Решение № 28 от 12.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. К., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20215100900075 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД гр. С. твърди, че на **.**.**** г. е сключен договор за жилищен кредит № ****/*/**** г. между „Б.П.Б.“ АД от една страна и М. Ф. Х. и Д. М. П. от друга, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в размер на 79 000 лева, които щели да послужат за покупка и довършителни работи на недвижим имот, подробно описан в чл. 2 от договора. Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с начислените лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл. 4 от договора за кредит, отпуснатия кредит се усвоявал по разплащателната сметка на кредитополучателите, като видно от приложеното към исковата молба извлечение от разплащателната сметка, по която е обслужван кредита, на **.**.**** г. банката отпуснала на кредитополучателите сумата от 55 000 лева. Съгласно Анекс № * от **.**.**** г. страните се съгласили, че размерът на отпуснатия кредит няма да е 79 000 лева, а ще бъде 55 000 лева, като към датата на подписване на Анекс № * същата била изцяло усвоена от кредитополучатлите. Твърди също, че по силата на чл. 13, ал. 1 от договора за кредит за ползвания кредит кредитополучателите дължали годишен лихвен процент в размер на 10.5 % равен на базовия лихвен процент по жилищни 1 кредити + надбавка в размер на 3%. Съгласно ал. 3 от договора за базов лихвен процент се ползва 3м SOFIBOR + надбавка в размер на 3.2 %, като към датата на подписване на договора за кредит тримесечния SOFIBOR е с приета стойност 4.3 %. С чл. 2, ал. 1 от Анекса от **.**.**** г., размерът на възнаградителната лихва е променен на 11.25 %, като сбор от базовия лихвен процент на банката за кредити в лева + надбавка в размер на 3.75 %. Съгласно чл. 14, ал. 3 от договора, при просрочие от страна на кредитополучателите на която и да е вноска, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи мораторна лихва в размер на сбора от възнаградителната лихва + наказателна надбавка в размер на 4 %. По силата на чл. 15 от договора кредитополучателите дължали месечна такса за управление в размер на 0.095 % от главницата, дължима на падежа на всяка 2 вноска. Съгласно чл. 23 от договора, кредита се погасявал на месечни погасителни вноски, които включват главница, лихва и месечна такса за управление, като крайният срок за издължаване на кредита е 240 месеца от датата на първото усвояване.

Твърди, че на **.**.**** г. се осъществило преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез вливане по реда на чл. 262 ТЗ в ,, Ю.Б. “ АД, като по силата на извършеното вливане, приемащото дружество ставал универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество, както и всички права и задължения на „Б.П.“ по сключените договори с клиенти, в това число и по процесния, се прехвърлят върху „Ю.Б.“. Твърди, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 23 от договора за кредит за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите изпаднали в забава относно погасяването му, с което бил нарушен сключения договор за кредит. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж **.**.**** г., на основание чл. 27 (в) от договор за жилищен кредит № ****/*/**** г. от **.**.**** г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, „Ю.Б.“ АД обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, за което кредитополучателите били уведомени изрично с поканиуведомления, връчени чрез ЧСИ Р.С.. Поканите били връчени на кредитополучателите на дата **.**.**** г., от която дата именно кредитът се считал за изцяло предсрочно изискуем. Поради неизплатеното от кредитополучателя задължение, произтичащо от договор за жилищен кредит № ****/*/**** от **.**.**** г. се пораждал правен интерес от предявяване на настоящият иск. Моли съдът да постанови решение, с което 2 да осъди М. Ф. Х. и Д. М. П. да заплатят солидарно на „ Ю.Б. “ АД дължимите от тях суми, произтичащи от договор за жилищен кредит № ****/*/**** от **.**.**** г. в размер, както следва: главница в размер на 26 252.58 лева, възнаградителна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в размер на 3 146. 51 лева, мораторна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в размер на 429.57 лева, такси за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в размер на 250.07 лева, разноски за периода **.**.**** г. до **.**.**** г. в размер на 228 лева, както и законната лихва върху главницата.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК назначеният на ответника М. Ф. Х. особен представител не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражение, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, назначеният на ответницата Д. М. П. особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск и счита същия за неоснователен. В отговора се сочи, че неоснователно е твърдението на ищеца, че кредита е предсрочно изискуем на основание връчена покана – уведомление до ответниците на **.**.**** г. чрез ЧСИ Р.С., защото към този момент задължението им било погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Връчването на поканата – уведомление чрез ЧСИ на **.**.**** г. не правило дълга по кредита предсрочно изискуем, защото считано от сключване на договора – **.**.**** г., както и от **.**.**** г. – датата на подписване на Анекс № * към договор за жилищен кредит № ****/8/**** от **.**.**** г. в момента на връчване на уведомлението от ЧСИ – **.**.**** г., вземането е погасено по давност. Сочи се в отговора, че ищецът – банката кредитор не може да се позове на т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като осъщественото уведомяване на кредитополучателя чрез ЧСИ Р. С. на **.**.**** г. за предсрочна изискуемост на кредита е в момент, в който вземането вече било погасено по давност. Обявената така, както счита банката – ищец предсрочна изискуемост в действителност, била липса на обявена на длъжника предсрочна изискуемост, поради погасено по давност вземане. С оглед на направеното възражение за погасяване на вземането по давност по изложените съображения е неоснователна и недоказана исковата претенция, както по основание така и по размер, освен претендираната главница неоснователни и недоказани са по основателност и по размер претенциите относно възнаградителна лихва, мораторна лихва, 3 законна лихва и претенции за такси и разноски. Оспорва обстоятелствата и твърденията в исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че страните по делото са сключили договор за жилищен кредит № ****/*/**** от **.**.**** г. Оспорва обстоятелството, че на **.**.**** г. е подписан Анекс № * към Договор за жилищен кредит № ****/*/****/**.**.**** г., тъй като същото се опровергава от действително подписания и приложен към исковата молба Анекс № *, който е с дата на подписване **.**.**** г.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, в която излага съображения, че твърденията на особения представител на ответника, че задължението е изтекло по давност, са неоснователни и неразбираеми. Твърди се, че кредитополучателите са изплащали задължението си по договора до юли 2020 г., като считано от вноска с падеж **.**.**** г. плащанията били преустановени. Погасителната давност започвала да тече от деня, в който вземането стане изискуемо, като в случая за всяка вноска от **.**.**** г. течал отделен срок. Поради неизпълнение на задълженията и на основание чл.27(в) от договора за кредит банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което кредитополучателите са уведомени с изрични покани, връчени чрез ЧСИ Р.С. на **.**.**** г., от която дата целият незаплатен остатък е станал изцяло предсрочно изискуем.

Относно оспорването на Анекс № *, конкретизира и заявява, че в исковата молба при изписване на датата, на която е сключен анекса, е допусната техническа грешка и вместо 2012 г. е записано 2021 г. Правилната дата, на която е сключен анекса е **.**.**** г.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК назначеният на ответницата Д. М. П. особен представител е подал писмен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Счита, че изложените обстоятелства в допълнителната исковата молба относно направеното възражение за настъпила погасителна давност на исковата претенция за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, законна лихва и претенции за такси и разноски, са неправилни. Твърди се, че ответникът няма парични задължения към ищеца, като представените по делото документи не обосновават наличие на вземане в посочените в искова молба основания и размер, като погасителната давност е проявила своето действие спрямо тях.

4

Поддържа като неоснователно и твърдението на ищеца, че кредита е предсрочно изискуем на основание връчена покана – уведомление до ответниците на **.**.**** г. чрез ЧСИ Р.С., тъй като към този момент задължението им е погасено по давност. Връчването на поканата – уведомление чрез ЧСИ на **.**.**** г. не правило дълга по кредита предсрочно изискуем, тъй като считано от сключване на договора – **.**.**** г., както и от **.**.**** г. – датата на подписване на Анекс № * към договор за жилищен кредит № **** К ****/**.**.**** г. в момента на връчване на уведомлението от ЧСИ – **.**.**** г. вземането е било погасено по давност. Освен това, не били налице основанията и предпоставките за обявяване на всички суми по договора за жилищен кредит от **.**.**** г. и Анекс № * от **.**.**** г. за предсрочно изискуеми, тъй като ищецът не е осъществил валидно и редовно уведомяване на ответницата за обявяване на предрочната изискуемост на вземанията му като кредитор. След като не били налице данни, че до ответницата е достигнало и е получила едностранно волеизявление, не можело да се приеме, че спрямо нея са настъпили и последиците за предсрочна изискуемост на вземането по договора за паричен заем в съответствие и с изискванията на т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК. Поддържа се, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е установено в полза на кредитора и представлява изменение на договора, като за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, за да може това договорно изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника, каквито доказателства в случая нямало. Съгласно цитираната по-горе т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника кредитополучател. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като предсрочната изискуемост следва да настъпва преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът да е уведомил затова длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на исковата молба, то и вземането на ищеца– 5 кредитор, не е станало изискуемо в заявените искови размери и не е възникнало на предявеното основание.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя представител по пълномощие, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

Назначеният на ответника М. Ф. Х. особен представител, в съдебно заседание, моли съда да отхвърли исковата претенция. В случай, че съдът приеме същата за основателна, изразява становище за приспадане на платените в хода на съдебното производство суми. Представя писмена защита, в която излага съображения.