Решение № 76 от 02.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. В, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря НДК като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200039 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т.С.Л.“ ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., представлявано от Т.Г – управител чрез пълномощник адв. Л. К. от САК е обжалвало Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0049819, издаден от ОД МВР В, с който за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от същия кодекс, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Оплакванията са в смисъл, че изложената фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития.

На тези основания се иска отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители. От същото, чрез процесуалният му представител адв. Л. К. от САК, е постъпило становище, в което са развити подробни съображение в смисъл, че описаното в електронния фиш нарушение не се подкрепя от събраните по делото доказателства, според които към посочената дата сключената за процесното МПС задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е била валидна.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.647 ал.3 КЗ вр. чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.647 ал.3 КЗ вр. чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.58д и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 18.01.2022 година в 23.30 часа на км. 162+000 на Главен път Е-79 /I-1/ в извън населено място и с посока на движение от град В към град Б при поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 40 км/ч с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 515 на ОД МВР В е заснето моторно превозно средство – влекач „В ФХ“ с рег. № *******, собственост на „Т.С.Л.“ ООД град С., движещо се с скорост 78 км/ч. В хода на административно-наказателното производство е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0049819 за това, че към посочената по-горе дата за процесното моторно превозно средство не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от същия кодекс, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:

Според фактическата обстановка, описана в електронния фиш, на 18.01.2022 година моторното превозно средство – влекач „В ФХ“ с рег. № ******* не е имало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прието е, че е налице нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. Според цитираната разпоредба задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има всяко лице, което 2 притежава моторно превозно средство регистрирано на територията на РБ и неспряно от движение, като това изискване на забранява и всяко други лице, различно от собственика на моторното превозно средство да сключи застрахователния договор. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че същите не подкрепят описаното в административния акт нарушение. В жалбата си дружеството е посочило, че към инкриминираната дата като собственик на процесното МПС е имало сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство със срок на валидност на полицата до 23:59:55 часа 28.02.2022 година. Изрично е посочено, че дължимата към момента на установяване на нарушението вноска по полицата с падеж на 28.11.2021 година е била заплатена и застраховката е била активна.

Предвид изложението в жалбата и приложените към нея документи, подкрепящи твърденията в нея, настоящият състав е изискал информация от Гаранционен фонд С. и от „ОЗК З“ ЗАД – С. относно наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и плащанията по нея. Видно от писмо изх. № 99-1664/10.03.2023 година от изпълнителния директор на „ОЗК З“ ЗАД – С., дружеството „Т.С.Л.“ ООД град С. е сключило със застрахователят договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което на 17.05.2021 година е издадена застрахователна полица № BG********* за влекач с рег. № *******, разсрочена на четири вноски и със срок на валидност от 28.05.2021 година до 27.05.2022 година. На 10.02.2022 година е настъпила промяна в собствеността на моторното превозно средство, като същото е преминало в собственост на „ф.Тс“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Б.. Това обстоятелство се подкрепя от данните в справките за собственост на въпросното моторно превозно средство до 10.02.2022 година и след тази дата, издадени от Сектор „ПП“ ОД МВР В и приложени на л.23 и л.46 от делото. От писмото, изпратено от застрахователя, става ясно също, че полицата е прекратена на 14.03.2022 година поради неплатена четвърта вноска. Информацията, съдържаща се в обсъденото по-горе писмо от застрахователното дружество, напълно кореспондират с данните, предоставени от Гаранционен фонд С. с писмо изх.

№ 10-00-181/14.03.2023 година и приложенията към него. От намиращата се в копие на л.39 от делото застрахователна полица, плащанията по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите действително са били 3 разсрочени на четири вноски с дати на падеж 17.05.2021 година, 28.08.2021 година, 28.11.2021 година и 28.02.2022 година. В документите, предоставени, както от застрахователното дружество, така и от Гаранционния фонд С. липсват данни, от които да е видно, че към 18.01.2022 година за процесното МПС не е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както е отбелязано в електронния фиш. По делото е приложено извлечение от сметка за платена застрахователна премия № BG*********, издадено от на 19.11.2021 година, от което става ясно, че от страна на дружеството-жалбоподател на каса е била заплатена сумата 931,34 лева, какъвто е размера на дължимата трета вноска по застрахователната полица със същия номер за влекач с рег. № *******, чиито срок на валидност е до 28.02.2022 година. Изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че 18.01.2022 година за процесното МПС е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност, съобразно заплатените по застрахователната полица вноски, до 28.02.2022 година. При това положение твърденията на дружествотожалбоподател за наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към инкриминираната дата са изцяло споделени от настоящият състав. Наличните доказателствени източници не позволяват да се приеме, че е налице нарушението, описано в електронния фиш, поради което същият следва да бъде отменен. Допълнително основание за този краен извод е неправилното определяне на субекта на административно-наказателна отговорност. С обжалвания административен акт е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на Т.Н.Г като законен представител на „Т.С.Л.“ ООД град С.. В разпоредбата на чл.638 ал.1 КЗ, към която препраща текста на ал.4 на чл.638 от същия кодекс е предвидено, че за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се налага глоба 250 лева за физическо лице /т.1/ и имуществена санкция от 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец /т.2/. Визирането на управителят на юридическото лице като субект на административнонаказателна отговорност влече след себе си като последица налагане на административно наказание глоба, а не имуществена санкция, както неправилно е посочено в електронния фиш. Чл.638 ал.1 т.2 КЗ е следвало да бъде приложен, ако за нарушител е вписано юридическото лице „Т.С.Л.“ 4

ООД град С.. Тъй като това не е сторено е налице неправилно прилагане на материалният закон, което е основание за отмяната на електронния фиш като неправилен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на дружеството-жалбоподател е отправил искане за присъждане на реализираните в рамките на настоящото производство разноски.

Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на пълномощника на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски е основателно.

Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, дружеството-жалбоподател е ангажирало адв. Л. К. от САК като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно.

Същата е представила писмено становище по делото и е изготвила жалбата.

От документите става ясно, че в хода на съдебното административнонаказателно производство от страна на юридическото лице са направени разноски в размер на 500 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.

Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за 5 процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 да 10 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен по време на съдебните заседания, настоящият състав приема, че на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят в пълен размер разноските, направени в хода на съдебното административнонаказателно производство, платими от ОД МВР В.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0049819, издаден от ОД МВР В, с който, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на Т.Н.Г като законен представител на „Т.С.Л.“ ООД град С. ЕИК ********** е наложена, на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, имуществена санкция в размер на 2 000 лева.