Решение № 1474 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110203912 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*****“ ЕООД чрез адв. К. е обжалвало електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8506630431 на АПИ, с искане за отмяната му, като издаден незаконосъобразно. Сочи, че към датата на извършване на нарушението, не е било допустимо за установено по чл.179, ал.3б от ЗДвП да се издава ЕФ. В съдържанието след като било установено, че пътната такса не е заплатена в пълен размер, липсвало посочване на конкретния незаплатен размер по чл.149, ал.1 от ЗДвП. Липсвали и основни реквизити в съдържанието на фиша по чл.167а, ал.3, вр. чл.198ж, ал.1 от ЗДвП – данни за нарушителя, дата и място на извършване на нарушението – дали се отнася до определен участък или сегмент от пътя, местоположението на камерата, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. Твърди, че към датата на деянието път А6 60+705 км, не съвпада със списъка на републиканските пътища, не е бил част от АМ „Европа“, а част от Скоростната тангента, находяща се в границите на урбанизирана територия на гр. София и не е бил надлежно обозначен с необходимите пътни знаци.

Позовава се на практика на СЕС по дело С-61/2023 и неспазване на изискваният на чл.10б, ал.7 от ЗП за уведомяване на собственика на МПС за неплатената такса и право да я заплати в определен от закона срок, като е издаден ЕФ с налагане на 1 имуществената санкция, която била несъразмерно висока с незаплатената част на пътната такса.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Адв. К. е депозирала молба със становище по същество вх.№103094/01.04.2026г., в която поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен, въз основа на изложените съображения, като е допълнила и доразвила същите. Претендира присъждане на сторени разноски, в размер на 280 евро за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна чрез юрк. д. оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден, тъй като е издаден законосъобразно, при спазване на законовите изисквания и процедура по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в одобрения образец, с минимално изискуемите законови реквизити и от компетентен орган. Извършеното нарушение било категорично установено от приобщените доказателства, част от АНП, като дружеството не оспорвало, че е собственик на засеченото ППС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с отчитане на фактическа и правна сложност на делото, бързото приключване и извършената работа от адвоката.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалвания ел. фиш на „*****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за това, че на 14.08.2023г. в 12:05ч. е установено нарушение с ППС – автобус „***“, рег.№********* с техн. допустима максимална маса 19200, бр. оси 2, екологична категория ЕВРО VID, без ремарке, движещо се в община Столична по път А-6 км. 60+705 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената, установено с устройство №10191, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6 км. 60+705, представляващо нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което на осн. чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

ЕФ е издаден въз основа на снимков материал и доклад от ЕССПТ.

Приобщени по делото са материалите от административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалвания ЕФ, приложени към писмо от Национално ТОЛ Управление при АПИ с вх.№104415/01.04.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

2

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Издаденият ел. фиш е по утвърден образец от Управителния съвет на АПИ със Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. и е със задължителното съдържание по чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, като е посочено мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В този смисъл, не може да се изисква вписване на други реквизити, както смята жалбоподателя – процесния сегмент, местоположението на камерата, тъй като легалното определение за ЕФ е дадено в §6, т.63 от ДР на ЗДвП като електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни.

Използваната електронна система отговаря на дефиницията на чл.10, ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминало разстояние, а именно: електронната система за събиране на ТОЛ такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство ТОЛ данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.

Налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в няколко насоки:

Съдът счита, че от представените в АНП доказателства не се установява нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП, за което да е предвидено наказание, което да се налага с ЕФ, като е нарушен реда, предписан в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП /действаща към датата на деянието/, а именно, че ЕФ се издава при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай, с електронната система на АПИ е установено нарушение, което се наказва по чл.179, ал.3б от ЗДвП, както е посочено в процесен фиш.

Действително понастоящем, според действащата разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.; Доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), при нарушение 3 п о чл.177, ал.3, т.1, чл.179, ал.3 – 3б от този закон и чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От материалите по АНП не може да се установи датата на издаване на фиша, а това е в тежест на въззиваемата страна, поради което съдът приема по-благоприятното за жалбоподателя положение, че процесния ЕФ е издаден преди влизане в сила на настоящата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с оглед на датата на установеното нарушение – 14.08.2023г., което е около една година преди цитираното изменение, влязло в законна сила на 13.02.2024г.

Друг аргумент, в полза на този извод е, че понастоящем са въведени нови разпоредби по чл.10б, ал.7-8 от ЗП, обнародвани в ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., предвиждащи, че когато е налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за ППС от категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление, като при заплащане на таксата в срока не се образува административнонаказателно производство. При това положение, уведомлението се изпраща в 3-дневен срок от установяване на недекларирани ТОЛ данни от доставчика на услугата за пътно таксуване. В тежест на въззиваемата страна е, ако се позовава на издаване на фиша по сега действащата разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да докаже и спазване на относимия сега действащ ред по чл.10б, ал.7-8 от ЗП, което не стори в процеса.

Съдът установи съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на изпълнителното деяние в ЕФ и посочената законова разпоредба, която е нарушена, а това ограничава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е наказано.

Според текстовата част на нарушението в ЕФ за заснетото ППС, собственост на жалбоподателя частично не е заплатена дължимата пътна такса, тъй като има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. Това съответства и на Доклада от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за ППС-то. Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП предвижда, че на собственика на ППС-то, който е юридическо лице, за допускане движението, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, се налага имуществена санкция. Това е в съответствие с чл.102, ал.2 от ЗДвП, под която разпоредба е подведено нарушението според ЕФ, но дружеството-собственик на ППС-то не е наказано за допустителство, както предвиждат разпоредбите на закона, а за извършителство, както е направено описанието в текстовата част на ЕФ за 4 извършеното от дружеството нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, въпреки че е изискано не представи доказателства за спазване на действащия понастоящем ред на чл.10б, ал.7-8 от ЗП, т.е. издаден е ЕФ, връчен на жалбоподателя на 20.02.2026г. без да се даде възможност по цитираната разпоредба като собственик на ППС-то да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни след получаване на уведомление с размера на дължимата такса, която е 0.18 лева, според изпратените данни по АНП. Това е съществено нарушение, тъй като при заплащане на дължимата такса в указания срок, не се образува административнонаказателно производство, т.е. не се издава ЕФ, а ако такъв вече е издаден, предвид че нарушението е на 14.08.2023г. и се заплати таксата в указания срок, следва да се прекрати административнонаказателно производство с Резолюция на директора на Националното ТОЛ управление.

При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда съразмерността на дължимата пътна такса и наложеното наказание.

При изложените съображения, обжалваният електронен фиш, следва да бъде отменен, тъй като е издаден незаконосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят сторените разноски в претендирания размер от 280 евро (547.63 лева), тъй като са в предвидените минимални размери по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа от 281.21 евро (550 лева), с оглед на наложената имуществена санкция от 2500 лева.

Затова възражението за прекомерност, направено от юрк. д. е неоснователно, въпреки липсата на фактическа и правна сложност на делото, което приключи в едно съдебно заседание и извършената работа от адв. К..

По арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН въззиваемата страна – АПИ следва да бъде осъдена да заплати претендираните разноски в полза на жалбоподателя.