Определение № 20735 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20735 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100509456 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК:

Производството е образувано по подадена от „Ай Тръст“ ЕООД частна жалба срещу разпореждане № 158826 от 01.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 34620/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 срещу длъжника П.Н.М., ЕГН **********, свързанo с договор за поръчителство, договор за предоставяне на поръчителство и договор за кредит № 2767667 от 02.05.2023 г., сключен с третото лице „Кредисимо“.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно СРС бил приел, че на длъжника не е предоставено право на избор и е бил задължен да избере поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит и за длъжника нямало санкция, ако избере необезпечен кредит. Неправилен бил изводът, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД следвало да се включат в ГПР. Процесният договор бил валиден и изцяло съобразен с изискванията на ЗПК. Не били налице предпоставките на чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност моли да се приложи чл. 23 ЗПК и на „Ай Тръст“ ЕООД да се присъди чистата стойност на кредита. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да уважи подаденото заявление в пълен размер. В условията на евентуалност моли да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 1907.40 лв. – главница по чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване.

1

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 186358 от 06.06.2024 г. е образувано ч. гр. д. № 34620/2024 г. на СРС. Заявлението е подадено от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 срещу П.Н.М., с ЕГН ********** за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания: сумата 1907,40 лева, представляваща главница по договор за кредит № 2767667 от 02.05.2023 г., сключен с третото лице „Кредисимо“, 128,33 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 386,03 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 38,31 лв. мораторна лихва по договора за кредит за периода 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., 11,55 лв. лихва от 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г., законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство.

С обжалваното разпореждане СРС е приел, че длъжникът е сключил договор за потребителски кредит с третото лице „Кредисимо“ ЕАД чрез размяна на електронни изявления, при което писмената форма за действителност следва да се счита спазена. По силата на този договор длъжникът е усвоил главница в размер на 2 000 лв., като е поел задължението да върне усвоената главница и да заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40 % на осемнадесет ежемесечни вноски, като размерът на вноските постепенно нараства от 155,79 лв. на 173,19 лв. Общият размер на тези плащания възлизал на 2978,15 лв. Длъжникът поел и няколко други парични задължения, а именно да заплати застрахователна премия в размер на 198,00 лв., както и да обезпечи задълженията си по договора за кредит. При това положение страните посочили в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 48, 21 %. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД сключили договор за поръчителство, а длъжникът сключил с „Ай Тръст“ ЕООД „договор за предоставяне на поръчителство“, по силата на който заявителят е поел задължението да поръчителства за него, а той е поел задължението да заплати на заявителя възнаграждение в общ размер на общо 2336,98 лв. Заповедният съд е приел, че сключването на „договор за предоставяне на поръчителство“ е било всъщност задължително условие за предоставянето на потребителския кредит противно на декларираното от длъжника в чл. 3 от договора за потребителски кредит. Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславял недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Щом договорът за потребителски кредит бил нищожен, то нищожен бил и акцесорният спрямо него договор за поръчителство. Затова заявителят „Ай Тръст“ ЕООД всъщност не поръчителствал за длъжника и не би могъл да изпълни неговите парични задължения, в това число и задължението по чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност /главницата/ на недействителния договор за потребителски кредит. Поради изложеното, районният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

2

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на заповедния съд относно нищожността на договора за потребителски кредит. Видно от уговорките в договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло. В допълнение следва да се посочи, че с предвиденото в чл. 4 от договора за потребителски кредит, е ограничено правото на избор на кредитополучателя кой да бъде поръчител по кредита му и е предвидено, че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.

Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД – кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо” ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Този извод се потвърждава и от предвиденото в чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, че възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, или на „Кредисимо” ЕАД, или по други начини, установени в договора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 5 „Кредисимо” ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя плащане на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.

ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48.21 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Със сключването на отделен договор за поръчителство се цели постигането на едно допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за кредит и чиято единствена цел е да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. При отчитането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително по-висок от посочените в договора 50 %, тъй като възнаграждението за поръчителя е в размер по-висок от размера на кредита. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй като целта на 3 законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит противоречи на императивните разпоредби на ЗПК, приложимост намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която при недействителен договор за потребителски кредит се дължи връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от заемополучателя в полза на заемодателя суми. Последната сума не би могла да се присъди за заявителя в настоящото производство, доколкото претенцията му на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора, които последващи правоотношения изискват наличие на действителен договор за заем.

Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Щом договорът за потребителски кредит е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което отговорност да носи поръчителя. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда една своеобразна санкция за нарушаването от страна на търговеца на правата на потребителя при сключването на договор за кредит. Като пряка последица от недействителността на договора, задължението на поръчителя не би могло да възникне. Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор по арг. от чл. 138, ал. 2 ЗЗД – виж определение от 08.11.2021 г. по гр. д. № 1340/2021 г. на ВКС, IV г. о.

Оттук, частната жалба следва да се остави без уважение.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 391926/03.12.2024 г. по описа на СРС, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, срещу разпореждане № 158826 от 01.11.2024 г. по ч. гр. д. № 34620/2024 г. по описа на СРС, 150 състав.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5