Решение № 872 от 10.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100514186 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на КОНПИ, чрез юр. Илиева, срещу разпореждане от 10.10.2025г. по и.д. № 20231110402694 на ДСИ С.С. - СИС при СРС, с което съдебният изпълнител отказал да изпълни искането на КОНПИ, обективирано в молба вх. № 29964/08.10.2025г.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че с определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г. по описа на СГС, на осн. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ , вр. чл. 29 Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018г. СРС постановил връщане на обезпеченото имущество – парична сума в размер на 20 002.14 евро от конкретно посочената банкова сметка на А.С.П., разкрита в „Юробанк България“ АД, по сметка на Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, също конкретно посочена в акта на съда. Изпълнението на съдебното определение за връщане на паричната сума на пострадалото от престъплението лице било възложено на КОНПИ – чл. 24, ал. 6 ЗПИПИАОИ. Същевременно функциите по изпълнението на съдебните актове по националното ни право били възложени на съдебните изпълнители, предвид на което и с писмо, към което приложил съдебния акт, жалбоподателят поискал от ДСИ изпълнение на същия. Твърди, че липсвала ясна законова регламентация на връщането на сумата, но при всички положения съдебният изпълнител бил длъжен да съдейства на КОНПИ при изпълнението на актовете по ЗПИПИАОИ – позовава се на съдебна практика на друг състав на СГС, по ЧНД, а именно определение № 1521/12.05.2025г. по ЧНД № 6171/2023г. на СГС. Жалбоподателят депозирал пред ДСИ следваща молба с която поискал ДСИ да уведоми „Юробанк България“ АД по и.д. № 2694/2023г. да върне обезпеченото имущество чрез превеждането й в посочената в определението на СГС от 28.03.2024г. банкова сметка, но със свое разпореждане от 07.07.2024г. ДСИ отказал да изпълни искането. Жалбоподателят подал молба до СГС по НЧД № 7349/2024г. за допълване на определението от 28.03.2024г. относно начина на изпълнението, но СГС се произнесъл с определение, с което приел, че пропуск не 1 бил налице. Съобразявайки се с мотивите на постановеното от СГС определение жалбоподателят подал нова молба по и.д. и поискал от ДСИ, като орган по изпълнението, да разпореди необходимите действия по уведомяване на „Юробанк България“ АД и връщане на обезпеченото имущество. С обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. ДСИ отказал да изпълни искането на КОНПИ. В мотивите посочил, че фактическата обстановка по и.д. не била променена, че определение № 962/28.03.2024г. на СГС било изпратено на КОНПИ за сведение и изпълнение, в качеството й на орган. Комисията била компетентнен по см. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ орган, но нямала правомощията да нареди на която и да е банка да осъществи действия от компетентността на ДСИ. Моли обжалваното разпореждане на ДСИ от 10.10.2025г. да бъде отменено, а вместо това молбата му да бъде удовлетворена.

По делото са депозирани мотиви от С.С. - ДСИ при СИС към СРС. Намира жалбата за неоснователна. Изпълнителното производство било образувано по искане № 48211/22.12.2023г. на СГС, въз основа на издадена на 21.12.2023г. обезпечителна заповед по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, за обезпечаване на имущество и налагане на запор на конкретно посочена банкова сметка с титуляр А.С.П., разкрита в „Юробанк България“ АД, до размера на сумата 35 838 евро. На осн. чл. 400 ГПК ДСИ изпратила запорно съобщение до банката, получено на 09.01.2024г.

На 29.05.2024г. по делото постъпило писмо от КОНПИ, с което комисията препратила акт на съда по същото дело, а именно определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, с което съдът постановил връщане на обезпечено имущество – парична сума от 20 002.14 евро от банковата сметка на П., която да бъде преведена по посочена банкова сметка на Следствен отдел № 8, гр.

Сарагоса, Кралство Испания. На основание чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ съдебният акт се изпълнявал от КОНПИ, ДСИ нямал правомощия по изпълнение на Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ. Комисията депозирала нова молба на 27.06.2025г., по която ДСИ постановил отказ с разпореждане от 07.07.2025г., влязло в законна сила.

Последвала нова молба на комисията от 24.09.2025г., по която ДСИ постановил отказ с обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. Намира жалбата за допустима, като насочена срещу отказ да се пристъпи към изпълнение чрез превод на сума по запор, наложен в обезпечително производство. Същата била неоснователна, поради липсата на правомощия на съдебния изпълнител по Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ.

Съгласно чл. 400 и сл. ГПК съдебният изпълнител имал правомощия единствено да налага обезпечителни мерки въз основа на представена обезпечителна заповед и да вдига същите, въз основа на влязло в сила определение на съда за това. Процесният наложен запор бил с обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощия по Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ да превежда/връща суми в обезпечителното производство, а и сумата не се намирала по сметка на ДСИ. В случая издадената обезпечителна заповед не била обезсилена, нито било представено определение за отмяната й, не бил представен и изпълнителен титул, въз основа на който ДСИ да разпореди на третото задължено лице да извърши превод.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна (арг. чл. 25, ал. 3, чл. 15, ал. 1, чл. 15а ЗПИПИАОС) и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима. По същество на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Видно от приложеното копие на преписката на и.д. № 20231110402694 по описа на СИС при СРС, производството било образувано по искане на СГС, с приложена към същото обезпечителна заповед от 21.12.2023г., издадена въз основа на определение № 3696/21.12.2023г. по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, на осн. чл. 6, ал. 4, вр. ал. 1 ЗПИПИАОИ. С посочения акт бил признат акт за обезпечаване на имущество – решение от 27.10.2023г., издадено от съдия при Следствен съд № 8, гр.

Сарагоса, Кралство Испания по ДП № 2174/2020г. за обезпечаване на имущество и за 2 налагане на запор на конкретно посочената в акта банкова сметка, разкрита в „Юробанк България“ АД, с титуляр А.С.П., до размер на сумата 35 838 евро.

На осн. чл. 400, ал. 1 ГПК ДСИ при СИС при СРС изпратил на третото задължено лице „Юробанк България“ АД запорно съобщение изх. № 67428/22.12.2023г., получено от банката на 28.12.2023г., от който момент запорът породил действие - чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. В отговор на полученото на 28.12.2023г. запорно съобщение и в изпълнение на задълженията си по чл. 508 ГПК, на 02.01.2024г. „Юробанк България“ АД изпратила писмо до ДСИ, от съдържанието на което се установява, че на 28.12.2023г. банката наложила запора по посочената сметка на титуляра П.. По сметката имало авоар, но същият бил недостатъчен за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума, имало предишно наложени запори.

На 29.05.2024г. по и.д. постъпило искане от КОНПИ с вх. № 18197/29.05.2024г. за изпълнение, към което приложил определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, влязло в законна сила на 08.05.2024г. Със същия съдебен акт СГС постановил връщане на обезпечено имущество – парична сума в размер на 20 001.14 евро от същата банкова сметка на П., разкрита в „Юробанк България“ АД, в полза на Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, по конкретно посочена в акта банкова сметка и основание на което преводът да бъде извършен. На основание чл. 24, ал. 3, т. 5 ЗПИПИАОИ, вр. чл. 13, § 3, б. „б“ Регламент (ЕС) 2018/1805, за разликата над 20 001.14 евро до сумата 35 858 евро (до който размер бил наложен запор) СГС постановил спиране на производството. Постановил още, след влизане на определението в сила, същото да се изпрати на КОНПИ за изпълнение на осн. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ.

След получаване на горното искане на КОНПИ, ведно с приложеното определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, ДСИ се произнесъл с разпореждане от 30.05.2024г., с което поискал от СГС указания.

Посочил, че съгласно чл. 400-402 ГПК съдебният изпълнител имал правомощията да налага обезпечителна мярка въз основа на представена обезпечителна мярка и да отменя обезпечението въз основа на влязло в сила определение на съда, с което се отменят допуснатите обезпечителни мерки. В случая наложеният по и.д. запор имал обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечително производство. На 10.06.2024г. по и.д. постъпил отговор от СГС, че съдът не може да дава становища и указания относно изпълнението на акта по реда на ЗПИПИАОИ – съдебният акт те се изпълнява от съда, а от КОНПИ – чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ.

На 25.06.2024г. по и.д. постъпило писмо от СГС, с което се изисква информация дали определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, било предявено на банката по посоченото и.д., издадено ли било постановление за изпълнението му, какъв бил резултатът от изпълнението. На 26.06.2024г. ДСИ се произнесъл с разпореждане, с което уведомява съда, че същото не било сторено, че съгласно чл. 400-402 ГПК съдебният изпълнител бил компетентен да налага обезпечителна мярка въз основа на представена обезпечителна заповед и да вдига наложени обезпечителни мерки въз основа на влязло в сила определение на съда за отмяна на допуснатото обезпечение, запорът в случая бил обезпечителен и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечителното производство.

На 03.09.2024г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложено писмо от Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, с искане за информация за развитието на и.д. и разпореждане на конкретни действия за изпълнение на съдебния 3 акт. В отговор ДСИ постановил разпореждане от 04.09.2024г., да се уведоми КОНПИ, че и.д. било образувано въз основа на обезпечителна заповед, запорът имал обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечителното производство.

На 27.06.2025г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложен съдебен акт на СГС, постановен от друг съдебен състав на НО и по друго НЧД, на който комисията се позовава. Твърди, че нямало пречки съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение на определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС и моли да бъде информиран за резултата. С разпореждане от 07.07.2025г. съдебният изпълнител отказал да изпълни искането. Посочил, че приложеният съдебен акт не се отнасял до настоящото и.д. Видно от отбелязването разпореждането влязло в сила на 12.08.2025г.

На 08.10.2025г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложено определение № 2955/24.09.2025г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, с което съдът приел, че в определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, не е допуснат пропуск относно начина на връщане на паричната сума и отказал да измени акта си от 28.03.2024г. Твърди, че съдебният изпълнител следвало да съобрази мотивната част на определението от 24.09.205г. и като орган по изпълнението съгласно законите на Р България да уведоми „Юробанк България“ АД да извърши превода.

С обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. съдебният изпълнител оставил молбата на КОНПИ с вх. № 29964/08.10.2025г. без уважение. Изложил мотиви, че приложеното към искането определение на СГС от 24.09.2025г. не променяло фактическата обстановка по делото.