Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 23.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 710/2026
Вид
Решение № 286
Подписан
23.07.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пазарджик, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200710 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „******, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. *************** представлявано от управителя

************** против наказателно постановление №

879142-F861434 от 11.03.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата отмяна. При условията на евентуалност се излагат аргументи за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - АНО, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

И двете страни претендират разноски.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата и изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.11.2025 година от служители ЦУ при НАП била извършена проверка на търговски обект – павилион, находящ се в град **************, стопанисван от дружеството - жалбоподател „******, във връзка със 1 спазването на данъчното и осигурително законодателство. При извършена контролна покупка били издадени фискални касови бонове, но не били предоставени на клиента /данъчния служител/. В тази връзка се пристъпило към проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта 1 бр. фискално устройство. В касата били установени 118, 10 лева, от които 70 лева – парични средства в началото на работния ден /отразени чрез операцията „служебно въведени суми“/ и 48, 10 лева - оборота по данни от ФУ. В кутия извън касата били намерени още 59,89 лева, които били оставени на продавача свид.***** от собственика, за да плати очаквана доставка. Именно тази парична сума според актосъставителя и АНО е следвало да бъде регистрирана като промяна на касовата наличност чрез операцията „служебно въведени суми“. Тъй като това не било сторено, срещу дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F861434 oт 28.11.2025 год., с който му било вменено неизпълнение в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същата, за това че не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна в касовата наличност на ФУ.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, което дружеството – жалбоподател обжалва в законовия срок.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя свид. Щ. и тези на свид.***** – продавач в обекта на контрол.

При това положение жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. въвежда задължение за лицата, попадащи в обхвата на чл. 3, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство /ФУ/ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставяне на касовата наличност с документираните в ФУ суми от продажби във всеки един момент.

Установи се от неопроверганите показания на свид.***** че паричната сума в размер на 59,89 лева не е намерена в касата, а в кутия извън касата, като в нито един момент не се е намирала в касата, т.е. не е била извеждана от същата. Причината била тази, че парите не били от оборота, а дадени от собственика за плащане на разнос – очаквана доставка на стоки.

Посоченото обстоятелство по никакъв начин не е намерило отражение в обжалваното НП. Ето защо НП не съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Последното е задължителен реквизит съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава че липсата му 2 представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното ЮЛ. Проблемът се задълбочава още повече от отразеното в НП, че е установена отрицателна касова разлика в размер на 59,89 лева. Така описанието на нарушението с двете взаимоизключващи се констатации е вътрешно противоречиво – от една страна се твърди отрицателна касова разлика , а от друга се вменява неизпълнение на задължение за служебно въвеждане на суми.

Както вече се каза, събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват по един несъмнен начин, че фактически намерените в обекта пари са повече от оборота според ФУ и въведените служебно суми, което означава че сумата в размер на 59,89 лева представлява положителна касова разлика, а не отрицателна както погрешно е отразено в НП. Допуснатата неточност обаче касае съществен елемент от обвинението, което означава че представлява нарушение от категорията на съществените.

Аргумент за това е факта, че в административно наказателния процес съдът няма правомощието да приложи закон за същото еднакво наказуемо нарушение при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Казано с други думи, рамката на обстоятелствената част на нарушението, очертана в НП не може да бъде променяна, което означава че установените в хода на съдебното следствие „други“ съществени обстоятелства водят като естествена и единствено възможна последица отмяна на НП.

По изложените съображения, обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. По тази причина обсъждането на въпроса по същество – следвало ли е да бъдат въведени чрез нарочната опция на ФУ предоставените за бъдещо плащане пари, па макар и намиращие се физически извън касата, е безпредметно. За пълнота обаче следва да се каже, че след като определена сума се намира в търговския обект и тя е предназначена за плащане на очаквана стока, т.е. за целите на търговската дейност, същата следва да намери отражение в касовата наличност именно чрез опцията „служебно въведени суми“. Това е така, тъй като целта на задължението на търговеца по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. е да се гарантира във всеки един момент възможността за съпоставяне на касовата наличност с документираните в ФУ суми от продажби и това е с оглед закрила на фиска.

3

Както вече се каза, въпросът е по същество и неговото обсъждане е излишно при констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, довело до непълно - от една страна , а от друга – неточно /невярно/ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя. Те се претендират за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, които като съответни на фактическата и правна сложност на делото следва да се присъдят изцяло.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 879142-F861434 от 11.03.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „******, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.

*************** представлявано от управителя **************, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „******, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. *************** представлявано от управителя ************** направените разноски за един адвокат в размер на 150 /сто и петдесет/ евро.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4