Решение № 15607 от 16.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15607 гр. София, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110176760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от И. В. В. с искова молба вх. № 418053/23.12.2024 г. и искова молба вх. № 418057/23.12.2024 г. срещу „...“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 862699/16.05.2023г.,

- осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недължимо платените по договор потребителски кредит № 862699/16.05.2023г. суми, както следва: 59,60 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.05.2023 г. до 22.08.2023 г., както и 302,40 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024г., до окончателното й изплащане.

- установителен иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1008992/29.01.2024г., както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати недължимо платените по договор за потребителски кредит № 1008992/29.01.2024г. суми, както следва: 74,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2024 г. до 06.05.2024 г., както и 381,62 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2024г., до окончателното й изплащане.

С определение № 21779/17.05.2025 г. на основание чл. 213 ГПК съдът е съединил производството по гр. д. № 76767/2024 г. по описа на СРС, 182 състав в едно общо производство с настоящото гр. д. № 76760/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, което да продължи под номер № 76760/2024г.

Ищецът твърди, че на 16.05.2023г. бил сключил с ответника договор за 1 потребителски кредит № 862699, по силата на който заемодателят предоставил на ищеца сума в размер на 800 лв., която следвало да бъде възстановена до 22.08.2023 г., при ГЛП 44.5 % и ГПР на 56.77 %. Сочи, че на 29.01.2024г. сключил с ответното дружество и договор за потребителски кредит № 1008992, по силата на който заемодателят предоставил на ищеца сума в размер на 1000 лв., която следвало да бъде възстановена до 06.05.2024 г., при ГЛП 44.5 % и ГПР на 56.66%. Поддържа, че в чл. 5, във връзка с чл. 11 от процесните договори било предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените условия в чл. 5 от договора. При непредоставяне на уговорените гаранции в тридневен срок от подписване на договора заемополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 302.40 лв. по ДПК № 862699, респективно 366,82 лв. по ДПК № 1008992, чийто размер бил начислен с подписването на договора и изготвянето на погасителния план към него, която сума била включена в крайната сума за връщане. Ищецът излага подробни съображения, че посредством клаузата, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, заемодателят получавал допълнителна печалба извън уговорената възнаградителна лихва, същата накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й функции, и не била свързана с претърпени от кредитора вреди, а се целяло единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поддържа се, че начислената сума за неустойка не е включена в годишния процент на разходите по кредита, а според него следвало да бъде включена в него като разход по кредита, поради което сключеният договор бил недействителен съгласно чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК. Сочи се, че е погасил всички суми по договора, в това число и за неустойка и възнаградителна лихва, поради което, с оглед недействителността на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължал единствено чистата стойност, то ответникът следвало да върне получените без правно основание суми. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество „...“ ООД е депозирало отговор, с който изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, доколкото вземанията по договорите били погасени по твърдение на ищеца. Излага съображения за злоупотреба с права и твърди, че е налице основание за прилагане на чл. 213 ГПК за съединяване на образуваните от ищеца срещу него в СРС дела.

Поддържа, че на ищеца не му се следват разноски по всяко едно от посочените дела.

По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не е налице недействителност на процесните два договора по смисъла на ЗПК, респективно не е налице сочения в исковата молба порок на договора, изразяващ се в липса на посочване на действителния ГПР по съглашението. Сочи, че валидно са уговорени в изискуемата от закона форма основните параметри на договора – главница и лихви, в съответствие с всички изисквания на ЗПК. Оспорва твърдението, че с клаузата за неустойка се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Заявява, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, но не е сторил това. Оспорва осъдителните искове. Твърди се, че доколкото договорите не се недействителни, то е налице валидно правно основание да задържи плащанията по тях. Изтъква, че ищецът не сочи доказателства за заплащане на процесните суми. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото на основание с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за 2 безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: 1) че между страните има сключен договор за договор за потребителски кредит № 862699/16.05.2023г., с твърдените клаузи, в това число и клаузата на чл. 11, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; 2) че между страните има сключен договор за договор за потребителски кредит № 1008992/29.01.2024г. с твърдените клаузи, в това число и клаузата на чл. 11, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; 3) както и че при изчисляване на ГПР по процесните два договора не е включен разходът за неустойка.

По договор ДПК № 862699/16.05.2023г.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв., която последният се е задължил да върне на 14 седмични вноски в срок до 22.08.2023 г., че заемът е сключен при фиксиран ГЛП 44,5 % и ГПР 56,77 %, като общата стойност на плащанията по договора възлиза на 859,60 лв. Предвидено е кредитът да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучател. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 302,40 лв., платима разсрочено по начин, подробно посочен в погасителния план в договора за кредит.

От погасителния план към договора за кредит се установява, че при заплащане на главница и възнаградителна лихва размерът на общото задължение по кредита възлиза на 859,60 лв., а с включена неустойка – 1162 лв. Неустойката се начислява и заплаща едновременно с погасителната вноска.

По договор ДПК № 1008992/29.01.2024.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която последният се е задължил да върне на 14 седмични вноски в срок до 06.05.2024 г., че заемът е сключен при фиксиран ГЛП 44,5 % и ГПР 56,66 %, общата стойност на плащанията по договора възлиза на 1074,38 лв. Предвидено е кредитът да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучател. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено възникване на вземане за неустойка - в случай че заемателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 381,62 лв., платима разсрочено по начин, подробно посочен в погасителния план в договора за кредит.

От погасителния план към договора за кредит се установява, че при заплащане на главница и възнаградителна лихва размерът на общото задължение по кредита възлиза на 1074,38 лв., а с включена неустойка – 1456 лв. Неустойката се начислява и заплаща едновременно с погасителната вноска.

Общи факти по двата процесни договора

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/ поръчителство на едно или две физически лица.

Условията, на които трябва да отговарят поръчителите са следните – при един поръчител – осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – в размер на не по-малко от 4 пъти за всеки от тях; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за 3 кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ; да представят служебна бележка от работодателя или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора, срокът за предоставяне на обезпечението е до три дни от сключването на договора.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че по ДПК № 862699/16.05.2023г. ищецът е погасил сумата в общ размер на 1162 лв., от която главница – 800 лв., договорна лихва - 59,60 лв. и неустойка - 302,40 лв. ГПР без да се включва неустойката е: 56,80%., а при включване и на разхода за неустойка ГПР по договора възлиза на 1467,15%. по ДПК № 1008992/29.01.2024г. ищецът е погасил сумата в общ размер на 1456 лв., от която главница – 1000 лв., договорна лихва - 74,38 лв. и неустойка - 381,62 лв. ГПР без да се включва неустойката е: 55,65 %., а при включване и на разхода за неустойка ГПР по договора възлиза на 1497,02%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД

За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.