Решение № 222 от 17.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пазарджик, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200113 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Е. П. от гр.Пазарджик против Електронен фиш серия К №8887410 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощникът- адв.Л. М. от АК- Пловдив, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Моли атакуваният ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответника по жалбата- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с 1 което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата- наложена при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №8887410 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева.

Нарушението е извършено на 18.03.2024г., в 16:48 часа, в обл.Пазарджик, на път II-37, км.122+256 и се изразява в движение извън населено място със скорост от 84 км/ч, при ограничение от 60 км/, въведено с пътен знак В26.

За извършеното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката в качеството й на собственик на заснетия да се движи с превишена скорост лек автомобил Сузуки Суифт с рег. № ****, съгласно справка за МПС /л.23 от делото/.

Нарушението е установено и заснето от органите на ОДМВРПазарджик с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №120cd11. Констатираното превишение на разрешената скорост с 24 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка и приобщени в хода на проведеното съдебно следствие, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка за 2 нарушител водач /л.22 от делото/ и разписка /л.19 по делото/, обжалваният ЕФ е връчен на 10.01.2026г., а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, на 21.01.2026г./входящ номер на жалба/, т.е. в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Поради това за нарушения от вида на процесното, към датата на извършването му /доколкото редакцията на чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.5 от ЗДвП към този момент не е предвиждала налагането на кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“/, не е имало пречка да бъдат санкционирани с ЕФ.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че в случаите, когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от 3 контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване и заснемане, т.е. констатиране на нарушение.

В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.5 от делото/, процесното АТСС- ARH CAM S1 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало периодична проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №121-СГ-ИСИС/01.09.2023г. на БИМ /л.4 от делото/ с валидност от една година. Поради това няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към инкриминираната дата е било технически изправно.

Използваното при установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен индивидуализирано в съдържанието на издадения ЕФ чрез посочване на неговия вид, доколкото законът не поставя изрични изисквания относно това всички останали данни, отнасящи се до техническите характеристики на АТСС, да бъдат отразени в ЕФ.

С процесното АТСС на 18.03.2024г. за времето от 15:30ч до 18:30ч. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служителя при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- С. Д. е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-5670/19.03.2024г. /л.29 от делото/, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на 4 правилата за движение по пътищата. Протоколът по чл.10 от Наредбата безспорно е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта- общо или въведено с пътен знак, посоката на задействане, начало и край на работа на устройството. В така изготвения Протокол подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото- обл.Пазарджик, път II-35 км.122+256, посоката на движение на контролираните ППС „приближаващи“, наличието на пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение за движение извън населено място от 60 км/ч. Отразено е, че АТСС е поставено в стационарен режим на измерване, с посока на задействане- заснемане на приближаващите ППС. Протоколът е редовен от външна страна, като е подписан от две лица- от съставилия протокола- С. Д. и от лицето, извършило последващата проверкапол.инсп.Белчев. В този смисъл, налице са всички реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл.10 от Наредбата, като съобразно изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда /л.30 от делото/.

Съгласно възприетото с ТР №1/2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл, атакуваният ЕФ категорично съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В обжалвания ЕФ нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. Наличната в ЕФ информация съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени върху изготвените чрез процесното АТСС фотоси на нарушението 5

/л.22-л.28 от делото/, представляващи годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Видно от съдържанието на основния фотос /л.27 от делото/, процесното МПС е било управлявано със скорост от 87 км/ч, от които след отчетен толеранс от 3%, е била правилно изчислена скорост на движение от 84 км/ч. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава именно на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Съдържащите се данни върху фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посоката на измерване, която съответства на посоката на движение на МПС, доколкото са били засичани приближаващите се ППС.

Установява се въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч, доколкото се касае за движение при въведено допълнително ограничение с пътен знак В26, ограничаващ разрешената максимална скорост от 90 км/ч. за извън населено място, както и конкретно засечената скорост на процесното МПС. Доказано е и чрез приобщената по делото схема на пътните знаци, поставени по РП II-37, в участъка при км 122+000 /л.54 от делото, предоставена от ОПУ, че в процесния участък е действало ограничението, въведено с пътния знак. По изложените причини по категоричен начин е доказано къде е било разположено техническото средство и това се явява достатъчно основание да се приеме, че има законосъобразно извършено измерване на скоростта .