото Писмо от ЦСМП – Пловдив се установява, че жалбоподателят не се е явил на предписаните в Талона за изследване № 108092/15.12.2024 г. време и място за извършване на медицинско и химическо изследване. Също така са ангажирани надлежни писмени доказателства, че свидетелите А. и П. са оправомощени да използват и са преминали обучение за работа с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ за установяване концентрацията на алкохол.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.