Решение № 78 от 04.04.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500085 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8812/18.11.2021 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/, гр.Враца, чрез главен юрисконсулт Д.П., против Решение № 234/03.11.2021 г. по гр.д.№ 2232/2021 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е признато за незаконно уволнението и е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № 369з-577/26.03.2020г. на директора на ОДМВР Враца , с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Т. И., с ЕГН ********** и адрес: гр.***; ищцата Д. Т. И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "***” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР-Враца; осъден е ответника ОДМВР-Враца да заплати на Д. Т. И. сумата от 766,48 лв., представляваща обезщетение за времето на оставане на ищцата без работа за периода от 31.05.2021г. до 12.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане; осъдена е ОДМВР-Враца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца сумата от 190.00 лв. държавната такса върху уважените искове.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и е необосновано.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд относно спазването на процедурата по чл.333 КТ. Посочва, че с писмо рег.№ 3690001 2263/13.02.2020 г. е изискано мнение от ТЕЛК и с експертно решение от 27.02.2020 г., получено в ОДМВР на 02.03.2021 г., е получен отговор.

Признава, че искането до Инспекцията по труда е изготвено на 12.02.2021 г., но твърди, че същото е изпратено след получаване на мнението на ТЕЛК, а именно – на 04.03.2021 г. В подкрепа на това свое твърдение изтъква, че в искането до Инспекцията са посочени представените пред ТЕЛК документи и експертното решение на комисията.

В жалбата се изразява несъгласие и с мотивите на първоинстанционния съд, че наложеното наказание не съответства по тежест на извършеното нарушение. Развиват се съображения, че ищцата умишлено е укрила, че е служител на МВР, тъй като ясно е съзнавала какви могат да бъдат последствията от деянията й. Изтъква се, че И. не е докладвала сама за извършеното нарушение, а е признала за същото едва след публикация в медиен сайт и след като е била извикана. Навеждат се доводи, че служителите на МВР следва в по-голяма степен да спазват законите, тъй като основната цел на институцията е именно да разкрива и предотвратява извършването на престъпления и нарушения. Ето защо всяко едно действие на служител на МВР, с което се извършва престъпление или сериозно нарушение, води до уронване престижа на институцията. Извършва се позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд, разясняваща понятието "деяние, уронващо престижа на службата". Изтъква се, че в случая извършеното от ищцата деяние "контрабанда" е виновно и морално укоримо, станало е достояние на обществеността и по този начин е уронен престижа на службата и е създадено негативно отношение към МВР като цяло.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 10847/23.12.2021 г. от въззиваемата Д.И. Т., чрез пълномощника й адв.Н.Г., в който оспорва основателността на въззивната жалба и поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е взел обосновано и базиращо се на вътрешното му убеждение решение да признае уволнението за незаконно.

В отговора се изразява несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, касаещи процедурата по чл.333 КТ, и се твърди, че районният съд правилно е приел, че е допуснато нарушение, тъй като не е изискано мнение на ТЕЛК преди да се иска разрешение от Инспекцията по труда.

Въззиваемата счита за неоснователни и наведените в жалбата доводи относно тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

Поддържа, че нито в заповедта за уволнение, нито в жалбата се сочи по какъв начин е уронен престижа на работодателя, как е злепоставен пред трети лица и как това се е отразило по неблагоприятен начин на авторитета му. Изтъква, че конкретният случай касае административно нарушение, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а не контрабанда на цигари, каквито твърдения се навеждат в жалбата.

Възиваемата посочва, че от събраните гласни доказателства е изяснено, че цигарите са били за лично ползване, както и че не е допускала, че извършва нарушение, тъй като не е знаела какво е разрешеното количество цигари за внос в България.

В отговора се иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивното производство.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Д. Т. И. от гр.Враца, с която против ОДМВР-Враца са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищцата и отмяна на заповед № 369з577/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР Враца, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането без работа, вследствие уволнението в размер на 766.48 лева за периода 31.05.2021г.- 12.06.2021г.

В исковата молба се твърди, че на основание докладна записка № 967р5857/09.12.2019г. до директора на ОДМВР Враца, изготвена по повод публикация в информационен сайт за извършено от ищцата митническо нарушение и съставен й АУАН №3087/07.12.2019г. за нарушение по чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е назначена комисия за проверка на обстоятелствата. За резултатите от извършената проверка комисията е изготвила доклад от 28.01.2020г., с който уведомява директора на ОДМВР Враца за установени две нарушения на служебната дисциплина от страна на ищцата: На първо място, нарушение на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, за това, че на 07.12.2019г. в 04.02ч. е напуснала страната в посока Република Турция без да уведоми по съответния ред директора на ОДМВР Враца, което според комисията представлява тежко нарушение на служебната дисциплина и е извършено умишлено. На второ място, нарушение на чл.187, ал.1, т.8 от КТ, за това, че на 07.12.2019г. около 20.00 ч. при влизане в Република България на ГКПП Капитан Андреево в личния й багаж са намерени 12 стека цигари, без български акцизен бандерол, съставен АУАН и изземване на стоката, което нарушение е довело до уронване престижа на МВР.

Ищцата посочва, че на 07.12.2019 г., в извънработно време около 04:00 часа е напуснала страната през ГКПП Капитан Андреево в посока Турция, но твърди, че е била уведомена за тази екскурзия от своя позната на 06.12.2019 г. в 18:00 ч., т.е. след работно време, поради което не е могла да подаде уведомително писмо до директора на ОДМВР-Враца преди пътуването.

Признава също, че е закупила цигари от безмитния магазин при влизането в Турция за лична консумация и за семейството си, както и че при влизането в България на 07.12.2019 г. около 20:00 ч. митническите служители са извършили проверка на багажа й и са й казали, че за цигарите ще й бъде съставен акт, тъй като е трябвало да бъдат декларирани. Твърди, че по време на съставяне на акта не е имало други лица, че не се е представяла със служебен документ, не е питана за местоработата си и не се е възползвала от трудовото си правоотношение, за да е станало достояние на обществеността.

В исковата молба се посочва, че за първото нарушение, а именно неуведомяване на работодателя за задграничното пътуване, й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за нарушаване на 3 служебната дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 КТ за нарушение на чл.18, ал.4 от ЗЗКИ и Заповед № 8121з-1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена със Заповед № 8121з-1591/23.08.2019 г.

Навежда доводи, че при напускането на страната е съобразила поведението си с т.3 от заповедта за допълнение, според която при невъзможност уведомяването да се извърши преди датата на пътуването, такова да се осъществи до три дни след завръщането от отпуск или командировка.

Поддържа, че такава възможност не й била предоставена, тъй като веднага след прибирането й от задграничното пътуване на 08.12.2019г. (неделя) в първия следващ работен ден - 09.12.2019г. при явяването й на работа е била извикана от прекия си началник, който й показал статия от информационен сайт и я е уведомил за разпореждането на директора да напише докладна по случая. Ищцата твърди, че е поискала да й бъде дадена възможност да пусне уведомление, но такава й е отказана с обяснението, че е трябвало да стори това предварително. Навежда доводи, че с предприетите преди изтичането на посочения срок действия по изготвяне на докладна от прекия й ръководител и издаването на Заповед № 369з- 2259/11.12.2019г. на директора за извършване на проверка, е била лишена от право да подаде уведомление.

Според ищцата, не може да се установи от описаното в заповедта изпълнително деяние кога наказващият орган е приел, че е извършено нарушението, което й се вменява - неподаване на уведомление по чл.18, ал.4 от ЗЗКИ, нито обстоятелствата при които е извършено, което възпрепятства съдебния контрол върху законосъобразността на заповедта.

По отношение на второто посочено нарушение, а именно - злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, ищцата посочва, че със Заповед № 369з-577/26.03.2020 г. й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди, че в заповедта не се сочи в какво точно се изразява визираното нарушение по чл.187, ал.1, т.10 от КТ уронване доброто име на предприятието, чрез накърняване на престижа на държавната служба. Според нея, не е допустимо укоримостта на дадено поведение на работника/служителя да се обсъжда единствено на плоскостта на субективната преценка на работодателя, без посочване на конкретни действия/бездействия, в които се е изразило. Счита също, че разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ изисква наличието на две кумулативни предпоставки, които са в причинно-следствена връзка, каквито обстоятелства не се констатират, поради което не следва да се търси дисциплинарна отговорност.

В исковата молба се навеждат и доводи, че при налагане на дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, тъй като не е съобразена тежестта на наказанието с тежестта на нарушението и не са оценени всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; субективното отношение и цялостното поведение на ищцата.

Ищцата счита, че е нарушена и процедурата по чл.333 КТ за преодоляване законовата закрила при уволнение на работник/служител с ТЕЛК. Поддържа, че има издадено ЕР №3372/103 от 10.07.2018г. с определена 60% ТНР, но в нарушение изискванията на закона работодателят е 4 поискал първо разрешение от Инспекцията по труда, а след това становище от ТЕЛК.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

Твърди, че атакуваната заповед е законосъобразна и при издаването й са спазени изискванията на КТ. Поддържа становище, че по повод извършената проверка по постъпили данни за нарушение на трудовата дисциплина от ищцата е установено, че същата е пренасяла през ГКПП „Капитан Андреево“ недекларирани 12 стека с цигари, които са били иззети и е съставен АУАН за митническо нарушение. Счита, че служителката е запозната с всички събрани материали при проверката и не е нарушено правото й на защита. Развива съображения, че с факта на неуведомяване на директора на ОДМВР Враца за задграничното й пътуване до Турция ищцата виновно е нарушила чл.18, ал.4 от ЗЗКИ, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, а с пренасянето на 120 бр. кутии - 2400 къса цигари марка „Карелия слимс“ без български акцизен бандерол, укрити и недекларирани, е осъществила състава на нарушението по чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ. Посочва, че за второто деяние на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че поради факта, че ищцата е трудоустроена, е изискано по реда на чл.333, ал.1, т.2 от КТ становище от ТЕЛК и е изпратено искане за разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, като такова е получено на 05.03.2020г. Ответникът счита, че деянията са установени по безспорен начин и е наложено съответстващо дисциплинарно наказание.