Определение № 54 от 27.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Монтана, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500035 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК .

Образувано е по частна жалба подадена от В. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. З. № * чрез пълномощника си адв. Д. Г. П., от АК-П. с л. № ***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „Б.“ № * тел.: *** ПРОТИВ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2745/2025 г. по описа на Районен съд Лом, VII състав, В ЧАСТТТА в която в полза на „К.“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, длъжникът е осъден да заплати на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Счита същите за явно прекомерни и моли съда да ги намали до размера от 50 лв. Съгласно текстът на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми или с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата – при интерес до 1000 лв. възнаграждението следва да е в размер на 400 лв. Но дори и в този размер адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и силно завишено, като на практика достига главницата.

Следва да се съобрази, че заповедното производство е с ниска правна и фактическа сложност, При всички положения положеният труд не може да се категоризира като висококвалифициран и с дължимата грижа. По делото има 1 представени доказателства за заплащане на възнаграждението в размер на 1200 лв. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012гр. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност. При определяне размера му съдът следва да се съобрази с разясненията по решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдържащо произнасяне по преюдициално запитване, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, правораздавателният орган не е обвързан дори от минималните размери, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. В цитираната практика на СЕС е пояснено, че във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1/2004 г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение.

Определящи критерии, които следва да се вземат предвид са извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като при съобразяването им не трябва да се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.

Моли съда да ОТМЕНИ издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2745/2025 г. по описа на Районен съд Лом, VII състав, в частта, в която длъжникът В. Г. Г. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „К.“ АД с ЕИК ***, адвокатско възнаграждение за разликата от 50 лв. до 1200 лв

По делото са приложени писмени доказателства след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, МОС приема следното:

Жалбата е подадена надлежна страна, в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е основателна.Съображенията на съда за това са следните:

Заповедното производство е започнало по молба на „К.“ АД против В.

Г. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за суми по договор за потребителски кредит между страните.Първоинстанционния съд е приел заявлението за основателно и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение с която е разпоредил длъжникът В. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на кредитора „К.” АД с ЕИК ***, представлявано от М.Г.А., Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Р. И. Д., сумата общо 652.22 2 лв. (шестстотин петдесет и два лева и 22 ст.), от които:

1

Главница в размер на 487.49 /четиристотин осемдесет и седем лева 49 ст./ 2

Договорна лихва в размер на 156.00 /сто петдесет и шест лева/, за времето от 24.07.2025 г. до 26.11.2025 г.

3

Законна лихва в размер на 8.73 /осем лева и 73ст./, за времето от 25.07.2025 г. до 26.11.2025 г ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -25.11.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата 1221.25 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и 25 ст.) разноски по делото, от които: дължимата и платена държавна такса в размер на 21.25 лв. (двадесет и един лева и двадесет и пет ст.) и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).

Вземането произтича от следните обстоятелства: На 24.03.2025 между страните се сключва онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013363/ 24.03.2025 г. в размер на 650.00 лв. във формата на електронен документ.Съгласно условията на сключения Договор, „К.” АД, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва,като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски .

Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 24.07.2025, 24.08.2025, 24.09.2025,

24.10.2025. Процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план,както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК от съда не са констатирани неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които да се основават претендираните суми.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното в случая е с оглед 3 подадената частна жалба дали са завишени присъдените разноски в производството.

След като се запозна подробно със събраните по делото писмени доказателства и анализа на фактическата обстановка, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила. По делото е приложен договор за заплатеното адвокатско възнаграждение и същия играе и ролята на разписка .

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, представляващо заповедно производство, претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е прекомерно. При определяне на размера му съдът следва да вземе предвид задължителните разяснения, дадени в решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С428/16 , според което във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.

В разглеждания случай, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2024 г. и с оглед свършената от процесуалния представител работа, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Предвид изложеното, оспорваната заповед следва да се отмени в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 400 лв./204.51 евро /до присъдения размер от 1200лева/613,55евро.

4

Водим от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 1978 / 27.11.2025., постановена по ч. гр.дело № 2745/2025година. по описа на РС- Лом в частта, в която длъжникът В. Г. Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:гр.П., УЛ.З. №*, общ.П., обл.П., да е осъдена да заплати на заявителя „К.” АД с ЕИК ***, разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 204,51 евро/равностойност на 400 лв. / до пълния размер от 613,55 евро / 1200 лв./

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5