Решение № 663 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300503266 по описа за 2022 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от М. Н. К.,ЕГН-********** от гр.****,чрез адв.Т. И. против решение № 3725/14.11.2022г.,постановено по гр. дело № 5974/2022г. по описа на РС-Пловдив,8-ми гр.състав,с което е отхвърлен предявеният от М. Н. К. против „Креди Йес“ООД иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.19,ал.4 и чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от сключения между страните договор за паричен заем № *****/30.12.19г.като противоречаща на принципа на добрите нрави,заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК,накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението,като се твърди,че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на пасивна процесуална легитимация по иска на ответното дружество поради прехвърляне на вземанията му по договора за заем на друго дружество чрез договор за цесия.Иска се отмяната 1 на атакуваното решение.Претендират се разноски на основание чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество-„Креди

Йес“ООД,ЕИК-*****,със седалище гр.*****,чрез пълномощника му адв.Н.Ш.,с който се изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения.Претендират се разноски във въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и доводите в жалбата,намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт,подлежащ на въззивно обжалване,поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира,че решението е валидно и допустимо-постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност на решението се извършва само на поддържаните основания.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми,които е длъжен да коригира,и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Районният съд е сезиран с предявен от М. Н. К. против „Креди Йес“ ООД иск на основание чл.26,ал.1,пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка от договор за паричен заем № *****/30.12.19г.поради противоречие с добрите нрави и заобикаляща закона.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № *****/30.12.19г.,по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 800лв.,със срок на погасяване 8 месеца,при месечен фиксиран лихвен процент от 3,330% и годишен процент на разходите от 48,574%.Твърди се, че с клаузата на чл.6 от договора е предвидено задължение за потребителя да обезпечи договора или с банкова гаранция или с поръчителство на едно или две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия,а в противен случай се дължала неустойка в размер на 686,29лв.съгласно чл.8 от договора,платима разсрочено,заедно с погасителната вноска.Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на няколко основания: На първо място-фиксираният лихвен процент от 3,330% не отговарял на действително приложения по договора такъв, защото неустойката се прибавяла към лихвата и така кредиторът допълнително се обогатявал и се нарушавали добрите нрави.Трайната съдебна практика 2 предвиждала,че уговорката за лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави.Предвидената клауза за обезпечение в чл.6 от договора,при непредставянето на което се начислява неустойка,била недействителна, защото в случая с неизпълнението на задължението на длъжника да осигури поръчители или да представи банкова гаранция,неустойката загубвала присъщата й обезщетителна функция,тъй като по този начин единствено се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване с кумулирането й в погасителните вноски,водещо до скрито оскъпяване на кредита.Във вреда на потребителя финансовата институция поставяла неизпълними изисквания за обезпечението, за да обоснове получаването на допълнителна печалба.Неустойката по договора по съществото си представлявала добавка към възнаградителната лихва и така водела до допълнителна печалба за кредитора. С въвеждането на неустойката се заобикаляло ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК при определяне на ГПР. В чл. 22 от ЗПК се предвиждало, че при неспазване на специалните изисквания договорът за кредит бил недействителен,като според нормата на чл.23 от ЗПК в тази хипотеза се дължало връщане само на заетата сума,без лихва или такси по кредита. В случая нищожната клауза за неустойка не можело да се замести по право,защото от една страна съда на ЕС не допускал подобна възможност,а и договорът нямало как да се сключи без клаузи,допускащи възнаграждение за кредитора.

Ответникът „Креди Йес“ ООД счита,че искът е недопустим,а по същество-неоснователен.Посочва,че е прехвърлил вземането си по процесния договор за заем със сключен на 22.01.21г.договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,поради което иск срещу стария кредитор е недопустим.По съществото на спора излага съображения,че клаузата за неустойка съставлява разход,който заемателят плаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него,а освен това клаузата била индивидуално уговорена.

По делото са представени писмени доказателства-процесният договор,погасителен план,договор за цесия,изготвена е и е приета неоспорена ССЕ с в.лице М.М.,според която в ГПР по процесния договор като разход на заемодателя е включена само договорна лихва,не и неустойка,а процентът,с който се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение по чл.8 е 102,94%годишен процент и 10,29%месечен процент на неустойката спрямо главницата по кредита.

Районният съд е отхвърлил иска,като е приел,че липсва пасивна процесуална легитимация на ответника по иска,доколкото се установявало,че преди датата на подаване на исковата молба ответникът е прехвърлил вземанията си по договора за паричен заем № *****/30.12.19г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,което като купувач по договора за цесия следвало да отговаря по иска за прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от договора.

3

Тези изводи на районния съд са изцяло неправилни.

По делото е представен от ответника договор за цесия,от който обаче по никакъв начин не се установява с него да е цедирано и вземането на „Креди Йес“ ООД по процесния договор за заем с ищцата К..В договора за цесия изрично се посочва,че вземанията на продавача са посочени в Приложение № 1 и Приложение № 1а,които обаче не са представени от по делото.Поради това не се доказва вземането на ответното дружество по отношение на договор за заем № *****/30.12.19г.да е прехвърлено на друго лице и следователно именно ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска,тъй като именно той е носител на материалната легитимация.В този смисъл не следва да се обсъждат изложените във въззивната жалба доводи,че спрямо цедента,а не спрямо цесионера,следва правоимащото лице да предявява съдебната си претенция.

Безспорно е по делото сключването на договор за паричен заем № *****/30.12.19г.между страните.Безспорно е също,че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства,които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,а ищцата е физическо лице,което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност,т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9,ал.3 и ал.4 от ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Не е налице спор относно обстоятелството, че неустойката по чл.8 от договора е била предвидена при непредставяне на банкова гаранция или поръчител,отговарящ на изискванията на чл.9,ал.2,т.1 и т.4 от ОУ на ответното дружество,(каквито ОУ не са представени по делото).

Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции.Уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение не може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той не разполага.Кредитодател, който държи вземанията му да бъдат обезпечени, не би отпуснал кредит без обезпечение.Няма как кредиторът да се обезщети за несъбираемите си вземания,чрез възлагане в тежест на длъжника на още задължения.Задължение по договора напълно условно е наименовано „неустойка“ и действителното му предназначение е да бъде набавена допълнителна печалба за кредитодателя,значително надхвърляща възнаградителни лихви.Видно е от заключението по ССЕ,че предвидената неустойка,съотнесена спрямо сумата по кредита, се равнява на 102,94% годишна лихва. Следователно същата не само противоречи на добрите нрави,но и опорочава коректността на цялостното съдържание на договора относно приложимия лихвен процент,ГПК и общите разходи по 4 кредита,което дава достатъчно основание да се приеме,че клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от договора е недействителна и не поражда права и задължения за страните.

С оглед на горното настоящият състав на въззивния съд намира изложените в атакуваното решение мотиви на районния съд за неправилни и незаконосъобразни,поради което решението следва да се отмени изцяло и вместо него следва да се прогласи нищожността на клаузата на чл.8 от сключения между страните договор за паричен заем № *****/30.12.19г. за заплащане на неустойка като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона-чл.19,ал.4 от ЗПК.

Разноски:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателката,но тъй като са направени такива само за адв.възнаграждение,което се претендира на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,видно от представените пред двете инстанции договори за правна защита и съдействие,то следва да се присъдят разноски както следва: 300лв.пред първата инстанция и 400лв.пред въззивната инстанция (общо 700лв.)съобразно НМРАВ № 1/04г.според действащите й към сключването на ДПЗС редакции,в полза на пълномощника на М. Н. К.адв.Т. И..

Водим от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно решение № 3725/14.11.2022г.,постановено по гр. дело № 5974/2022г. по описа на РС-Пловдив,8-ми гр.състав,с което е отхвърлен предявеният от М. Н. К. против „Креди Йес“ООД иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр.с чл.19,ал.4 и чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по чл.8 от сключения между страните договор за паричен заем № *****/30.12.19г.като противоречаща на принципа на добрите нрави,заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК,накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит,като вместо това ПОСТАНОВЯВА: