Определение № 3708 от 14.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7184/2024
- Вид
- Определение № 3708
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Василена Петрова Мидова
Цитирани разпоредби
- чл.247б · Наказателен кодекс
- чл.186,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.323 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3708 гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Николов
Членове:
Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607184 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Б. П. Б..
В жалбата са наведени аргументи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че жалбоподателят поради напредналата си възраст96г., имал затруднения със слуха си и не разбрал в откритото съдебно заседание, проведено на 03.07.2024г., по НОХД № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, на което лично присъствал, че предявеният от него граждански иск, както и искането му за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, са били оставени без уважение от съдебния състав.
В частната жалба се инвокират и доводи че на съдебното заседание, проведено по същото дело на 29.10.2024г., председателят на съдебния състав му крещял, като му казал, че не е частен обвинител.
Софийският градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба и материалите по делото, намира следното:
Преди да разгледа въпроса по същество, съдът следва да прецени допустимостта на частната жалба.
В насока на изложеното съдът намира за необходимо да изложи хронологически извършените процесуални действия по НОХД № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав.
След образуване на процесното дело, съдията докладчик, с надлежно разпореждане на осн. чл.247б от НК, е насрочил делото в разпоредително заседание.
Разпоредителното заседание по НОХД № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав е проведено на 03.07.2024г., като на същото е присъствал жалбоподателят Б. П. Б., който устно е направил искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец по делото, както и е предявил за 1 съвместно разглеждане в процеса на граждански иск, за сумата от 50000 лева.
Председателят на съдебният състав е взел отношение в разпоредителното заседание по въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК, като е приел, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените производства и конкретно по реда на глава XXVIII от НПК. Счел е също, че в производството по глава XXVIII от НПК не се допуска участие на частен обвинител и разглеждане на граждански иск, с оглед на което е оставил без уважение искането на Б. П. Б. за приемане за съвместно разглеждане в процеса на граждански иск, както и за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец.
Определението на председателят на съдебния състав, с което са оставени без уважение исканията на Б. П. Б. за приемане за съвместно разглеждане в процеса на граждански иск, както и за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец е постановено устно, в присъствието на Б. П.
Б.. Съдът е запознал присъстващите лица с правото им да обжалват и протестират определението, с което на пострадалия е отказано да бъде конституиран като частен обвинител по делото.
Делото е било отложено за 25.09.2024г., за която дата и час е бил уведомен и Б. П. Б..
На съдебното заседание, проведено на 25.09.2024г., Б. П. Б. не се е явил, като последният на 30.09.2024г. по делото е депозирал молба, с която отново иска да му даде възможност да упражни правата на частен обвинител по делото.
Подадената от Б. П. Б. молба е докладвана от председателя на съдебния състав в открито съдебно заседание, проведено на дата 02.10.2024г.
В това заседание съдът е приел, че молбата представлява частна жалба срещу постановеното от съда определение в разпоредително заседание, като е постановил делото заедно с въпросната жалба да бъде изпратено по компетентност на СГС за произнасяне по реда на глава XXII от НПК.
По повод молбата от 25.09.2024г., депозирана от Б. П. Б., пред СГС е образувано внчд №6378/24г. по описа на XII въззивен състав, което е прекратено от въззивния съдебен състав и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по чл.323 от НПК.
На 29.10.2024г. първоинстанционният съд, в открито съдебно заседание, спазвайки указанията на въззивния съд е преценил, че жалбата от 30.09.2024г., депозирана от Б. П. Б. и озаглавена молба, е просрочена и я върнал на подателя.
Настоящото въззивно производство е образувано по частна жалба на Б.
П. Б., депозирана на 05.11.2024г.. В титулната част на частната жалба е посочено, че същата се подава срещу определение на СРС, НО, 116 състав, постановено на 03.07.2024г., по НОХД № 7391/2024 г., както и срещу определение №3275/15.10.2024г. на СГС, XII въззивен състав.
Настоящият въззивен съдебен състав преценявайки исканията, направени в депозираните от Б. П. Б. молба от 30.09.2024г. и частна жалба от 2
05.11.2024г., приема, че независимо от посоченото в частната жалба, че се обжалва определение на СРС от 03.07.2024г., по НОХД № 7391/2024 г., съдебният акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и който прегражда възможността въззивният съд да вземе отношение по правилността на определението от 03.07.2024г., е определението на първоинстанционния съд от 29.10.2024г., с което е върната като просрочена жалбата от 30.09.2024г., депозирана от Б. П. Б. и озаглавена молба.
В случай че въззивният съд прецени, че процесното определение е незаконосъобразно, ще вземе отношение по съществото на искането на жалбоподателя Б., направено в молбата от 30.09.2024г. за конституирането му като частен обвинител, респективно-по правилността на определението на СРС, НО, 116 състав, постановено на 03.07.2024г., по НОХД № 7391/2024 г. по описа на съда, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя да бъде конституиран като частен обвинител .
На първо място съдът намира за необходимо да укаже, че средството, чрез което субект на наказателния процес осъществява правото си на защита срещу първоинстанционен съдебен акт, е жалбата.
Жалбата, за да предизвика инстанционен съдебен контрол пред по-горе стоящия съд, е необходимо да е процесуално допустима.
В конкретния случай преценката за допустимостта на частната жалба се свежда до установяване дали същата е депозирана срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, от правоимащо лице и в срока, предписан в закона.
Определението на съда, с което се отказва по чл. 248, ал. 2 от НПК да се допусне частен обвинител, съгласно чл.249,ал.3 от НПК подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред въззивната съдебна инстанция по реда на глава XXII от НПК.
Правоимащото лице в настоящата казуистика, което може да обжалва отказа на съда да го конституира в процеса като частен обвинител, се явява Б.
П. Б..
Независимо от това молбата на последния, депозирана на 30.09.2024г. и приета от контролираната съдебна инстанция като частна жалба срещу определението по НОХД № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, постановено в разпоредителното заседание, проведено на 03.07.2024г., с което е отказано на Б. да бъде конституиран като частен обвинител, се явява просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на седмодневния срок от постановяване на процесното определение в съдебно заседание, който срок е законово лимитиран в чл.342,ал.1 от НПК.
По дело липсват данни Б. П. Б. да е отправял искане до първоинстанционния съд, по реда на чл.186,ал.1 от НПК, за възстановяване на законноустановения седмодневен срок, в случай че същият е бил пропуснат по уважителни причини.
След като частната жалба е депозирана извън законовия седмодневен срок, то същата не може да предизвика въззивна проверка относно 3 правилността на първоинстанционния акт.
По тези съображения въззивният съд намира за законосъобразно определението на първоинстанционния съд от 29.10.2024г., с което е върната като просрочена жалбата от 30.09.2024г., депозирана от Б. П. Б.,която е озаглавена молба.
Тъй като частната жалба от 29.10.2024г. на Б. П. Б. се явява недопустима, то въззивният съд не следва да се произнася по съществото на искането, направено в нея, за конституирането на последния като частен обвинител.
Същото се отнася и до искането, направено от Б. в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, тъй като твърденията, изложени в частната жалба отново са свързани с въпроса за законосъобразното конституиране на жалбоподателя като частен обвинител.
Що се отнася до определение №3275/15.10.2024г. на СГС, XII въззивен състав, същото не подлежи на съдебен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 29.10.2024г., по НОХД № 7391/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, с което е върната като просрочена частната жалба от 30.09.2024г., депозирана от Б. П. Б., която е озаглавена молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4