Решение № 1243 от 07.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Русе, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520105338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и 149 от СК, както и иск по чл.59 от ЗЗД.

Ищецът Р. А. И. твърди, че от съвместното си съжителство с ответницата С. С. С. имат две деца – Р. Р. И., родена на ********* г. в гр.Русе и Е.Р. И., роден на ************* г. в гр.Русе. Твърди, че живели на семейни начала до 11.02.2023 г., когато майката избягала от семейното жилище 2,30 ч. през нощта и отишла при друг мъж. Оставила в дома им всичките си документи, включително и банковата карта за сметка в ДСК, по която сметка били превеждани единствено социалната пенсия на дъщеря им. Детето било освидетелствано от ТЕЛК, като й били определени 83 % вид и степен на увреждане с чужда помощ. За личен асистент на детето била назначена неговата баба по бащина линия. От тази сметка банката удържала суми по изтеглен от ответницата кредит. Банковата карта била валидна до януари 2024 г. От този момент бащата твърди, че не можел да тегли от сумите за пенсия на детето. Обърнал се към социалните за помощ, но те отказали да дадат информация. Майката отказвала да даде новата си банкова карта. Твърди, че ответницата не е виждала децата откакто била напуснала семейното жилище, 1 не е контактувала по друг начин с тях и не изпращала издръжка. Твърди, че има желание да гледа двете деца.

Моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, да постанови местоживеенето им на неговия адрес, да определи режим на лични отношения на майката с децата: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч., както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като майката е длъжна да взема и връща децата в дома на бащата, да осъди майката да плаща ежемесечна издръжка за двете деца в размер на по 300 лева за всяко дете. Моли съда да осъди майката да заплати издръжка за минало време за периода от 24.09.2023 г. до 24.09.2024 г.

Моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от 6270 лева, по 570 лева месечно, представляваща преведени по нейна сметка месечни пощи за отглеждане на дете с трайни увреждания за периода от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г..

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, особения представител на ответницата по иска счита, че в случая в интерес на децата, едно от които е със специални потребности, е да бъдат отглеждани в среда, която да им осигури в максимална степен сигурност, материална и ресурсна обезпеченост.

Решението следва да бъде такова, че да бъдат защитени в най-висока степен интересите на децата.

В съдебно заседание ищеца лично и с процесуалния си представител поддържа исковата си молба, като моли претенцията да бъде уважена.

Изразява желание да гледа децата си, като счита, че има възможност да прави това.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните Р. А. И. и С. С. С. са родители на малолетното дете Р. Р. И., родено на ********* г., видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане №***********/02.12.2014 г. на Община Русе, както и на малолетното дете Е. Р. И., родено на ************* г., видно от 2

Удостоверение за раждане, издадено

№***********/17.02.2020 г. на Община Русе. по

Акт за раждане

От представеното Експертно решение №***********/21.08.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ гр.Враца се установява, че детето Р. Р. И. е с водеща диагноза спастична диплегия, 83% вид и степен на увраждане с чужда помощ за три години. Въпреки това детето посещава ОУ „Отец Паисий“ с.Тетово, общ.Русе, като за учебната 2024/2025 г. е било записано във втори клас.

По делото е изискан и изготвен социален доклад от ОЗД – Русе. В него е отразено, че при социалното проучване било констатирано, че двете деца живеят със своя баща и неговата майка в собствено жилище в с.Тетово, общ.

Русе. Същото било достатъчно голямо, за да събере бащата и децата, както и неговата майка, било обзаведено с всички необходими мебели и електроуреди.

За децата имало обособена стая, въпреки, че по думи на бабата по-голямото дете предпочитало да спи при неу.. Видно от социалния доклад е, че бабата на децата е назначена за личен асистент на по-голямото дете, а бащата е безработен, като намира работа без трудов договор в строителството.. По думите на бащата и бабата на децата, те нямали много приятели, но общували с близки и роднини по бащина линия. Детето Р. посещавало училище, като завършила втори клас, а Е. посещавал детска градина в същото населено място.. От социалния доклад е видно, че при срещите на социалния работник със семейството, децата са привързани към своите баща и баба по бащина линия. Детето Р. говорело с обич за баща си и баба си, докато на въпросите за нейната майка, то се разстройвало, Е. бил притеснителен, поради което комуникацията с него била затруднена. В заключение е посочено, че от извършеното социално проучване и проведените разговори с децата и техните близки ставало ясно, че за Р. и Е. са полагани добри грижи. Видимо двете деца били добре облечени и добре изглеждащи. Р. не се притеснявала от присъствието на социалния работник и споделяла желанието си да остане да живее с баща си и баба си и те да се грижат за нея и брат й. Децата не били виждали и чували майка си от около три години. По данни на семейството тя не се интересувала от развитието и здравословното състояние на децата.

Същата не е изпращала и финансови средства за задоволяване на техните потребности. Грижите били поети изцяло от бащата и неговата майка.

3

Видно от свидетелските показания на Д.Т. – съседка, е че майката не е идвала да види децата си, нито е изпращала някакви пари за тяхната издръжка. Грижите по децата били поети изцяло от бащата и неговата майка.

Според свидетелката ответницата не е търсила връзка с децата си, дори по телефона. Въпреки това децата били щастливи, дори повече, отколкото когато били с майка си. Тя не им обръщала внимание, не ги е разхождала. Водела поголямото дете на рехабилитация, но други грижи не била полагала за него.

Момиченцето било болно и имало нужда от специални грижи. Заявява, че докато банковата карта на майката била в срок, бащата получавал месечните помощи за детето. След това картата изтекла и той вече не получавал помощи.

Според свидетелката Б.Р. – съседка на семейството майката оставила семейството си през м.ноември 2022 г. за децата се грижели техния баща и неговата майка. Децата били привързани много към бащата и баба им. Бащата от 2024 г. не бил вземал помощи за отглеждане на Р.. Той нямал трудови договори и средствата , които получавал били от наемна работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при спор относно родителските права, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от интереса на децата.

Няма спор между страните и от доказателствата по делото се установява че страните Р. А. И. и С. С. С. са родители на малолетните деца - Р. Р. И., родена на ********* г. и Е. Р. И., роден на ************* г. Не е спорно, че към момента на подаване на иска в съда и към настоящия момент страните живеят разделени и непосредствени грижи за децата полага техния баща.

Липсата на комуникация между страните по делото и дезинтересираността на ответницата спрямо двете малолетни деца обуславят наличието на спор помежду им, в качеството им на родители на малолетните, относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права спрямо тях, личните отношения с децата и издръжката им, съгласно чл. 142 вр. чл. 143 от СК, който следва да бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на децата. Ето защо предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 127, ал. 2 4 от СК е процесуално допустим.

Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира, че в интерес на децата е родителските права да бъдат предоставени на бащата и да бъде определено местоживеенето им при бащата. Същото не се оспорва от ответницата, а и видно от посоченото в социалния доклад, същата не търси контакт с тях. От друга страна бащата има желание и възможност да се грижи за децата. Битовите условия, при които същият живее с двете деца задоволяват адекватно техните нужди, като децата са емоционално привързани към него. Освен това бащата е подпомаган в отглеждането на децата от своята майка – баба на децата. При вземане на решението съдът отчете наличието на родителски качества у бащата, установено със свидетелските показания и социалния доклад, прякото полагане на грижи за малолетните деца, наличието на умения за възпитание и изразеното изрично пред съда желание да отглежда и възпитава на малолетните си деца. Децата следва да живеят на адреса на своя баща в с.Тетово, общ.Русе.

Бащата е предложил режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч., както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като майката е длъжна да взема и връща децата в дома на бащата.

При определяне режима на лични отношения съдът следва да се съобрази преди всичко с висшия интерес на децата, който налага осигуряването на възможност за най - пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. В случая децата са на възраст, съответно на 10 години и 5 години. По делото се събраха данни за наличие на отчуждение към майката. Съдът след като съобрази възрастта на децата, наличието на отчуждение на децата към майката, обстоятелството, че ответницата се е дезинтересирала от тях, намира, че така предложения режим на лични контакти на майката с децата би позволил поддържането на стабилна емоционална връзка на децата със своя родител, доколкото фигурата на майката е изключително важна при формирането на характера на децата и правилното им емоционално съзряване. Съдът намира, че предложения от ищеца режим на лични контакти на майката с двете деца за подходящ.

5

Събраните доказателства сочат, че майката не е виждала децата си повече от две години, не се е обаждала по телефона, не ги е търсела по друг начин, въпреки, че същата има родители, които също живеят в с.Тетово. През този период децата са се отчуждили от своята майка, като са я заместили от баба си по бащина линия, която, видно от събраните доказателства, приемали за изключително близка, споделяли с нея, а и същата не се отделяла от тях денонощно. За осъществяване на личните контакти с децата, майката следва да взема децата от дома на бащата и съответно да ги връща в този дом.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

По отношение въпроса за дължимата от ответницата издръжка, съдът съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която тя е обвързана с минималната за страната работна заплата и е равна на една четвърт от нейния размер, т.е. към настоящия момент представлява стойност от 269,25 лв. В конкретния случай следва да се съобрази обстоятелството, че двете деца са малки и в сравнително близка едно с друго възраст, но по-голямото дете вече е ученичка, което предполага средства от по-голяма издръжка, отколкото ако детето посещава само детска градина. По делото се установиха и специфични нужди на по-голямото дете, които налагат определяне на малко по-висок размер на издръжка, доколкото това дете има установено заболяване, което изисква периодично проследяване на състоянието му в болнично заведение. За това заболяване обаче родителят получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания по реда на чл.8д от Закона за семейните помощи за деца. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че майката изцяло се е дезинтересирала от отглеждането и даването на издръжка на децата си.