Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3620 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4872/2024
Вид
Определение № 3620
Подписан
10.07.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Жива Декова, Дора Михайлова, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3620 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002104872 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8552/09.05.2025 г. на касатора Л. А. М. за изменение в частта относно присъдените в полза на ответника по касация на И. П. Х. съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 2035/24.04.2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 161 от 27.05.2024 г. по в. гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд - Сливен. Поддържа се, че ответникът по касация няма право на разноски, тъй като отговорът на касационната жалба бил депозиран след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, а и доказателства разноски за адвокатско възнаграждение да са направени липсвали. При условията на евентуалност моли адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника по касация, да бъде намалено като прекомерно.

Ответникът по молбата не изразява становище.

С определение № 2035/24.04.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на Решение № 161 от 27.05.2024 г. по в. гр. д. № 186/2024 г. на Окръжен съд Сливен, като касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 1 200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Молбата на касатора по чл. 248 ГПК, съдържаща своевременно релевирано (доколкото препис от отговора на касационната жалба и приложенията към него не се връчват на касатора) възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, е подадена в законния едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., в редакцията към момента на сключването на 1 договора за правна помощ и съдействие – 08.11.2024 г. - за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 1, но не по-малко от 1 200 лева. Съобразно посочените правила размерът на минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба (незадължителен за съда) в случая възлиза на 1 200 лева. Това е размерът, за който страните по договора от 08.11.2024 г. – довереник и доверител – са постигнали съгласие. Видно от отбелязването в пункт втори, договореното възнаграждение от 1 200 лева е платено изцяло и в брой на адв. К. Т., като в тази част договорът има характер на разписка за извършеното плащане. Неоснователен е доводът на касатора, че отговорът на касационната жалба е просрочен. Препис от касационната жалба е връчен на адв. К. Т., пълномощник на И. П. Х., на 06.11.2024 г., а отговорът на касационната жалба е депозиран на 15.11.2024 г., видно от пощенското клеймо на пратката.

Наведените от жалбоподателя доводи не могат да обосноват извод, че разноските за адвокатско възнаграждение от 1 200 лева следва да се намалят като прекомерни. Те представляват платено възнаграждение на адвокат, положил труд чрез запознаване с въззивното производство, постановеното по него решение, касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, изготвяне на подробен отговор на касационната жалба и формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК деветнадесет правни въпроси с посочване на относимата към всеки от тях съдебна практика.

При тези факти и минимален размер на адвокатското възнаграждение от 1 200 лева извод за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение от 1 200 лева не може да бъде обоснован, тъй като платената цена на адвокатската защита е съответна в случая на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на касатора Л. А. М. за изменение в частта относно присъдените в полза на И. П. Х. съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 2035/24.04.2025 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2