Решение № 542 от 11.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 205/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 680/2024 г. по описа на Районен съд Костинброд (КРС) са отхвърлени предявените от А. Т.

А., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. .“, бл. ..., вх. ., ет. ., ап. ..., съдебен адрес: гр. С., бул. „В. Л.“ № .., ет. ., ап. . против ответника Д. Н. П., ЕГН ********** от с. П., ул. „Х. А.“ № .., при условията на обективно съединяване искове, с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД в размер на 9 477.20 / девет хиляди четиристотин седемдесет и седем / лева - главница и иск за заплащане на обезщетение за забава, с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 462.16 / хиляда четиристотин шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки / лева, за периода от 14.06.2023 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищецът и настоящ въззивник А. Т. А., чрез адвокат С. Б. е обжалвала решението, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло, а предявения иск, който е следвало да бъде квалифициран от КРС по чл.59, ал.2 ЗЗД, а не по чл.55, ал.1 ЗЗД – да бъде изцяло уважен, заедно с акцесорния за лихви. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ответник Д. Н. П., чрез адвокати В. Н.-Л и М. Ц. е подал отговор на жалбата, като изтъква доводи за нейната неоснователност и моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Не се претендира присъждане на разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидността

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимостта

Решението обаче се явява недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по действително предявени искове.

С исковата молба, видно от обстоятелствената й част и петитум, ищцата изрично заявява и претендира, че исковите суми са получени от ответника и изискани от нея въз основа на устни договори за заем, като тя му е предоставяла средствата за извършване на различни разходи за закупуване на недвижим имот и движими вещи срещу задължението от негова страна да ги върне.

В тази насока обаче ищцата е посочила единствено цената и предмета, но не е уточнила условията, срока и падежа на отделните поети с договорите за заем задължения за връщане на заетите парични суми.

С въззивната жалба се претендира, че КРС се е произнесъл по непредявен иск – по чл.55, ал.1 ЗЗД, вместо по чл.59, ал.2 ЗЗД.

С отговора на въззивната жалба също се посочва, че КРС се е произнесъл по непредявен иск за неоснователно обогатяване, вместо по облигационен иск за връщане на суми по договор за заем – чл.240 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира, че казусът е разрешен в 2 противоречие с практиката на ВКС.

В случая съдът е нарушил приетото в Постановление № 1/1979 г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му.

Както следва от чл. 59, ал. 2 ЗЗД има се предвид материалното право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което възниква само при липса на друга възможност за защита.

Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В практиката се приема, че правилото на чл. 59, ал.2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, както и че задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

В този смисъл е т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г.,ТК, II т. о. и др. постановени при действието на новия ГПК, представляващи задължителна съдебна практика съгласно постановките на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК на ТК на ВКС.

В случая данните по делото и изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенции за дължими суми на договорно основание по чл.240 ЗЗД, но не за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД или чл.59, ал.2 ЗЗД.

Квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане обезщетение за неоснователно обогатяване въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание.

С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина, поискани от ищеца, което в случая не е направено.

3

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че като се е произнесъл по непредявени искове, районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл.270, ал. 3, изр. ІІІ от ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявени искове - за дължимост на претендираните парични суми въз основа на неизпълнение на облигационни задължения по договор за заем – чл.240 ЗЗД, в който случай се установяват и подлежат на доказване различни факти, свързани с условията, сроковете и падежа на отделното заемно правоотношение, за разлика от изясняването на сложния фактически състав на неоснователното обогатяване.

Районният съд не е тълкувал договорните клаузи, предвиждащи задълженията на заемодателя - ищец и заемателя - ответник, както и действителната обща воля на страните, обективирана в договора за заем и неговата цел, което следва да направи при новото разглеждане на делото.

Наред с горното, няма данни или твърдения в исковата молба договорът за заем да е прекратен или обявен за недействителен, за да се претендира връщане на даденото на отпаднало или несъществуващо основание, нито искът по чл.55 ЗЗД е предявен в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главен иск по чл.240 ЗЗД.

В тази насока при връщане на делото на друг състав на КРС, същият следва при разпределяне и възлагане на доказателствената тежест да задължи ищцата да уточни и докаже сключването, условията, сроковете и падежите на отделните поети с договорите за заем задължения за връщане на заетите парични суми или по своя преценка преди разглеждане на казуса да остави исковата молба „без движение“ за отстраняване на нередовности, чрез уточняване на клаузите за възникване, неизпълнение и/или прекратяване на заемно правоотношение между страните.

Разглеждането на непредявен иск обуславя извод за недопустимост на решението, за която съдът следи служебно съгласно чл.269, изр. 1 ГПК, поради което същото следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - да бъде върнато на КРС за ново разглеждане от друг състав.

4

По разноските:

Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл. 78 ГПК.

При новото разглеждане на делото пред КРС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени по настоящото въззивно производство.

Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК , СЪДЪТ РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 205/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 680/2024 г., по описа на Районен съд Костинброд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Костинброд за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по действително предявените искове с правно основание чл.240 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5