Решение № 3970 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3970 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100503174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника Е. Н. Х., чрез назначения й особен представител адв. П., срещу Решение № 21472/26.11.2024 г. постановено по гр.д. № 56930/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, с която е признато за установено на основание, чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че Е. Н. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 454,42 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, на адрес ул. ******** с аб. № 11942, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 04.07.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 58,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 22.06.2023 г., сумата от 39,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 04.07.2023 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 21676 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37340/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Със същото решение е отхвърлен частично иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над 58,31 лева до пълния предявен размер от 60,72 лева, като е отхвърлен изцяло и иска с правно 1 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,59лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1103,99 лв.

– разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд процесуалния нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: твърди се, че между страните липсвал подписан договор за доставка на топлинна енергия и съдът неправилно е презюмирал съществуването му единствено въз основа на придобиване на собственост върху имота. Въззивника оспорва приемането и влизането в сила на Общите условия на „Топлофикация София“ АД, като посочва, че липсват доказателства за тяхното задължително публикуване в централен и местен всекидневник. Посочва, че решението се основавало на неразписани документи, изходящи единствено от ищеца (фактури и справки), които не съставляват годно доказателство и могат да бъдат манипулирани. Счита, че съдът допуснал съществени процесуални нарушения, като оставил без уважение доказателствените искания на ответника за изискване на справка за собствеността на имота, оглед на апартамента за проверка на измервателните уреди и радиаторите, както и разпит на свидетел. Поддържа, че съдът неправилно приложил института на погасителната давност и неправилно приел, че процесните вземания не са погасени по давност. Изтъква, че претенцията на ищеца не е индивидуализирана, тъй като не е ясно каква част от сумата е за индивидуално потребена енергия и каква – за сградна инсталация. По изложените съображения моли съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД, в законоустановения срок е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна.

Поддържа, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания съдебен акт.

Решението в частта, с която е отхвърлен частично акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главница за цена на доставената топлинна енергия за разликата над 58,31 лева до пълния предявен размер от 60,72 лева и изцяло акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия, респ. между страните е възникнало валидно облигационно отношение. Въз основа на заключението по назначената по делото съдебнотехническата експертиза СРС е приел за доказано претендираното количеството и стойността на доставената топлинна енергия, като е оставил без уважение възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща 3 продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо съобразно цитираната нормативна уредба възникването на облигационно правоотношение за битови нужди възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В тази връзка следва да се посочи, че от представения по делото Нотариален акт № 197, том XLVII, дело № 11584/2004 г. по описа на II нотариус при СРС, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 195, том III, рег. № 7068, дело № 588/1999 г. по описа на Й.Л., се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, находящ се на ул. „******** в ляво, ап. 5 се установява безспорно. Следва да се отбележи, че правото на собственост е сред основните права на гражданите.

Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл.

17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно.

Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че през процесния период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). От представените по делото доказателства - лист 36 по делото на СРС с публикавени ОУ на ищцовото дружество се установява, а и е ноторно, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани във вестник Монитор. Ноторно е също така, че ОУ на ищцовото дружество са били публикувани и в местен всекидневник- вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., продължава втора част в бр. 1765 от 12.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника /архив, стр.

187/. По изложените съображения следва да се приеме, че Общи условия на ищеца са влезли в сила. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия. По изложените съображения съдът намира, че ответницата е била потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и между нея и ищецът е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, което съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

4

Неоснователно се явява и оплакването, че решението се основавало на неразписани документи, изходящи единствено от ищеца (фактури и справки), които не съставляват годно доказателство и могат да бъдат манипулирани. Всъщност от мотивите на решението на СРС е видно, че същото се основана на всички събрани по делото доказателства- писмени доказателства представени от ищеца и две назначени експертизи- СТЕ и ССчЕ. Твърденията на въззивника, че представените от ищеца документи ( фактури и справка) са негодни доказателства съдът не намира за основателно, доколкото е ноторно, че документ е всяко изявление материализирано в писмена или електронна форма, като е без значение обстоятелството дали документ е подписан, за да се счита същия за годно доказателство / липсата на подпис води единствено до това, че документа няма да се ползва с формално доказателствена сила/.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8d512f5-4969-42a7-80e5-3c0a601c1a6e