Акт от 03.12.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-347

Гр.В.

03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : А. П.

Членове :1. Г. Й.

2. Д. В. при секретаря В. У........................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 516 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С

Решение №367 /15.07.2020 г. по гр.д.№2029/2019 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена Г. Д.„Г. П.“ – С. да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН **** със съдебен адрес:***, офис 2 сумата от

1657,96 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.07.2016 г. - 19.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 19.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 216,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до 19.07.2019 г.

Осъдена е Г. Д.

„Г. П. – С. с адрес: гр. С. да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ******* със съдебен адрес:***, офис разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 361,24 лева,като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Осъдена е Г.Д.„Г. П. – С. с адрес: гр. С. да заплати по сметка на РС – В. сумата от 74,99 лева - държавна такса, както и сумата от 100.00 лева - разноски за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Г. д.„Г. п. - МВР, представлявана от

С. И. К. - директор чрез процесуалния си представител Д. П.- юрисконсулт в отдел ПНО – ГДГП , с адрес за кореспонденция: гр. Д. .

Поддържа се ,че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост .

Поддържа се ,че съдът бил приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и в издадените въз основа на него наредби и че тази празнота следвало да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Това тълкуване съответствало на нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА ,но било неправилно, вследствие на неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се ,че в закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ,тъй като

ЗМВР бил специален нормативен акт, обосноваващ различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.

9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи бил издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал.

3, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.5 като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза , трудът, който служителят бил полагал, е по 8 часа нощен труд.

Твърди се ,че разпоредбите на чл. 9 от НСОРЗ, от които съдът е приел, че ал. 2 е относима в случая, били приложими, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай установявал КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В този смисъл, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилагала разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.

187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР).В подкрепа на становището за наличие на специален (различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било и изложеното от проф.

В. М. в писмената му консултация от 27.09.2019 г.

Сочат се и становища на експерти на МТСП в горния смисъл ,от които било видно ,че преизчисляването на нощния труд към дневен не било абсолютно правило. То не се прилагало дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ.

Поддържа се ,че освен неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ съдът допускал нарушение на материалния закон и като приемал, че на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд, без да се обосновава защо приема, че такъв е полаган. Липсвали мотиви за този извод. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. държавните служители изпълнявали служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя, по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции".

Такива заповеди не се твърдяло от ищеца да са издавани.

Чл. 22, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. сочел какво точно включва отработеното време .В този смисъл бил и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент е на Съвета от 4.03.2003 г., съгласно който работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означавало всеки период, който не е работно време.

Поддържа се ,че часовете ,които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1 хипотези. Работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да заплати на служителя съответното възнаграждение, но в настоящия случай това не било така.

Иска се на основание чл. 271 от ГПК да се отмени обжалваното решение.

В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се иска направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Към въззивната жалба са приложени :

1. Екземпляр от жалбата за ответната страна;

2. Заверено копие на писмо рег. №

8121р-17549/04.10.2019 г. с приложена правна консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

Въззиваемата страна допълнително е депозирала писмена защита .

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба от Д.Г.Д. с ЕГН ******* против Г. д.„Г. п.– С., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с ответника. Посочва се, че от 1991 г. ищецът е служител на МВР като изпълнява задълженията си на територията на гр. Б. През последните три години работи като ст. полицай в 01 ГОДГ на ГПУ – Б. при РДГП – Д.. Посочва също, че през цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 12 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично, подробно посочени в исковата молба.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1657,96 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., както и сумата от 216,88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по тримесечия, считано от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася до подаване на исковата молба в съда. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен и недоказан по размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ГД“Г. п.“. Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за процесния период като е посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен труд . Оспорил е приложимостта на разпоредбите на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им. По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

От фактическа страна не се оспорва ,че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил общо 1720 часа нощен труд, които преизчислени е коефициент 1, 143 са 1965,96 часа или 245,96 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1657,96 лева.

Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до 19.07.2019г. е в размер на 216,88 лева.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на

ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно.

Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.