Решение № 227 от 23.07.2018, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 227 гр. Севлиево, 23.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо

Христов при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 336 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на вземане породено от разпоредбите на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Мобилтел" ЕАД (понастоящем с наименование „А1 България " ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М. М. срещу Н.А.И., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата било образувано ч. гр. д. № 1256/2017г., по описа на PC – Севлиево, по което на ищеца била издадена заповед за изпълнение. В законният срок постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Предявеният иск се основавал на договори за далекосъобщителни услуги М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от 27.06.2014 г., сключени с ответницата, като приложими в отношенията между страните били и Общи условия. В срока на действието на договорите ищеца издал на абоната-ответник фактури по договорите, както следва: фактура № *********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване договора за далекосъобщителни услуги М4146364 от 27.06.2014 г., в размер на 494,36 лв. и фактура №

*********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване договора за далекосъобщителни услуги М4146365 от 27.06.2014 г., в размер на 494,36 лв.. Ответницата не изпълнила задълженията си по посочените договори, като не заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Н.А.И. договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ищеца претендира сума в общ размер 988,72 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на горепосочените договори между страните. Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а - 34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена във фактури.

Последните не били погасени от абоната-ответник и Мобилтел прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния била начислена неустойка. В случая, клаузата за неустойка била рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурирала в Приложение 1 към договорите и гласяла:,, В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.“.

Основанието за прекратяване на договора следвало и от т. 27.2 от ОУ, в които било казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Н.А.И. и начисляването на договорна неустойка. Ответника Н.А.И. според представените договори, се съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги. Мобилтел имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите условия. Съгласно чл. 26.5. от Общите Условия Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловили правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Н.А.И..

По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел" ЕАД неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Ответницата не изпълнила задълженията си по посочените договори, като не заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-ответник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Предвид изложеното, ищеца моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата му дължи сумата от 988,72 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от 27.06.2014 г., за които задължения била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1256/2017 г. по описа на РС – Севлиево. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, в който заявява неоснователност на иска. Сочи, че е сключила договори на 14.06.2014г., като това, което обяснила на служителя в магазина на "МТЕЛ", гр. Севлиево било, че единствено иска да закупи два броя телефони по всеки от договорите, без обаче да плаща каквито и да било сметки и такси. По тази причина дала по 50 лева за мобилно устройство или общо 100 лева. Ясно обяснила, че няма да плаща каквито и да било сметки, за което й казали, че няма да я търсят за такива. Това се случило в присъствието на нейни близки. Не била плащала по никакви фактури за телефонни номера *** и ***. Никой от семейството й не бил плащал такива фактури от момента на сключване на двата договора. Не била ползвала мобилните услуги на оператора, а единствено използвала двата телефона, но със СИМ карти на Глобул. Самото неизпълнение по двата договора - М4146364 и М4146365 било още от първата фактура, по която имало неизпълнение, т.е. тази за периода 14.06.2014г.-14.07.2014г.. До октомври 2014 г. имало неизпълнение по 4 броя фактури за всеки от горепосочените номера, а до месец декември 2014 г. за 6 броя за всеки. По силата на самия договор и на общите условия, на които се позовавал ищеца, още с неизпълнението на първото неплащане на фактура за всеки от номерата възниквало правото за прекратяване на договора и изискване на неустойка по същия, като в конкретния случай това се отнасяло и за двата договора. Задължението за лихва и за неустойка, съгласно предвидените в чл. 111 от Закона за задълженията и договорите срокове се погасявало с изтичането на 3 годишна давност и давността за тези задължения започвала да тече от момента на неизпълнението и възникването на право за предсрочна изискуемост на цялото задължение. Прави възражение за изтекла тригодишна давност считано от изискуемостта до момента на завеждане на заповедното производство със заявление вх. № 3781/11.10.2017 г. на Районен съд - Севлиево.

Прави възражение и за прекомерност на неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД за всеки един от горепосочените договори. В конкретния случай се касаело за един субект на правото, който разполагал с изключителни финансови възможности за сметка на физическо лице, което му е невъзможно да плаща каквито и да било финансови задължения, поради социално-икономическото му положение. По смисъла на Закона за защита на потребителя се позовава на неравноправни клаузи в двата договора, които са в ущърб на ответницата, т.к. предвиждането на клаузи, даващи основание само едната страна да може едностранно да променя параметри на договори, включително и начин на плащане и фактуриране се явявало незаконосъобразно и в ущърб на ответницата.

Ответницата в нито един момент не била уведомена, че дължи пари по конкретни фактури.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебното заседание ответницата, след редовното й призоваване, не се явява и не си представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от два договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 27.06.2014 г., два броя приложение № 1 към договорите, за телефонен номер *** и за телефонен номер ***, два броя приложение № 3 – Ценоразпис за ползване допълнителни елекронни съобщителни услуги и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите, че такива договори са сключени между страните и по силата на същите ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, електронни съобщителни услуги на ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените услуги, съгласно тарифен план Мтел смарт Ел 2 г. и по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата е запозната, при месечна абонаментна такса от 34,90 лв., с включен ДДС, за всеки от двата договора и телефонни номера. Видно от описаните по – горе приложения към договора между страните, че в двете приложения № 1 са предвидени клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договора или Общите условия, с които абоната е декларирал, че е запознат, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и/или да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок.

Установява се от приложени по делото фактури, че ищеца е издал на ответницата следните фактури: фактура от 25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв.; фактура от 26.08.2014 г., с падеж на плащане 10.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв.; фактура от 25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв. и фактура от 26.08.2014 г., с падеж на плащане 10.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв..

Установява се от приложени по делото сметки, че ищеца е издал на ответницата следните сметки: сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., в която е начислена неустойка, в размер на

494,36 лв. и сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., в която е начислена неустойка, в размер на 494,36 лв..

От приложеното ч. гр. д. № 1256/2017 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца на 11.10.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника заповед № 752/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 988,72 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги - М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от 27.06.2014 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване заявлението до изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8cc4611-fb89-41e8-9c77-2589b8996626