Определение № 25 от 08.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 05.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20231100606139 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение № 3013 на СРС, НО, 102 състав от 12.09.2023 година по НЧД № 9301/2023 година, с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 08.06.2023 година, с което наказателното производство по ДП № 15139/2020 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 14376/2020 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В протеста се излагат по същество съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се претендира отмяна на определението на първата инстанция и потвърждаване на постановлението на прокурор при СРП от 08.06.2023 година.

Сочи се, че първият съд неправомерно е навлязъл в изключителната компетентност на прокурора, обсъждайки обстоятелството правилно ли е разделено наказателното производства в две отделни досъдебни. Релевират се и съображения, подкрепящи извода на прокурора, че процесната кражба се явява маловажна. В тази насока се аргументира и че ако в по-късен етап се съберат доказателства за съпричастността на Б. към престъпна деятелност, квалифицирана като престъпление по чл. 209 и/или чл. 212 от НК, то няма пречка същият да бъде привлечен към наказателна отговорност с нарочно постановление.

Предвид посочените съображения се претендира незаконосъобразност на първоинстанционното определение и се моли за отмяната му, респ. потвърждаване на прокурорското постановление за прекратяване. Оспорват 1 се изводите на съда касателно длъжностното качество на И.Б.. В тази връзка представителят на държавното обвинение изтъква, че Б. е бил назначен на длъжност сервизен техник, в задълженията на която не се включвали пазене и управление на складова наличност.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице.

При разглеждане по същество на протеста, настоящият съд счита същият за основателен, първоинстанционното определение като неправилно следва да бъде отменено, а постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, следва да бъде потвърдено.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК на 15.08.2018 година с нарочно постановление на прокурора за това, че на неустановена дата до месец април 2018 г. в гр. София са отнети чужди движими вещи – един брой касов апарат, собственост на „Л. – П.и и СИЕ“ СД и два броя кочани с протоколи от контролна проверка, собственост на „В.“ ЕООД, от владението на Р. и В. П.и, без тяхно съглсие с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В хода на разследването с постановление от 07.07.2022 година (л. 128, т. 3) досъдебното производство е разделено, като в настоящето дело са обособени единствено материалите, касаещи престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В другото досъдебно производство са отделени доказателства във връзка с евентуална последваща деятелност субсумираща се в състава на чл. 209 и/или чл. 212 от НК, за която разследването все още продължава.

С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 08.06.2023 година наказателното производство по ДП № 15139/2020 година по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 14376/2020 година на СРП е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като представителя на държавното обвинение мотивира извода си с обстоятелството, че в конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 218б от НК.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от пълномощник на представителя на ощетеното юридическо лице – адв. Д.П., по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение от 12.09.2023 година. С определението постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено и делото върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на същото.

За да отмени постановлението на прокурора, СРС е приел, че прокурорският акт е постановен при непълна фактическа обстановка 2

(касателно обстоятелството имал ли е длъжностно качество свид. И.Б.) и неправилни правни съображения относно това дали в конкретния казус се касае за маловажна кражба или не, с оглед евентуално наличие на предпоставки за приложението на чл. 218б от НК. С оглед правилното решение на делото, според първия съд е следвало да се изяснят аргументирано посочените обстоятелства.

От събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средствапоказанията на свидетелите Р. П.а, В. П. , З.Ч., Т.Т., Д.Я., Д.Д., И.П., И.Б., Н.Ш., Т.Б., К.М., И.О., Г.П., Д.Г., Ц.С., В.А., писмените доказателства и доказателствени средства - документи от НАП, СДВР, „български пощи“

ЕАД,

Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“ и др., способи за събиране и проверка на доказателства – съдебно графическа експертиза и последваща тройна съдебно графическа експертиза и оценителна експертиза, се установява, че фактическата обстановка по досъдебното производство е правилно установена от страна на представителя на държавното обвинение въз основа на верен анализ на доказателствената маса, която фактическа обстановка е посочена и от страна на първоинстанционния съд.

От събраните в хода на производството доказателствени средства от фактическа страна се установява, че свид. В. П. бил законен представител и управител на дружеството „Л. – П.И И СИЕ“ СД. Последното било с предмет на дейност търговия и серивизиране на касови апарати, тахографи, таксиметрови скоростоограничители, както и продажба на консумативи и резервни части за тях. Свид. Р. П.а (съпруга на свид. В. П.) била едноличен собственик и управител на дружеството „В.“ ЕООД. Двете гореописани дружества съвместно използвали едни и същи офиси и складови помещения.

През 2011 г. по силата на трудов договор №27/27.12.2011 г. свид. И.Б. бил назначен на длъжност „сервизен техник“ в търговско дружество „В.“ ЕООД. Съобразно длъжностната характеристика на Б. неговите служебни задължения се изразявали в удовлетворяване потребностите на дружеството от монтиране, инсталиране, поддръжка и ремонт на двигатели, превозни средства и други машини, вкл. и механично оборудване. Първоначално свид.

Б. изпълнявал своите служебни задължения в офисите на дружествата, намиращи се на територията на гр. Благоевград, а впоследствие му бил преместен да работи в офиса, намиращ се в гр. София. Било му указано освен служебните си задължения по трудова характеристика, при нужда да снабдява със стока останалите офиси, извън в гр. София, като ги изпраща посредством куриер, като не ми е връчвана каквато и да е движима вещ по официален начин с необходимите за това приемно-предавателни протоколи. Във връзка с последното на И.Б. единствено бил осигурен достъп до складовата база на двете дружества.

След това, на неустановена дата в периода от началото 2016 г. до 29.07.2016 г., свид. Б. решил да се облагодетелства за чужда сметка, като в 3 изпълнение на своето решение взел от офиса, находящ се в гр. София, ул.

**** един брой електронен касов апарат с фискална памет марка „PERFEKT M-KL” със сер. № ODY318868, собственост на „Л. – П.И И СИЕ“ СД, а също и два броя кочани с протоколи за проверка на тахографи, собственост на „В.“ ЕООД.

Считано от 29.07.2016 г. трудовият договор между Б., от една страна и дружеството „В.“ ЕООД бил прекратен по взаимно съгласие, за което била издадена и Заповед №56 от 01.08.2016 г. При напускането на И.Б. от дружеството, последният предал поверените му мобилен телефон, касов апарат, кочан за извършване на проверка на тахографи с номера от № BG 05/2551 до № BG 05/2600. За връщането бил съставен единствено документ, от който става ясно, че страните подписали го нямат финансови претенции помежду си.

В началото на 2018 г. в дружеството „Л. – П.И И СИЕ“ СД започнало осъществяването на инвентаризация във връзка с констатирана нередовност на протокол, с който се удостоверява техническа годност на използван от търговско дружество

„Т.Т.**“ ООД тахограф. При извършената инвентаризация била установена липсата на два кочана с протоколи с № 901950 и №951-1000, обозначени с лицензионен № BG172, а също и касов апарат марка „PERFEKT M-KL”.

Във връзка с резултата от вътрешната проверка в дружеството и установените липса бил подаден сигнал на 11.04.2018 г. с твърдения за осъществено престъпно деяние от общ характер.

Отчитайки събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства и съпоставяйки същите от гледна точка на тяхната последователност и съответствие, съдът не констатира противоречия в гласните доказателствени източници, писмени такива и способи за събиране и проверка на доказателства. Тъкмо напротив- същите са в унисон по отношение на фактите, интересуващи случая, поради което не се констатират основания за дискредитиране на свидетелските показания или да се подходи с недоверие към изнесените от свидетелите факти по случая. От гласните доказателствени източници-показанията на свидетлите, преценени в тхяната взаимовръзка несъмнено се установяват периода и мястото на протеклите събития, съпричастното към престъпната деятелност лице и стойността на инкриминираните вещи. Гласните доказателствени средства намират подкрепа и в заключението на изготвената СГЕ и допълнителна такава. От заключението на изготвената СОЕ се установява стойността на вещите.

При правилно установени фактически положения изводите на държавното обвинение се явяват обосновани и съответни на закона, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни.

Правилно е установено от прокурора, че деятелността на обвиняемия се субсумира под престъпния състав на престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като правните съображения от гледна точка на обективна и субективната 4 съставомерност на престъплението са съответни на приложимата разпоредба, правната теория и съдебна практика. В решение № 772/21.12.2004 година на по НД № 370/2004 година на ВКС, II НО е изяснено, че обстоятелствата, които съдът следва да прецени касателно наличието или липсата на маловажност са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка и единствено за пълнота на изложението съдът ще цитира приетото от върховната инстанция, а именно че „Критериите, на които се е позовал въззивният съд, за да приеме, че не се касае за маловажен случай, са основани на обстоятелства извън установените факти за ниската стойност на предмета на престъплението и обстоятелствата, които са улеснили деянието, степента на осъществяването му и липсата на вредни последици“. Приетото в настоящия казус от първия съд, че в случая не следва да се квалифицира кражбата като маловажна такава, предвид че деянието е осъществено с цел улесняване на една последваща престъпна деятелност, СГС намира за неправилно. Това е така, тъй като видно от материалите по делото евентуалната последвала престъпна деятелност е обект на разследване в отделно досъдебно производство, по което все още не е влязъл в сила съдебен акт. Последното води на извод, от една страна, че към настоящия момент не е установено с влязла в сила присъда дали действително И.Б. е съпричастен към евентуално осъществено престъпление по чл. 209 и/или по чл. 212 от НК. В тази връзка и предвид въздигнатата в чл. 16 от НПК като основен принцип на наказателния процес презумпция за невиновност, съдът в настоящето производство не би могъл да приеме като основание да не квалифицира процесната кражба като маловажна факта, че към настоящия момент се разследва дали процесните кочани с протоколи за контролна проверка на тахографи са станали средство за осъществяване на друго престъпно деяние. Последното е обект на прокурорска проверка и е в изключителната компетентност на представителя на държавното обвинение, наблюдаващ отделеното досъдебно производство да прецени осъществено ли е или не престъпление по чл. 209 и/или такова по чл. 212 от НК.