Протокол № 342 от 09.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 342 гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102540 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:06 часа се явиха:

Ищцата ЕЛ. М. Д. се явява лично, редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. За нея се явява адв. М., редовно упълномощен да я представлява отпреди.

Ответницата Й. М. СТ. се явява лично, редовно уведомена от предходното съдебно заседание, чрез пълномощникът си. За нея се явява адв.

П., редовно упълномощен да я представлява опреди.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. М.: Водим двама свидетели – Н. Д. и М. Д..

АДВ. П.: Водим свидетелите – Д. Д. и С. С..

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Н. Д. и М. Д., както и като свидетели на страната ответник – Д. Д. и С. С..

СЪДЪТ докладва постъпилото писмо от РУ – Септември, с вх.

1

№1989/28.01.2022 г., с което уведомяват съда, че в предходно изпратеното писмо с техен регистрационен номер от 30.11.2021 г. е допусната техническа грешка в датата на ДЗ, като същата следва да се чете „19.12.2007 г.“ Към писмото е приложена разпечатка АИС документооборот.

АДВ. М.: Да се приемат.

АДВ. П.: Да се приемат.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА писмо с вх. № 1989/28.01.2022 г. на РУ - Септември, ведно с приложената към него разпечатка.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Н. Б. Д. – роден на 20.03.1941 г. в с. Три водици, живущ в гр. Пловдив, българин, български гражданин, женен, неосъждан, Е.Д. ми е съпруга, ответницата ми е балдъза, завършил съм училище за трудови резерви, пенсионер. Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СВИД. Д.: Къщата в гр. Септември съм я посещавал преди 2011 г. и след 2011 г., след като си изкарах генерално пълномощно. Това генерално пълномощно го изкарах, понеже съпругата ми беше в Гърция, взимах й пенсията и плащах данъци и пълномощното е от 2011 г. Ходил съм 2011-2012 и 2013 и 2014 г. съм ходил и с полицаи, защото тя ме гонили. Влизал съм вътре, защото имах едни радиатори и съм ходих да гледам дали са там, да не ги е продала балдъзата. И влезнах вътре и слезнах по стълбите и Й. ме видя и вика „какво правиш ти горе?“, викам „идвам за радиаторите, къде са ми радиаторите?“, тя вика „ей там, в бараката“ и каза „вън, да те няма“. И аз викам „край“. На следващата година – 2012-та, след като имам пълномощно и влизам вътре с пълномощното, обаче тя пак не ме пуска. Отидох, извиках полицай и с него отивам пред вратата, тя е заключила и не ми отваря. Дойде полицая и тя отвори и той казва „ето госпожо, господина има генерално пълномощно и има пълното право да влиза вътре“. Тя вика „то е фалшиво“.

Той вика „как ще е фалшиво, от нотариус е“. Той каза, че имам пълното право 2 да влизам вътре. Тя каза, че нямам право да влизам вътре. През 2012 г. и 2013 г. съм влизал в къщата. Й. винаги вика с призовки, винаги вика полицаи.

Седнахме на двора на масата и той започна да пише нещо за мен и нея. Каза, че за втори път случай и двамата ще ни глоби по 300 лв. Каза, че нямам право да влизам, а след като изкарам генерално пълномощно, тогава ще имам пълното право да влизам. Говоря за преди пълномощното, преди 2011 г. През 2007-2008 г. и 2009 г. съм влизал там да взимам инструменти. Там имах коса, едно колело съм имал, педал един имах и винаги разправии. Имаше дърва вънка – викам „къде са ми дървата?“. Тя вика „щом са тука, горят се и това е“.

Полицаите ми казаха, че трябва да изкарам генерално пълномощно и нямам право да влизам вътре, но като изкарах, тя пак не ме пуска. Не стига, че изпраща полицаи с призовки и до началника на полицията беше писала. Той ме пита „имаш ли генерално пълномощно?“, викам „ето го“. Той го преснима и каза на другия полицай тази жена повече няма да се разправя, човека си има генерално пълномощно и има пълното право да влиза“, но ми каза „недей да ходиш там само да се карате , по-хубаво да не ходиш“, но аз пак ходех. Ние редовно плащаме данъци. Редовно сме плащали данъци до 2020 г. Само за 2021 г. не е платено.

Когато отивах там вратата беше отворена и съм влизал преди да имам генерално пълномощно. Ключ няма на вратата на двора. Има резе. Ключ за къщата има, но вътре съм влизал само по стълбите. Тя не ме пуска вътре.

Само в двора съм влизал тя ме гони като мръсно коте. Радиаторите бяха на терасата а тя ги е свалила в бараката на двора. Тези радиатори, аз отидох да видя, дали не ги е продала, а тя ги е сложила в бараката. Косата и педала за колелото са в двора в барачката. Косата е на дядото – на баща й – аз я вземах и тя каза „защо си взел косата, ти си крадец“. Колелото е лично мое. Оставил съм го там когато децата бяха малки и са го карали. Когато съм оставил колелото родителите на съпругата ми бяха живи.

Вътре в самата къща не съм влизал, защото тя не ме пуска. Искал съм да влезна вътре в самата къща, но тя не ме пуска и няма как да влезна. Как ме види и веднага вика полицаи.

Когато съм ходил там тя имаше там един любовник. Щом той е там, значи тя живее с него. Не знам колко години е живял там. Той и сега може да живее там. Като съм ходил там съм го виждал. Виждал съм го на всяко 3 ходене.

С Й. сме говорили през 2010-2011 и й викам „слушай, сега първия етаж го взимам аз, ти втория“. Тя каза „ти нямаш право, изчезвай оттук, ти ще ми казваш кой къде ще живее“.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

М. К. Д. – роден на 16.08.1953 г. в с.Скребатно, обл. София, живуща в кв. Прослав, Пловдив, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, страните са ми първи братовчедки, с полувисше образование, пенсионер.

Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СВИД. Д.: Знам за къщата в гр. Септември. Къщата в Септември е тяхна оставена бащина къща, защото вуйчо и вуйна починаха, така че е и на двете сестри. Нямали са претенции да оставят на едната или на другата сестра. Семейството на Е.Д. много пъти са ходили в тази къща. Аз не съм ги броила колко пъти. Нещата между Й. и Е. бяха по-добри в началото и след това започнаха да се развалят отношенията и започнаха да имат проблеми и неприятности. Знам от тях, че са имали неприятности, кавги и проблеми. Аз също съм ходила в къщата. Неприятностите и проблемите са за двора и къщата. Аз специално съм чувала за неприятностите и проблемите от братовчедка ми Е. и от нейния съпруг. Казвали са ми, че тя – Й., има неприятно отношения към тях – обиждат се, карат се. Й. просто имаше желание да си живее сама в Септември, в къщата на техните родители. Това го знам и Й. винаги го е имала това желание. Е. винаги се е интересувала от къщата. Те се чуваха и по телефона. Чувала съм, че имаха желание да се раздели къщата по някакъв начин. Но къщата не е толкова голяма да я разделят по някакъв начин. Кака Д. обаче нямаше такова желание. Съпругът на Е., той многократно е ходил в къщата. Там си държеше някакви части за автомобила, за разни неща, така че имаха желанието да ходят там, за да се вижда, че има присъствие от тяхна страна, не само от страна на кака Д..

Винаги когато се ходи при нея, тя няма спокойно отношение. Винаги мисли, че някой иска нещо да й прави. Веднага вика полиция и веднага има проблеми и неприятности. Миналата година ходихме да я питам какъв е този документ по давност. Какво е това „давност“, какво значи „давност“? Тя ми 4 казва „ти не разбираш и не знаеш, ставай и си отивай“. Когато Л. отиде да си плаща данъците, това беше през март, когато се ползват 5-те процента отстъпка и отиде тя да плаща, нямаше вече данък, а тя винаги си е плащала.

Говоря за миналата година през месец март. След това отидох да питам Д., като посредник между тях. Искам те двете да имат мирно отношение. Те са сестри.

Последният път когато ходех в този наследствен имот на сестрите, това беше може би април, след като плащаме данъците през март. Предни години съм ходила у тях, но не с Л.. Ходила съм на гости. В Пловдив живея от 19611962 г. до настоящия момент. Не е имало период от време да живея в гр.Септември. Когато Д. си прави операция на гръбначния стълб, тя беше у нас. Винаги съм имала отношения с тях. С другата вуйна, която може би ще извикате като свидетел, сме ходили да чистим. Ходила съм, комина съм й отпушвала, градината съм й оправяла. Така, че съм имала много добри отношения с тях. Имотът, в който съм чистила е друг, той е срещу къщата. Аз, преки посещения с Е. само веднъж съм ходила миналата година, когато да питаме какво е това давност. И веднъж сме ходили преди да отиде в Гърция.

Е. отиде в Гърция може би към 2007 г. Кака Д. винаги е искала там да живее сама. Кака Д. си имаше приятел, който се чувстваше по-собственик от нея, дори и тя страдаше много от това и живееше с два лева на седмица, но въпреки всичко той казваше, че къщата е негова. Въпреки, че той си имаше къща в Септември. Въпреки, че си имаше мъж, тя си имаше любовник. Васил се казваше. Той дори я гледа в болницата когато сме ходили на свиждане. Тя живееше с него много отдавна. След като вуйна и вуйчо починаха тя живееше с него. Тя живееше дълъг период с него. Годините са 7-8-10, може би, след като са починали родителите. Може да го е имала и преди това.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

С. Д. С. – родена на 15.05.1939 г. в с.Скребатно, живуща в гр.

Септември, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, Е. и Й. са ми племеннички, бащата на Е. и на Й. и моят съпруг са били братя, с начално образование, пенсионер. Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СВИД. С.: Живея в гр. Септември на ул. „****“ № * и там живея от 30 5 години. Й. е на девер ми дъщеря. Ние живеем на една улица и къщите ни са една срещу друга. Когато майката на Й. и Е. почина, аз бях там, тя почина в моите ръце. Това беше октомври 2003 г. На погребението бяха и Е. и Й..

Когато се върнаха от погребението, те двамата – Е. и мъжът й си говореха „какво ще правим тази къща?“. Д. се обади „аз оставам тук“. В този ден не помня точно да са се карали, но после имаше разправии. После е, когато им каза, че остава тук и те не бяха много доволни. Това беше същата година. Е. не е казала пред мен на Д., дали ще идва в къщата. Й. каза, че остава тук и ще се грижи за къщата. Д. каза, че къщата ще е нейна. И с Е. се скараха. Е. помня, че има един килим и Е. го взе. Това се случи малко по-късно, след смъртта на майката – Й.. И майката се казваше Й.. Оттогава Д. се грижи за къщата и за двора – претърсва, подмазва. Само тя се грижи там. Само тя живее там. Само тя имаше ключ за къщата. През годините, мъжът на Е. идваше от време на време, но тя с полиция го гонеше. Й. не заключваше вратата. Ключ има, когато го изгони нацяло той нямаше как да влиза. Ремонтите Д. всичко плащаше – претърсваше къщата, подмазваше стените, защото имаше олюпено. Вътре съм влизала. Всички мебели са нейни. Тя е правила вътре ремонт. Тя живееше в долната стая, но си стегна горния етаж и сега живее там. Тя ползва и двора. Само тя го ползва. Само тя сади в двора.

Мъжът на Е. само той идваше. Той е влизал в двора. Последно съм го виждала да влиза отдавна. При неговите влизания с Д. имаше разправии. Тя го гонеше, не искаше той да влиза там и се налагаше да вика полиция. Е. искаше от двора и от къщата, но не е идвала от много години.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8d0df12-8da9-42b6-a4f1-3b303948d801