Решение № 971 от 19.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Бургас, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20212100101352 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к.“М. р.“ бл.№ *, чрез процесуалния си представител адв.

Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 против Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от изпълнителен директор Димитър Тонев и главен изпълнителен директор Борис Паличев, чрез процесуален представител юрисконсулт Вероника Димитрова Митрева, да бъде осъдено да заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания вследствие на средни телесни уреждания, причинени от станалото на 23.02.2021 г. ПТП, причинено от С. И. Т. – водач на МПС товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № А 85 32 МА, ведно със законната лихва от 23.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата, сумата от 6503 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото събитие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 23.02.2021г. в 17:33 ч. в гр.Бургас на кръстовището между ул. „Одрин“ и ул. „Проф. Яким Якимов“ между МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел „Партнер“ и МПС с рег. № А 64 05 ВВ, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ е настъпило ПТП при неправилно започната и завършила маневра „ляв завой“ от водача на първия автомобил – С. И. Т.. Пострадалият е бил пътник в същия автомобил на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан. От инцидента Г. П. е получил следните травми: счупване на втори шиен прешлен, закрито, с последвало оперативно лечение, поставяне на имплант и усложнен възстановителен процес с изписване 1 към 09.03.2021г. Поради последвалото невъзстановяване, на 13.06.2021г. ищецът постъпва отново в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Плевен с констатирани усложнения. На 16.06.2021г. е била извършена повторна оперативна интервенция – екстирпация на фиксационен винт С2 – С3; задна шийна стабилизация С1 – С2 по Хармс с невронавигация. На 22.06.2021г. Г.П. е бил изписан от лечебното заведение с медикаментозна терапия за продължаване на лечението в домашни условия. Понастоящем пострадалият продължава да е с поставена предпазна яка. Травмите се отразяват тежко на физическото състояние на Г.П. – лечението е дълго и болезнено и дори и към момента на подаване на исковата молба, от медицинска гледна точна не е ясно дали ще се възстанови и ще може да движи врата си. Ищецът е изпитал шок от случилото се, силен стрес прераснал в самоизолация, отчаяние и чувство на безсилие. Принудителната неработоспособност е съпътствана от безсъние, болки в травмираните места, усещания за безнадеждност и ниско самочувствие.

От друга страна, станалият инцидент е довел и до значителни разходи за ищеца, в общ размер на 6503 лв., включващи: 1. Такса за болничен престой – 58 лв.; 2.

Шийна стабилизация (имплант) – 2400 лв.; 3. Шийна яка – 110 лв.; 4. Комплект винтова стабилизация – 3935 лв., чието заплащане също се дължи от застрахователя.

П. счита, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № *** със срок на покритието 09.10.2020 – 08.10.2021 г. по отношение на МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел „Партнер“. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи, което всъщност с определение № 67/ 11.01.2022г. е прието за ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК, предвид изразеното от ответника становище.

Ищцовата страна е обосновала обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Така съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 30.03.2021 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение в неуточнен размер и имуществени вреди на стойност 2568 лв. По така отправените претенции е била образувана преписка № 20411820010/ 04.03.2021г., по които на основание чл. 499 от КЗ при основателност да бъде определено обезщетение. С изх.№ 12970421/ 16.05.2021г. е бил постановен отказ от изплащане на обезщетения поради непредставяне на изброени допълнителни документи. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, П. е завел исковата си претенция.

Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи Г.П., са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид получената средна телесна повреда. Претендират се направените по делото разноски.

В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът направи 2 възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е доказано да е бил с предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, Г.П. не би претърпял толкова сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на ищеца е допринесло в значителна степен за получените средни телесни повреди и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос. Направено е възражение за съпричиняване от страна и на водача на другия участвал в ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, като счита, че механизмът на инцидента не е изяснен. Ищецът не е изпълнил и дадените по образуваната щета с писмо изх.№ 8630421/ 15.04.2021г. указания за представяне на посочени документи, което е дало основание за постановяване на отказ изх.№ 12979421/ 26.06.2021г.

По същество се излагат от ответната страна доводи относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и до статъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и до статъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция в пълен размер, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.

По отношение на претендираната лихва се твърди, че такава се дължи съобразно чл.497 ал.1 от КЗ от по-ранната от двете дати: изтичане на 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл.106 ал.3 от КЗ или от изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ. Окончателното произнасяне по претенцията е станало на 16.06.2021г., поради което началният момент за начисляване на лихва не е твърдения в исковата молба.

Претендира направените по делото съдебно-деловодни юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. разноски и

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно автотехническа и медицинска експертизи. Доводите си разви в писмени бележки.

В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Уника“ АД чрез процесуалния си представител оспори исковете и твърди неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебноавтотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния 3 съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя може да се направи извод, че е била заведена щета при застрахователя (л.19-24; 36 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на отговор от застрахователя по искането за плащане на обезщетения.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗК „Уника“ АД и участвалото в ПТП, МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел „Партнер“, по повод ЗЗГО полица № *** със срок на покритието 09.10.2020 – 08.10.2021 г.

(л.18; 33).

Според влязло в сила на 03.12.2021г. решение № 820/ 17.11.2021г. по НАХД № 4679/2021г. по описа на РС-Бургас (л.187-189), С. И. Т. с ЕГН ********** е бил признат за виновен затова, че на 23.02.2021 г. в гр.Бургас на ул. „Одрин“ кръстовището с ул. „Проф.

Якимов“, ръкав, до пътен възел Запад, при управление на МПС с рег. № А 85 32 МА, марка „Пежо“, модел „Партнер“, е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.37 ал.1 от ЗДвП, като е предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещия се направо лек автомобил м.“Фолксваген“, модел „Пасат“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. П. П. с ЕГН ********** – пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо Партнер“, изразяваща се във фрактура на втори шиен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок около 35 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 от НПК, съдът му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

По повод заведената щета № 20411820010 с пострадал Г.П., на 15.06.2022г. му е било изплатено обезщетение в размер на 37 524,11 лв. за претърпени неимуществени вреди, от които 34 540 лв. главница и 2984,11 лв. лихва за периода от 10.08.2021 до 16.06.2022г. и 5214,70 обезщетение за имуществени вреди, от които 4800 лв. главница и 414,70 лв. лихви за периода 10.08.2021 – 16.06.2022г. (л.172-177).

Според заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (л.125150), автомобилите са били технически изправни. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в светлата част на денонощието при сух участък от пътя, без установена причина. Автомобилът „Пежо Партнер“ е правил ляв завой по посока ул.

„Проф.Якимов“, без да осигури предимство на движещия се по ул. „Одрин“ л.а.м.

„Фолксваген Пасат“. Ударът е бил страничен за първи автомобил, в десните му врати и челен за втория автомобил. В заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице е установило, че и двата автомобила са оборудвани с триточкови предпазни колани. Заключението се покрива изцяло с приетия механизъм на ПТП, описан в мотивите на съда към постановеното решение (л.170-171).

4

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.118-123), вещото лице д. Й. е изброил получените от ищеца травми: фрактура Dens axis (на шийните прешлени, по-подробно на л.119), като са извършени поне две оперативни намеси и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Пострадалият е бил с поставен предпазен колан, за което вещото лице съди по получените травми и липсата на други – от удар на главата в твърди предмети, които биха се получили ако лицето беше без поставен предпазен колан. Според вещото лице, болките и страданията на пострадалия едва ли ще отшумят напълно, въпреки предприетото адекватно лечение.