Решение № 14 от 19.01.2023, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Харманли, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100923 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на З. Т. Т., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Н. К.а против О., Булстат ***, с адрес гр. Х., пл. В. №*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с площ от 330 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.803, при съседи: ***., ***., ***., ***, ***. и върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и

КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с площ от 1223 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.512, при съседи:

***., ***., ***., ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

Посочва, че имотите били придобити по давностно владение и наследство от майка й С. П. Д., починала на 06.03.1985г. Поради незнание ищцата не била предявила претенциите си пред О. и не бил заявила за възстановяване собствеността върху имотите. Имотите не били заявени и от другиго.

Ищцата посочва, че повече от 10 години недвижимите имоти били владени от нея със съзнанието за своене. Процесните недвижими имоти били владени от майката на ищцата, С.

П. Д., от 1946г. до 06.03.1985г., когато починала, а след смъртта й и до днес имотите се владеели от ищцата. От тогава до сега единствено ищцата е упражнявала владение върху имотите, ползвала ги е и ги е стопанисвала.

Правният си интерес от предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на 1 гр. Харманли.

Ищцата иска да бъде установено по отношение на ответника правото й на собственост върху поземлен с имот с идентификатор *** и върху поземлен имот с идентификатор *** на основание изтекла в неина полза придобивна давност и наследствено правоприемство.

Претендират се направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адвокат К.а.

Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 761 от 30.08.2022г., издадено от О., област Хасково наследници на С. П. Д., ЕГН **********, починал на 06.03.1985г. са били Д. И. Д. – съпруг, починал на 20.04.1991г. и З. Т. Т. – дъщеря – непълно осиновена.

Видно от представените скица № 15-1203467 от 17.10.2022г. на СГКК-Хасково, и скица № 15-1203472 от 17.10.2022г. на СГКК-Хасково на недвижимите имоти процесните недвижими имоти с идентификатор *** и с идентификатор *** са записани като собственост на ответника О.. Същото обстоятелство се установява и от представената и приета по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в О. няма данни процесните имоти да са били обект на реституционни процедури, няма данни да са били отнемани, одържавявани, отчуждавани и възстановявани. Вещото лице е отразило също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесните имоти като собственик е записана О..

Съгласно заключението на вещото лице местността „Галлията“ се намира в землището на гр. Харманли извън строителните граници на населеното място, като до месец юли 2003г. за тази местност не е имало изработени планове, карти, схеми или друга графична информация. След изготвянето на картата на възстановената собственост на землище гр. Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност „Галлията“, а със заповед № РД-11-214 от 28.07.2003г. са били одобрени план на новообразуваните имоти и регистър на новообразуваните имоти (разписен лист) на местност „Галлията“. Видно от заключението на вещото лице процесните два имота са били нанесени в плана на новообразуваните имоти с номер *** и ***. За двата имота нямало данни да са заплатени от ползватели по силата на актовете, посчени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Имот *** бил идентичен с нанесения в кадастралната карта и регистри поземлен имот с идентификатор ***, а имот *** бил почти идентичен с поземлен имот с идентификатор ***.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. С. И. и Р. П. Д. се установява, че процесните недвижими имоти се ползва единствено от ищцата в продължение на 10 и повече години.

Съгласно показанията на свидетелката И., която притежава имот, съседен на процесните, от повече от 20 години ищцата ги владее. В имотите преди било гледано лозе, за които се грижела единствено ищцата, подпомагана от биологичните си родители. Никога не била виждала друг да обработва по някакъв начин парцелите, да ги загражда или да строи в тях. Единствено и само З. ги владеела. Към момента също З. ги владеела. Свидетелката 2 уточнява, че откакто се помни процесните имоти са били на семейството на З.. Свидетелката описва процесните имоти по граници и площ.

Показанията на свидетелката Д. са сходни. От тях също се установява, че в имотите са били насадени овощни дръвчета и е имало лозе, за които през годините се грижело единствено семейството на З., а в последните десет години само З.. Свидетелят уточнява, че никога за тези имоти не е имало спор за границите или за собствеността им и никога не били включвани в ТКСЗ. Те винаги са били на ищцата и само тя ги владеела. Уточнява, че З. е осиновена с цел С. и Д. Д. да имат наследник за имотите си. Точно затова З. владеела процесните имоти, които преди това били владяни от С. и Д. Д.. Имотите се владеели от семейството на З. вече над 50 години.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищцата твърди, че е собственик на имот с идентификатор *** и на имот с идентификатор ***, а в кадастралния регистър като собственик на тези имоти е вписана О.. По делото е безспорно установено и, че ищцата упражнява фактическа власт върху имотите към датата на исковата молба, поради което няма правен интерес от използването на друг способ за защита на посесорните й права /ревандикационен иск/.

От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищцата има правен интерес от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.

Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.

Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че от 1985 до настоящия момент имотите се са владеели единствено от нея.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, 3 както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма намерение да свои вещта.

Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.

Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към настоящия момент ищцата владее процесните имоти. Ищцата е манифестирала владението си като е обработвал поземлените имоти, грижил се е за насажденията, тоест владението е било явно. Владението на ищцата е било постоянно и не е било прекъсвано – имотите са обработвани, като свидетелите посочват, че не е имало период от време, в който ищцата да не е стопанисвала тази земя, както и че никога не са виждали друг да ги използва.

Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.