Акт от 18.01.2021, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 20/18.01.2021 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател: Огнян

Евгениев

Членове: Соня

Камарашка

Мария Ницова при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова разгледа докладваното от съдия

Ницова КАНД № 539/2020 г. по описа на Административен съд Монтана Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение от 26.10.2020г., постановено по АНД № 263/2020 г., Районен съд Берковица е потвърдил наказателно постановление № 18-0243-001082/09.11.2018 г. на началника на РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, с което на С.Д.С. ***, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП лева е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Недоволна от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в“противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона..“. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.В*** поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът, чрез юрк.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2, предл.първо и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност съответно по чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП..

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН, който касаторът е получил. Следва да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито в касационното производство бяха ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че нарушението, което е свързано с неизпълнение на задължение на водача при движение назад и след като е реализирал

ПТП с материални щети, да остане на място за да се установят последиците от произшествието, не е извършено от касатора. Изложените твърдения в с.з. за осуетен опит за съставяне на двустранен протокол за същото са голословни и не кореспондират със събраните в производството доказателства и не може да бъде възприето от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си със събраните в производството доказателства.

Настоящият съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача при движение назад и при осъществено ПТП е маловажно административно нарушение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 263/2020 г. по описа на РС Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: