Определение № 503 от 30.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. КърджА., 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Н. К. КА.нова като разгледа докладваното от Н. К. КА.нова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500320 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ш. З. М. от гр.М., чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу определение N 329 от 13.09.2023 г., постановено по гр. д.

N 231/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което частично е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна, като жалбодателят е осъден да й заплати сумата 600 лв., вместо сумата 625 лв..

Частният жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като претендира за отмяната му по следните съображения: с решение N 211/31.07.2023г. по гр.д. N 231/2023г. РС-М. е разгледал иск с правно основание чл.127а от СК и със същото осъдил ответника на разноски в производство по спорна съдебна администрация, в което разноски не се присъждат и същите остават в тежест на страни, а алтернативно съдът е следвало да приеме, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което разноските следвало да останат в тежест на ищеца.

Релевира се, че практиката на ВКС е единодушна, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127а от СК пред първата инстанция, с оглед характера на производството, в което спорът не се решава със сила на пресъдено нещо. Сочи се определение N 385/25.08.2015г. по дело N 3423/2015г. на ВКС, I г.о.. Твърди се, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, то той не дължи разноски по делото и те се понасят единствено и само от ищеца, независимо от изхода на спора, в който смисъл се сочи да е определение N 592/13.10.2011г. по ч.гр.д.

N 492/2011г. на ВКС. Искането е да се постанови определение, с което да се отмени 1 обжалваното определение и да се измени решение N 211/31.07.2023г. по гр.д. N 231/2023г. на РС-М. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Н. А. разноски за адвокатско възнаграждение и такси, като се постанови разноските да останат в тежест на страните така както са сторени.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна Н. Н. А., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Ответникът по частната жалба сочи, че производството не е охранително и не следва аналогично да се прилага правилото на чл.541 от ГПК, като оспорва твърдението, че частният жалбоподател като ответник по иска не е дал повод за завеждане на делото, което счита да се установява от липсата на дадена декларация за съгласие за пътуване на детето на страните в чужбина. Моли обжалваното определение да се потвърди и претендира разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана съображения: по същество частната жалба е неоснователна по следните

Производството по гр. д. N 231/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А. от гр.М. срещу Ш. З. М. от гр.М., по искане по чл.127а от СК за даване на заместващо съгласие за пътуване на детето на страните в чужбина. След срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен, при възражение, че не е заявявал отказ детето да пътува в чужбина, с искане съдът да съобрази, че се намира в чужбина и ако даде заместващо съгласие детето да пътува в чужбина, то интензитетът на пътуванията да е в интерес на детето, при съблюдаване на правата на ответника по определения му режим на лични отношения с него. В съдебно заседание ответникът е предложил да се постигне споразумение и е заявил, че признава иска, без обаче за една от посочените в исковата молба държави-В., като съдът е приканил страните към спогодба, каквато не е постигната до приключване на делото, нито по делото е представено от ответника надлежно писмено съгласие детето да пътува в чужбина. С решението по делото е уважена исковата молба и в тежест на ответника са възложени направените от ищеца разноски от 25 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, което впоследствие по надлежно заявено искане на ответника за изменение на решението по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, оспорено от ищеца с писмен отговор, е изменено с обжалваното определение като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв. деловодни разноски, вместо сумата от 625 лв., по причина, че в представения от ищеца списък на разноски е посочена само сумата 600 лв. за адвокатско хонорар, без 2 платената държавна такса от 25 лв.

Определението е правилно.

Искането по чл.248, ал.1 от ГПК е направено от ответника в срока за обжалване на постановеното решение. То е за изменение на решението в частта му, с която са присъдени разноски не по искането на ответника, а в негова тежест, по искане и в полза на ищеца по делото, което обуславя правомощие на съда да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК /в този смисъл Определение N 250 от 16.04.2014 г. по ч.т.д. N 710/2014 г. на ВКС,ІІ г.о., Определение N 2 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. N 5494/2015 г., IV г. о., ГК./.

Искането на ответника се основава на погрешната преценка на съда да разпредели разноските по претендирания от ответника начин, приет за правилен с Определение N 385 от 25.08.2015г., постановено по ч.гр.д. N 3423/2015г. на ВКС, ГК, I-во отделение.

Освен така посочената от ответника практика на ВКС, е нА.це и друга Определение N 306/04.09.2017 по ч.гр. дело N 2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о., в която е прието, че производството на спорна съдебна администрация, макар и да не е исково, е двустранно и спорно, и въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции, в който смисъл е Определение N 18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. N 3859/2013 г., ІІІ г.о на ВКС. В този смисъл са и Определение N 43 от 19.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. N 7263/2014 г., III г. о., Определение N 59 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. N 3212/2015 г., III г. о., Определение N 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. N 3895/2015 г., II г. о. и др.

Или практиката на ВКС по горепосочения въпрос, поставен в частната жалба, не е единодушна и доказателство за това е, че е образувано тълкувателно дело N 3/2023г. на ОСГК на ВКС по въпроса „Приложими ли са разпоредбите на чл.78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?“.

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед двустранния и спорен характер на производството по чл.127а, ал.2 от СК, както и с оглед липсата на правна норма, която изрично да сочи друг, различен начин на разпределение на разноските, както това е уредено за охранителните производства в чл.541 от ГПК, разноските в това производство, както и въобще разноските в производствата по спорна съдебна администрация, се разпределят по общите разпоредби на чл.78 от ГПК.

На следващо място, не се установява от първоинстанционното производство ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като е оспорил същия още с отговора на исковата молба, който е подал извън срока по чл.131 от ГПК, а в съдебно заседание е заявил признание на иска, без то да обхваща целия предмет на делото, и наред с това, в хода на делото не е 3 представил доказателства за реално дадено от негова страна съгласие детето му да пътува в чужбина.

По тези съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

Не се следват разноски на която и да е страна по делото за производството по чл.248 от ГПК, в частност такива не се следват на ответника по частната жалба.

Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Както е прието в Определение N 75 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. N 4561/2018 г., II I г. о., производството по чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт, и съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.

Moтивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл.

274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение N 329/13.09.2023г. по гр.д. N 231/2023 г. на Районен съд - М..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4