Решение № 261979 от 25.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

............ гр. София, 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска в.гр.дело № 6153 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение

№ 43835 от 18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 19885/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „З.А.“ АД е осъдено да заплати на В.И.В. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на ПТП от 01.12.2018 г., съставляващо покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, както и сумата от 125,37 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за медикаменти и прегледи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.04.2019 г. до окончателното плащане.

С решението СРС отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, или за размера от 14 000 лева, както и иска за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер от 125,37 лева до пълния предявен размер от 155,37 лева, или за размера от 30 лева.

Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността за разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на парично обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 01.12.2018 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над уважения размер от 6000 лева до сумата от 10 000 лева /за размера от 4000 лева/, а също и в частта, с която е отхвърлен иска със същата правна квалификация за заплащане на парично обезщетение за имуществени вреди от същото застрахователно събитие за разликата над уважения размер от 125,37 лева до пълния предявен размер от 155,37 лева /за размера от 30 лева/ е подадена въззивна жалба от В.И.В., чрез адв. П.Г., САК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд относно намиращите се в причинна връзка със събитието травматични увреждания, както и относно размера на подлежащите на обезвреда имуществени и неимуществени вреди. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установяват травми в областта на шията, а съдът в нарушение на процесуалния закон не извършил цялостна преценка на събрания доказателствен материал. Установени били и болки в областта на кръста. Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението в посочените части, като присъди допълнително обезщетение /над сумата от 6000 левае, присъдени с атакуваното решение/ за неимуществени вреди в размер на още 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и на допълнително обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдената с решението сума от 125,37 лева до пълния предявен размер от 153,37 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, а също и съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция да разпредели отговорността за разноски във въззивното и първоинстанционното производство.

Подаден е отговор на въззивната жалба от З. „А.“ АД, с който същата е оспорена, като въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част. В условията на евентуалност се поддържа заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендират се разноските за въззивното производство.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила и въззивна жалба от З. „А.“ АД, чрез юрк. Л.М.-Л., с която съдебният акт се обжалва в частта, с която предявеният иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 6000 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност, необоснованост, неправилна преценка на събрания доказателствен материал и завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. След инцидента ищецът сам признал пред компетентните органи, че от произшествието няма пострадали лица. По делото не било безспорно доказано, че при ищеца в резултат от ПТП наличието на травма на две ребра. Поддържа се наведеното с отговора на исковата молба и отхвърлено с решението на първостепенния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не преминал с необходимото внимание през кръстовището при работа на светофарната уредба на жълти светлини. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен, като същият бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ответника, подаден от В.И.В., с който същата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, съдържащи се в отговорите, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 125,37 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с процесното събитие, ведно със законната лихва от предявяване на иска /05.04.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която предявеният иск със същото правно основание е отхвърлен за сумата над 10 000 лева до пълния заявен с исковата молба размер от 20 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от процесното произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на иска 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като необжалвано е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо - в обжалваните от страните части. Във връзка с доводите на въззивниците, съдържащи се в сезиращите настоящата инстанция въззивни жалби, съдът намира следното:

Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания, като във връзка с тях е извършил и разходи за прегледи и лечение, представляващи имуществени вреди.

С доклада по делото СРС е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП между лек автомобил „Киа“, управляван от ищеца, и лек автомобил „Сузуки“, управляван от Е.Н., както и че същото съставлява застрахователно събитие, като гражданската отговорност на водача Н.към датата на произшествието е била застрахована при ответника по силата на договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а също и че към момента на настъпване на инцидента, ищецът е бил без предпазен обезопасителен колан.

С оглед доводите на въззивниците, заявени с депозираните пред настоящата инстанция въззивни жалби и възраженията, съдържащи се в отговорите, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса какъв е точният размер на обезщетението за претърпени от ищеца имуществени вреди /разходи, свързани с лечението/, какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС, както и има ли принос пострадалия за настъпване на произшествието, който да бъде отчетен при определяне на крайния размер на застрахователното обезщетение за претърпените в резултат от инцидента вреди.

С решението си по предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, а именно, че водачът на лек автомобил „Сузуки Лиана“, застрахован при ответника, въпреки наличието на пътен знак „Б-1“ за пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили, не пропуснал управлявания от ищеца лека автомобил „Киа К 5“, което е и причина за настъпилото ПТП между двата автомобила.

Като се е позовал на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, а също и на показанията на разпитания свидетел Е.Н., СРС правилно е приел, че механизмът на настъпване е именно този и причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования при ответника водач, който е нарушил правилото на чл. 6, т. 1 ЗДвП и не пропуснал движещия се срещу пътен знак Б3 водач на лекия автомобил „Киа“ – ищецът В.В.. Съгласно свителските показания на св. Е.Н. с предимство бил ищецът, докато видимостта на Н.като водач на другия автомобил била ограничена, тъй като имало сграда, а и прозорецът бил замръзнал, което допълнително намалило видимостта и му попречило да види както пътните знаци, така и автомобилът, управляван от ищеца.

Ето защо въззивният състав на съда, кредитирайки заключението на САТЕ, намира, че с решението си в тази част СРС правилно установява механизма на настъпване на произшествието, като неоснователни в тази връзка се явяват доводите за допуснати процесуални нарушения при анализ и оценка на доказателствения материал по делото, който съдът подробно е обсъдил.

Ето защо и неоснователно се твърди от страна на ответника, че ищецът е допуснал нарушение на правило от ЗДвП, като не се е движил с необходимото внимание при режим на светофарната уредба на жълти мигащи светлини. По делото е установено, че застрахованият при ответника водач е следвало да съобрази поведението си със задължителния знак Б1 – да пропусне движещите се по пътя с предимство, докато пътят, по който се е движил, ищецът е бил означен със знак Б3 – път с предимство. Пътен знак Б1 се поставя преди кръстовище на пътя без предимство. Използва се за определяне на реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Когато движението в кръстовище се регулира със светлинни сигнали, с този знак се регулира движението в случаите, когато светофарната уредба е изключена или работи в режим на жълта мигаща светлина.

Още повече от свидетелските показания на св. Е. Н.става ясно, че видимостта му като водач на застрахования при ответника автомобил е била ограничена от замръзването на прозореца, с оглед което се установява, че последният не е изпълнил задължението си да поддържа прозорците на автомобила си в състояние, което да му осигурява добра видимост. Ето защо и напълно неоснователни се явяват наведените с въззивната жалба на ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в тази връзка.

Разпечатката съдържа 33 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8d59aa3-1960-46fc-981f-2a78559c1a17