Акт от 22.04.2009, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 34

Номер

34

Година

19.02.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.19

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Гражданско I инстанция дело номер

20095100100246 по описа за

2009 година

Производството е по търговски спор, по реда на Глава ХХХІІ ГПК.

Предявени в обективно съединение от „А. 64 - А. К., със седалище и адрес на управление в Г. С., представлявано от собственика А. В. К. срещу „Т.” О., със седалище и адрес на управление в Г. К., представлявано от управителя Г.О.Г., са искове с правно основание 327, ал.1, във вр. с 318 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с обща цена на иска 120 714.13 лева, от които главница 80 834.71 лева и обезщетение за забавено изпълнение, считано от 29.12.2005 година до завеждане на иска в размер на 39 879.42 лева.

Ищецът ”А. 6. К., Г. твърди, че през 2004г. по силата на установена договореност между него и А.К.Д., действаща в качеството си на ”Т.-А. Д.” Г., доставили за последния дизелови горива по количество и на дати, съгласно заявки на ответника. Била съставена, подписана и осчетоводена от двете фирми фактура, отразяваща задължението на ответника, а именно фактура №*/31.12.2004г. за сумата от 141 401.65 лв. с включен ДДС. За периода 01.01.2005г. и до настоящия момент, по по-горе описаната фактура ”Т. - А. Д.”, Г. извършил плащания общо в размер на сумата от 60 566.94 лв., както следва: на 13.01.2005г. сумата от 23 566.94 лв.; на 05.05.2005г. сумата от 10 000 лв.; на 11.06.2007г. сумата от 7 000 лв. и на 13.08.2007г. сумата от 20 000 лв. Неиздълженият към момента остатък от задълженията на ”Т.-А. Д.”, Г. възлизал на 80 566.94 лв. На 10.01.2008г. по силата на договор за дарение на предприятие с нотариална заверка от 09.01.2008г. подписан между ”Т.-А. Д.”, Г. и „Т.”О., Г., А.К.Д. като собственик, представляващ едноличния търговец, отстъпила безусловно и безвъзмездно на ответника „Т.” О.-Г. собственото си предприятие ”Т.-А. Д.”, Г. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и дарението било прието от дарения „Т.”О., Г.. Промяната по партидата на двете фирми била вписана в Търговския регистър П. Агенцията по вписванията на 29.01.2008г., като на 10.09.2008г. било вписано заличаване на ”Т.-А. Д.”, Г.. Заради забава на ответника, ищецът търпял вреди, обезщетения за които под формата на лихва претендирал да бъдат присъдени със съдебното решение. Размерът на законната лихва, начислена върху главницата, считано от 29.12.2005г. до датата на предявяване на настоящият иск, представлявал сумата от 39 879.42 лв. Многократните разговори с ответното дружество за доброволно издължаване не дали резултат. Била изпратена и писмена покана с изх.№ 7/16.01.2008г. чрез СПИДИ на адреса на управление на фирмата, като поканата била върната без да е открит представител на същата на този адрес. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.” О.- Г., със седалище и адрес на управление в Г., представлявано от управителя си Г.О.Г.да заплати „А. 6. К., Г. сумата в размер общо на 120 714,13 лв.,от които: 80 834.71лв., представляващи главница или остатък от задължение по описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактура за извършени в полза на ответника доставки на горива и свързаните с това разходи; 39 879.42 лв., представляваща лихви за забавено плащане, начислена върху дължимата главница, считано от 29.12.2005г. до датата на подаване на настоящата искова молба, П. вземане предвид извършените частични плащания; законна лихва върху главницата за времето след датата на подаване на настоящата искова молба в съда, до датата на окончателното издължаване. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Т.”О.-Г., с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който се претендират лихви за забава на стойност 39 879.42 лв. по всички описани в исковата молба ППР и фактура, ответникът прави възражение за изтекла давност, като счита, че исковата претенция на ищеца за заплащане на мораторна лихва е погасена по давност на основание чл.111б.”б” от ЗЗД. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че са сключвани договори за доставка на дизелови горива, както и че са правени заявки от за доставка на горива по количество и дати, твърдяни от ищеца. Във връзка с това прави искане - оспорва истинността на процесната фактура относно верността й, както и оспорва истинността на ППР относно верността им, като моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК. Ответникът заявява, че претендираните суми не се дължат от „Т.” О., Г. като правоприемник на ”Т.-А. Д.” Г., като твърди, че имал сключен договор за съвместна дейност от 25.02.2002г. с Д. Т. С. от Г.. Твърди, че доставките на горива били уговаряни от Д. Т. С. в отклонение на предмета на договора от 25.02.2002г. Твърди, че съдружникът Д. Т. С. еднолично и без съгласието на другия съдружник приел издадената от ищеца фактура от 31.12.2004г. с невярно съдържание и я предал в счетоводството на ”Т.-А. Д.”, Г.. Поради злоупотреба с представителна власт, пълномощията на съдружника Д. Т. С. били оттеглени от А.К.Д., в качеството й на собственик на ”Т.-А. Д.”, Г., чрез нотариална покана от 12.01.2006г. и договорът за съвместна дейност бил прекратен. Твърди, че ищецът и Д. Т. С. договаряли във вреда на ”Т.-А. Д.”, Г. и сключените договори за доставка на горива не са произвели действие по отношение на едноличния търговец, както и че извършените плащания по издадените от ищеца фактури са извършени въз основа на нищожни договори. Твърди, че ”Т.”, Г. не бил уведомяван за дейностите, за които се претендирали вземанията по исковата молба, като бил въведен в заблуждение относно плащанията по процесната фактура от съдружника С.. Твърди, че няма от страна ”Т.”-Г. извършени заявки за горива, нито съгласие за получаване на такива. В разписките било посочено, че горивото се доставя на ”Т.”-Г., който обаче не бил давал съгласие и не ги приемал П. предаването им по смисъла на чл.24 , ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „А. хх- А. К., Г. Смолян, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа исковете така, както са предявени. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата, предмет на предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът по иска „Т.” О., Г. К., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни съображения излага в писмена защита.

Третото лице- помагач Д. С. Т. от Г. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение *4913/28.10.2008 година, изд. от Агенция по вписванията, „А.-6. К. е със седалище и адрес на управление в Г. С., с разнороден предмет на дейност и се представлява от собственика А. В. К..

Видно от удостоверение изх. № *5129/12.12.2008 година, изд. от Агенция по вписванията, „Т.” О. е със седалище и адрес на управление в Г. К., с разнороден предмет на дейност и със съдружници Г.О.Г. и А.К.Г.; с управител- съдружникът Г.О.Г.. В раздел „прехвърляне на търговско предприятие” е вписано прехвърляне на „Т.-А. Д.”, ЕИК хххххххххх.

С договор за дарение на предприятие от 10.01.2008 година, нотариално заверен, А.К.Г. дарила на „Т.” О., Г. К. собственото си предприятие „Т.-А. Д.”, Г. К. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вписан в търговския регистър на 29.01.2008 година, на която дата е вписано заличаване на „Т.-А. Д.”, Г. К..

Видно от договор от 25.02.002 година, нотариално заверен, между „Т.-А. Д.” Г. К. и Д. Т. С. от Г. К., ЕГН *, било учредено дружество за съвместна дейност за производство и реализация на селскостопанска продукция- отглеждане на тютюн от едролистни сортове чрез арендуване на земя. В договора е вписано, че дружеството извършва своята дейност под фирмата на „Т.-А.Д.” Г. К. и се представлява от съдружника Д. Т. С., който се упълномощава за целта от собственика на „Т. – А.К.Г.”. С нотариално съобщение от 27.12.2005 година, връчено на Д. Т. С. на 12.01.2006 година, А.К.Г. оттеглила общо търговско пълномощно с рег. № 365/04.03.2001 година, за разпореждане с банкови сметки, недвижими имоти и др. права, както и всички пълномощни в периода 04.03.2001 година- 27.12.2005 година лично и в качеството й на .

Представен по делото и приет като доказателство е екземляр от фактура № */31.12.2004 година, с доставчик „А. хх”, Г. С.и получател- „Т.-А. Д.”, Г. К., за дизелово гориво и евродизел, с облагаема стойност 117 834.71 лв. и 23 566.94 ДДС, на обща стойност 141 401.65 лв. и място на сделката – Г. С.. С протоколно определение от 23.11.2009 година, по искане на ответника, е открито производство по оспорване истинността на описаната фактура относно верността й, че на 31.12.2004г. ”Т.-А. Д.”, Г. е получил стока, както следва: дизелово гориво в количество 93 351 л на единична цена 1.21, с обща стойност 112 954.71 лв. и евродизел в количество 4 000 л на единична цена 1.22, с обща стойност 4 880 лв., или общо 141 401.65 лв. с ДДС, с място на сделката Смолян, както и че фактурата е подписана от представител на търговеца, получен от нея.

По искане на ответника е открито производство по оспорване истинността на представените и приети като доказателство по делото предавателно-приемателни разписки /ППР/ № */31.07.2004г. за доставка на дизелово гориво 16 700 л; ППР № */01.07.2004г. за доставка на дизелово гориво 16 700 л; ППР № */09.2004г. с доставка на дизелово гориво – 8 433л; ППР № */30.08.2004г. за доставка на дизелово гориво -16 959 л; ППР № */29.10.2004г. за доставка на дизелово гориво 8 275 л; ППР № */16.09.2004г. за доставка на дизелово гориво 17 125 л; ППР № */10.09.2004г. за доставка на дизелово гориво 9 069 л и ППР № */27.10.2004г. за доставка на дизелово гориво 4 000 л, относно верността им, че на посочените дати ”Т.-А. Д.”-Г. е получил стоката – гориво, посечена в тях, в отразените количества, както и че предавателно-приемателните разписки са подписани от представител на търговеца за получател.

В отговор на въпроси по реда на чл. 176 ГПК, А. В. К. в качеството си на обяснил, че през лятото на 2004 година в Г. К., на сре¨а с тютюнопроизводители, в това число с К. Д. – баща на А. Д., постигнали принципна договорка да извърши доставка на горива, необходима за тютюнопроизводството.

В показанията си свидетелите Ф. и С. сочат, че през 2004 година работили П. ищеца – първият, като диспечер на горива, а вторият отговарял за експедицията на горивата. Във връзка с работата си св. Ф. приемал заявки от фирмите, на които било доставяно гориво. Заявките се подавали по телефон или по факс. Сочат, че имало няколко заявки – поне три, от фирма от Г. К.- „Т.”, както и съответно-били направени доставки по такива заявки в с.Ябълково. Заявките от с-.Ябълково се правели от мъже, от името на „Т.”.

От показанията на св. Д. - финансов директор П. ищеца, се установява, че през 2004 година „А.-6. К. започнал да зарежда с гориво редица производители на тютюн от К., в т.ч. и „Т.-А. Д.”. Процесната данъчна фактура била издадена от служител П. ищеца- М.Л.-фактурист-счетоводител и изпратена на с писмо с обратна разписка. Свидетелката сочи, че заявки от името на „Т.” правел св. Б., както и третото лице-помагач С., който се представял за пълномощник на . За заплащане стойността по фактурата била провеждала многократно разговори с А. Д., както и с баща й К. Д..

От показанията на свидетеля Д. – шофьор П. ищеца, се установява, че през 2004 година превозвал и доставял горива в с.Ябълково. Горивото било получавано от мъж на име Н. С. Т.. П. разтоварване на горивото, шофьорът попълвал предавателно-приемателна разписка, която подписвал на „предал”, а за „приел” се подписвал Т..

От показанията на св.Б. се установява, че работел в „Технопрогрес”, Г. Момчилград с управител Д. С.. По негово нареждане свидетелят поел работата в с.Ябълково, където С. имал бригада за отглеждане на тютюн. За сушенето на тютюна се използвали камери, които работели с дизелово гориво. Свидетелят правел заявки за доставка на горива до „А.-.” по телефона, по нареждане на С.. Със заявките и договарянето се занимавал единствено С.. Ако той не можел в момента да направи заявка, се обаждал на свидетеля да я направи. Не познавал А. Д. и не свързвал „Т.” с нея, и не бил контактувал с нея във връзка със заявките на горива. Знаел, че С. е управител на „Технопрогрес” и на „Т.”. Процесната данъчна фактура била донесена в седалището на „Технопрогрес” от представител на „А.-.” и след като свидетелят уведомил С., последният му казал да я подпише и че после ще я подпише и той. Свидетелят попълнил само графата „стоката, получена на 31.12.2004 година” като вписал своето име във фактурата и я подписал. Фактурата съдържала и подпис на С.. Не можел да каже дали горивото, отразено във фактурата, е действително доставено на „Т.”. На 31.12.2004 година не бил получавал гориво. Счетоводството на „Технопрогрес” и „Т.”, били в една канцелария. Един счетоводител водел двете счетоводства.