Решение № 876 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330203269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8507179998 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на К. Г. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Моли се електронният фиш да бъде отменен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата 1 отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Т. бил собственик на лек автомобил „Тойота Ланд круизер“ с рег. № ***. Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 2850 кг.

На 20.05.2024 г. в 12,33 часа в община Марица, по път II-64 на км 45+850 в посока намаляващ километър, който участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа, било установено движение на лек автомобил лек автомобил „Тойота Ланд круизер“ с рег. № ***, без за превозното средство да е заплатена таксата за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса, по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на процесния лек автомобил по посочените в ЕФ време и място, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8507179998.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От доклада по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 3 броя статични изображения във вид на снимки се установява, че на дата 20.05.2024 г. в 12,33 часа лек автомобил „Тойота Ланд круизер“ с рег. № *** се е движил по път II-64 на км 45+850 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10682.

Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма валидна винетка.

От справка от АИС-Регистрация за МПС с рег. № *** се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Тойота Ланд круизер“, с технически допустима максимална маса 2850 кг, а негов собственик е жалбоподателят Т..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място е било установено движение на процесното МПС без за него да е заплатена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса. От приложената по преписката справка за заплатени винетни такси за процесния автомобил се доказва, че срокът на валидност на последната заплатена такса преди датата на деянието е изтекъл в 00:00 часа на 15.03.2024 г., а след този момент следващата заплатена такса е с начален период на валидност от 00,00 часа на 18.03.2025 г. Следователно към дата 20.05.2024 г., когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от устройство с № 10682 от Електронната система за събиране на пътни такси, за превозното средство е нямало заплатена винетна такса. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от своя собственик.

От приетата като писмено доказателство справка за собственост на лекия автомобил „Тойота Ланд круизер“ с рег. № *** се установява, че негов 2 собственик е именно жалбоподателят Т.. Не са ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да представи декларация с данни за друго лице като фактически водач на автомобила, поради което жалбоподателят е годен субект на нарушението.

Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба.

Въпреки това съдът приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради непропорционалност на наложеното наказание. Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и досежно начина, по който е определено имущественото наказание „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к.а.н.д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив , съгласно което: „Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора, че цитираното по-горе решение на СЕС касае незаплащането на тол такси, а не на винетни такива и не следва да намери приложение в случая, доколкото в своето решение СЕС изрично в т. 48 коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., каквато в случая е наложена на ответника по касация, която също, доколкото е с фиксиран размер, се приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен... “.

Цитираните съображения изцяло се възприемат и от настоящия съдебен 3 състав. Непропорционалността на наказанието конкретно по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС (т. 48 и сл.). Същевременно съгласно трайната съдебна практика наложеното на дееца административно наказание в нарушение на принципа за пропорционалност е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт така Решение № 11264 от 20.12.2024 г. по к.а.н.д. № 2473/2024 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 3950 от 28.04.2025 г. по к.а.н.д. № 109/2025 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив;

Решение № 541 от 16.01.2025 г. по к.а.н.д. № 2406/2024 г. по описа на XXVI състав на Административен съд - Пловдив; Решение № 4547 от 19.05.2025 г. по к.а.н.д. № 844/2025 г. по описа на XIX състав на Административен съд Пловдив; Решение № 3444 от 11.04.2025 г. по к.а.н.д. № 143/2025 г. по описа на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и др.

Накрая, следва да се отбележи, че съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е както цитираното по-горе решение на СЕС - т. 49 от него, така и Решение № 2551 от 18.03.2025 г. по к.а.н.д. № 93/2025 г. по описа на XXII състава на Административен съд - Пловдив.

По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.

Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой.

По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Претендираното в случая възнаграждение дори е под минимално най-ниския предвиден размер.

Доколкото в случая възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила, заплатено е реално и дори е под предвидения минимален размер, то вредата за жалбоподателя от сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразния електронен фиш следва да бъде овъзмездена в пълнота. Размерът на възнаграждението е справедлив и с оглед фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.

За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – Агенция "Пътна инфраструктура".

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8507179998 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на К. Г. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.