Решение № 250 от 14.12.2022, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Габрово, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20224200500392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №351 от 15.07.2022г. по гр.д.№1372/2021г. Габровски районен съд е уважил предявения от Н. М. Б., М. М. Б. и А. А. Н. срещу Т. И. И. иск по чл.422 ГПК за признаване за дължимо от ответницата на вземането по издадената заповед за изпълнение №508/18.06.2021г. по ч.гр.д.№1044/2021г. по описа на Габровски районен съд .

Решението е обжалвано от ответницата Т. И..

В депозираната жалба черз пълномоника адв.Н. се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,че неправилно са ценени от съда събраните по делото доказателства и са направени необосновани изводи на относимите към спора факти и обстоятелства. Навеждат се доводи, че е останал недоказан фактът на реализирано право на наследодателя на ищците да развали предварителния договор, в кой момент е развален договорът и на какво основание, както и че съдът се е произнесъл свръхпетитум, приемайки ,че развалянето е извършено от наследниците на купувача чрез предявяване на иска. Твърди се ,че съглано чл.16 от договора не е предвидена възможност наследниците да встъпят и в правата на страните. С оглед на това правото да се развали договора се упражнява едностранно с изявление на кредитора, като реализация на лично право, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Прави се позоваване на чл.87 и чл.72,ал.4 ЗЗД. Сочи се ,че не е посочено в решението на всеки от ищците каква сума следва да се 1 заплати от ответницата, доколкото те са встъпили в правата на своя наследодател. Твърди се, че по делото не е доказано, че фактическият състав за разваляне на договора се е осъществил на 01.08.2018г. Съгласно чл.88,ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение само от вреди от неизпълнение на договора. При неупражнено право на разваляне на предварителния договор, не следва да се уважава претенцията на кредитора за пропуснати ползи. Поддържа се възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, като страните са се договорили във вреда на представлявания, тъй като уговорената продажна цена няма да покрие само разходите по промяна на предназначението на имота и обособяването на четири УПИ. Поддържа се и твърдението за недопустимост на предявения иск при уговорената в чл.10 от договора възможност за обявяване на договора за окончателен. Твърди се, че не е доказано наследодателят на ищците да е заплатил уговореното по договора капаро, като е било уговорено плащането да се извърши единствено по банков път по сметка на продавача, с оглед на което чл.14 от договора противоречи на така уговорения начин на плащане.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло ,ведно със законните последици.

Ищците са депозирал писмен отговор чрез адв.М. ,в който оспорват жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в него.

Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК.

Предмет на заявената от ищците Н. М. Б., М. М. Б. и А. А. Н. срещу ответницата Т.

И. И. искова претенция по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №508/18.06.2021г. по ч.гр.д.№1044/2021г. по описа на Габровски районен съд за сумата от 12 518,27лв., представляваща левовата равностойност на остатъка от 6400 евро от дължимия съгласно чл.12 от договора двоен размер на заплатения от техния наследодател като купувач задатък от 4050 евро по предварителен договор за покупко-продажба от 14.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2021г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.

Исковата претенция се основава на твърдения за виновно неизпълнение на договорните задължения на продавача по процесния предварителен договор и възникнало задължение на същия да върне двойния размер на полученото от купувача капаро съгласно чл.12 от договора , което е било частично изпълнено с превода на сумата от 1700евро.

Ищците са се позовали на разваляне на договора с едностранно упражнено от купувача право на отказ поради неизпълнение на ответницата .

2

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск по чл.422 ГПК , като е приел за доказано осъществяването на фактическия състав на чл.93,ал.2 ЗЗД и чл.12 от процесния предварителен договор и съществуването на вземането на ищците като наследници на купувача за остатъка от двойния размер на капарото от 6400 евро с левова равностойност 12 518,27лв., като исковата молба изпълнява и функцията на писмено уведомление за разваляне на договора.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за недопустимост на предявения иск.

Основание за предявяването му е подаденото възражение по чл.414 ГПК , като правото за предявяване на иска по чл.422 ГПК е упражнено от легитимираната за това страна в заповедното производство по ч.гр.д.№1044/2021г. по описа на РС-Габрово ,в срока по чл.415,ал.4 ГПК. Клаузата на чл.10 от процесния предварителен договор визира само една възможност за изправната страна по него. Същата не е императивна норма и по никакъв начин не ограничава възможността за упражняване от изправната страна правото по чл.93,ал.2 ЗЗД и на искова защита в хипотезата на чл.422 ГПК при развило се заповедно производство за вземането , обосновано от това договорно правоотношение в хипотезата на чл.93,ал.2 ЗЗД , в случая инициирано от наследодателите на купувача по предварителния договор ,сключен на 14.11.2017г.

Неоснователно е и направеното позоваване във въззивната жалба на чл.88,ал.1 ЗЗД, тъй като такова вземане не е претендирано от ищците и не е предмет на издадената заповед за изпълнение по .гр.д.№1044/2021г. по описа на РС-Габрово. Вземането по издадената заповед по чл.410 №508 от 18.06.2021г. е за неизплатената част от двойния размер на задатъка , дължим на основание чл.12 от предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 14.11.2017г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката,че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум.

Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора обстоятелства , наведени от всяка от страните , като приетият начин на прекратяване на договорното правоотношение не касае въвеждането на ново основание ,на което ищците не са се позовали, тъй като дължимостта на претендираното вземане по издадената заповед по чл.410 ГПК се основава на осъществена хипотеза на клауза от предварителния договор - чл.12, поради виновно неизпълнение на продавача по това правоотношение и изправност на купувача, и поради едностранното прекратяване на договорното правоотношение от изправната страна.

Преценката ,че прекратяването е осъществено с предявяване на исковата молба, е в съответствие с правомощията на съда по чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК.

Неоснователни са наведените в жалбата въражения за нищожност на процесния предварителен договор на посочените основания – противоречие с добрите нрави и като сключен във вреда на представлявания.

3

От доказателствата по делото се установява, че със сключения на 14.11.2017г. предварителен договор Т. И. И., действаща чрез пълномощника си Д. А. П., се е задължила като продавач да продаде на М. М. Б. като купувач , собствения си недвижим имот : ПИ с площ от около 741 /седемстотин четиридесет и един/ кв. метра /описание на имота по предложения план за разделяне мотивирано предложение за ПУП, имот с номер 4 /четири/, представляващ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3,129 /три дка сто двадесет и девет кв. метра/, находящ се в землището на кв. **, код по ЕКАТТЕ **, общ. Костинброд, обл.

Софийска, съставляващ имот № 030003 по плана и земеразделяне с идентификатор **., при договорена продажна цена от 13 500 евро , от която сума при подписване на договора купувачът е заплатил задатък в размер на 4050 евро, а остатъкът от 9450 евро следва да бъде изплатен при сключване на окончателния договор пред нотариус, като сумата ще бъде преведена по банков път. В т.2.1 от договора е обективирано изявление на страните относно наличието на знание при сключване на договора, че предназначението на имота е земеделска земя и необходимостта за извършване на необходимите законови действия за промяна в предназначението на недвижимия имот за жилищно строителство. Като краен срок за сключване на окончателния договор страните са уговорили 30.03.2018г., с възможност за промяна на срока с анекс, подписан преди изтичане на тази дата. Съгласно чл.5 от договора продавачът се е задължил до сключване на окончателния договор да извърши всички необходими действия за смяна на предназначението на ПИ от земеделска земя в регулиран имот с предназначение :за жилищно предназначение , с обособяване на четири УПИ по приложеното към договора мотивирано предложение. В чл.6 от договора е предвидено, че неявяването на която и да е от страните пред нотарус на 30.03.2018г. ,ще се счита за неизпълнение на договора, за което обстоятелство ще се състави констативен протокол. Продавачът се е задължил не по-късно от пет дни преди датата на нотариалното прехвърляне, да представи за нотариалното оформяне на сделката необходимите документи, изискани от нотариуса. Уговорено е разноските за нотариални ,държавни и местни такси да се поемат от двете страни поравно, но ако продавачът е в забава относно извършването на всички необходими действия по смяна на предназначението на имот по чл.5 от договора, да поеме разноските за нотариални, държавни и местни такси по сделката. Съглано чл.11 от договора продавачът се задължава да не прехвърля имота на други лица до окончателното му прехвърляне по процесния договор. Отговорността на продавача при неизпълнение на процесния договор е уговорена в чл.12 , като размерът,в който следва да бъде върнат задатъка е обвързан от това дали е налице виновно неизпълнение от продавача или се касае за обективни причини. Съгласно чл. 14 на сключения договор, същият служи за разписка и удостоверява разплащането между страните на уговорения задатък в размер на 4050 евро по чл.1.2 от договора.

Съгласно постановеното решение по ТД№1/2020г. ОСГТК , съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката 4 или от събраните по делото доказателства. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката и в този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор.

От клаузите на процесния предварителен договор не може да се изведе , че е осъществена някоя от хипотезите на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, обосноваваща неговата нищожност . Наличието на такъв порок не се установява и от събраните по делото доказателства.

Съгласно съдебната практика при преценка дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, следва да се има предвид, че се касае до неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Относно нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се възприема изключително голямата разлика в престациите.