Определение № 428 от 27.05.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Плевен, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600340 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК.

С Определение №39/02.04.2024г., постановено по ЧНД № 87/2024г., Районен съд – Червен бряг, на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК , отменил Постановление от 20.02.2024г. на Районна прокуратура – Плевен, за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № ЗМ234/24г. по описа на РУ гр. Червен бряг, преписка № 3111/2023г. по описа на РП Плевен, образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

Недоволен от определението на първоинстанционния съд, С.Х. – прокурор в РП гр. Плевен, ТО гр. Червен бряг, го протестира.

В протеста се твърди, че определението на Районен съд – Червен бряг за отмяна на прекратяване на досъдебното производство е неправилно.Излагат се доводи, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е постановено след всеобхватен анализ на доказателствата, правилно е и е законосъобразно.Сочи се за какво е било образувано досъдебното производство.Твърди, че за да стигне до извода, че производството следва да бъде прекратено, наблюдаващия прокурор е приел, че не е на лице субективния елемент от деянието, а именно, че не е на лице пряк умисъл у Х.В.П. да извърши деянието, както и факта, че в настоящият случай спор между страните липсва – следователно липсва и обективния елемент на престъплението самоуправство по чл. 323, ал.1 от НК. Изцяло се поддържат доводите на прокурора постановил прекратяването на наказателното производство.Излага се становище, че освен приетото от прокурор Б.А. за липса на пряк умисъл за извършване на престъпление от Х.В.П., в конкретния случай не е налице и обективен елемент на извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, тъй като липсва спор между страни.Счита, че 1 определението на РС-Ч.Бряг е неправилно и моли същото да се отмени.

Плевенски Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази атакуваното определение и като взе предвид изнесените в протеста съображения, намира за установено следното:

Частният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Досъдебно производство ЗМ № 234/2023г. по описа на РУ – Червен бряг преписка № 3111/2023 г., по описа на Районна прокуратура – Плевен е образувано досъдебно производство на 17.08.2023г. от Б.А.-прокурор при РПзатова, че през периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. в гр. Койнаре, общ.

Червен бряг, обл. Плевен, самоволно не по законустановеният ред е осъществено едно оспорвано от Б. В. С. от с. Р., общ. Червен бряг, обл.

Плевен свое право- правото на собственост като случаят не е маловаженпрестъпление по чл.323, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК..

В постановлението за прекратяване на прокурор Б.А. е приета за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Б. С. притежава къща с дворно място в гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен в съседство с два имота на С.А. – празно дворно място и дворно място с построена в него жилищна сграда.

В началото на 2023 година А. предоставил за ползване двата си имота на свидетеля Х.В.П., уверявайки го, че пътят, който разделя двата имота на две равни части не е улица, защото имота не е бил отчужден за изграждане на такава, след като решението на съда за отчуждаване било отменено. След този разговор наемателя П. изорал земният път между двата имота и по този начин започнал да обработва целият имот, който наел от А..

Живееща в съседство Б. В. С. установила, че улицата, по която тя може да стигне до своят имот /изораният път от наемателя на съседа/ е обработен като земеделска земя и подала жалба до Община Червен бряг.

Общинските органи установили състоянието на разораното трасе между двете дворни места на А., по което е невъзможно да преминават жителите и съставили акт на лицето П. – наемателя на дворните места, който е извършил действието. В последствие актът бил отменен, а жалбоподателката С. била уведомена, че ще се възстанови трасето на въпросната улица.

На дата 24.05.2023г. С. установила, че на въпросният път и на въпросното трасе били поставени ограждания, което отново препятствало преминаването по същият, заснела огражданията, представляващи колове с бодлива тел и подала сигнал в Районна прокуратура гр. Плевен. По сигнала срещу Х. П. – наемателя на А., било образувано досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка е приета за доказана въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.При така установената и доказана 2 обстановка прокурора приел, че не е осъществен състава на престъплението самоуправство по смисъла на чл.323, ал.1 от НК.Изложил правни съображения, че в конкретния случай не е налице правен спор относно наличието или липсата на улица, преминаваща през имотите на А., която да осигурява достъп до имота на С.. Този правен спор не е бил отнесен за разглеждане пред компетентен съд, нито е решен от органите на общинската администрация - по компетентност от Община Червен Бряг. Действията по ограждане и изораване на земният път от страна на наемателя Х. П. не могат да се третират като действия на самоуправство, защото не е налице правен спор между дееца и друго лице, за да се осъществи оспорваното право в нарушение на установеният ред.При тези правни съображения на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1 от НПК, прокурорът прекратил наказателното производство по воденото досъдебно производство.

Срещу така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е постъпила в Районен съд гр. Червен бряг жалба от Б. С..

За да отмени постановлението на прокурора, първоинстанционният съд приел, че неправилно наблюдаващият прокурор е стигнал до извода за прекратяване на наказателното производство, след като е установил единствено, че липсва субективният елемент от състава на престъплението самоуправство по смисъла на чл. 323, ал.1 от НК от страна на лицето Х. П. – наемателя, който е изорал пътя между двете дворни места на А., като с това си действие е препятствал преминаването по същият за съседните имоти, а именно имота на жалбоподателката

С..В определението си първоинстанционният съд се аргументирал, че приетите от прокуратурата твърдения от свидетелите, разпитани в хода на разследването са житейски неприемливи и следва да бъдат разпитани разпитаните свидетели. Указал на наблюдаващият прокурор да извърши оглед на мястото на извършване на деянието, за да бъде разяснено: дали съществуват процесните жилищни имоти, дали има друг достъп до имотите освен процесният разоран път и дали е поискано разрешение за това действие от страна на наемателя, адресирано до наемодателя – собственика на двете дворни места.

При производството по чл.243, ал.3 – ал.7 НПК се осъществява съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху действията на прокурора в стадия на досъдебното производство, когато той е упражнил правомощията си да прекрати определено наказателно производство. От разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК е видно, че контролът е двуинстанционен и постановеното от въззивния съд определение е окончателно, което налага детайлен, всестранен и прецизен анализ.

Настоящата въззивна инстанция не споделя правните изводи на първостепенния съд и счита, че неправилно за изясняване на фактическата обстановка са дадени указания да се извършат допълнителни разпити на свидетелите и оглед на мястото на извършване на действията, подведени като действия на самоуправство.Липсва излагане на фактическа обстановка приета от съда, както и анализ на доказателствения материал.

3

В хода на предварителното производство са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява безспорно, че не е изпълнен от обективна страна състава на престъплението самоуправство по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството по смисъла на чл.323,ал. 1 от НК е престъпление против установения от закона ред относно уреждане на взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо дейността по решаване на възникнали помежду им спорове, със съответните правни последици за спорещите страни. В наказателноправен аспект то се характеризира с два момента - наличие на претендирано от дееца действително или предполагаемо негово право и действие по самоволното му осъществяване, в нарушение на реда, установен със закон. Не всички действия във връзка с неуредени правоотношения обаче могат да бъдат определени като самоуправни и съответно да се приемат от обективна страна за съставомерни по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК .Безспорно в конкретния случай е доказано, че действията на Х. П. не са в нарушение на установения правов ред, с оглед , че не е бил решен въпроса от органите на общинската администрация гр.Ч.Бряг.

При така установените факти по досъдебното производство и въпросите във връзка със статута на процесния имот в гражданско-правен аспект, са неотносими към съставомерността на деянието, за което следва да се привлече наемателя Х. П., ако наказателното производство не е било прекратено. Също така, обективните действия, реализирани от наемателя на двете дворни места, собственост на С.А. и тези на жалбоподателката Б. С., чиито достъп до имота е препятстван. не обуславят и извод за наличие на правоотношение помежду им, което да е спорно право и което да осъществяват по неустановен от закона ред, за да е налице състава на престъплението самоуправство.Свидетелят Х. П. е действал и със субективната увереност, че имота е на свидетеля С.А., който го уверил, че през имота не преминава път.

Видно от заповед №152/09.02.1989г. на председателя на ИК на ОбНС гр.

Червен бряг било открито производство по отчуждаване на части от имоти, сред които са и имотите от двете страни на въпросният път, собственост на И.

А. – баща на С.А.. Отчуждението било с оглед изграждане на улица.

Видно от Заповед № 869/14.11.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. Червен бряг било одобрено изменеието на уличната регулация в кв.163, където се намира и имота на А.. Заповедта била обжалвана и отменена от Окръжен съд гр. Плевен с Решение от 27.02.1980г. по гр.д. №53/1990г., защото промяната по регулацията, касаела промяна на парцел, който не бил посочен в самата заповед. Впоследствие не била издадена прецизна заповед, а въпроса с обособяването и изграждането на улица – разделяща имотите на А., по изменения кадастрален и регулационен план на гр. Койнаре останал недовършен.

От показанията на разпитаните свидетели, може да се направи извод, че правен спор за наличие или липса на улица не съществува, а страни по имущественото правоотношение са съответно С.А. и Община гр. Койнаре или по компетентност – Община Червен бряг. Конкретни са показанията на 4 свидетеля Д.Д. -кмета на гр. Койнаре, в които същият е посочил, че през имотите на С.А. минава улица, която не е наименована и няма означение за съществуването й. Въпросната улица за път между двата имота на А. е отбелязана и фигурира в устройственият план на гр. Койнаре, но до момента не е изградена такава. Кметът на града заявил, че не е сред неговите правомощия да инициира процедурата и такава не е предприета от Община Червен бряг.

От субективна страна, само страни по конкретно правоотношение – спор по отношение на определено имуществено право, могат да бъдат извършител и пострадал от това престъпление. Нито Х. П., нито Б. С. са страни по повод на имуществено правоотношение във връзка със собствеността на пътя, разделящ двете дворни места на С.А., върху който път, в конкретния случай е било упражнено правото на собственост по неустановен от закона ред.В този смисъл е правилен извода на прокурора, за липсата на елемент от субективната страна на състава на престъплението по чл. 323,ал.1 от НК, във връзка с действията на Х. П..