Определение № 339 от 09.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Ловеч, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500157 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД против разпореждане № 227/09.03.2023 г., по ч.гр.д. № 115/2023 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че приложеното към заявлението извлечение е редовно, че в него се съдържа информацията относно характеристиките на вземанията, нужна за тяхната индивидуализация. От жалбоподателя се посочва, че общата сума по договора е 4960 лв., като ясно в заявлението е означено, че 4000 лв. е размерът на предоставената парична сума, а 960 лв. - размерът на застрахователната премия, както и че сумата от 10178,94 лв. съставлявала общата сума, дължима от потребителя, включваща размерът на отпуснатия финансов ресурс и (4960 лв.) и уговореното между страните възнаграждение.

От частния жалбоподател се посочва, че сключването на застраховката не е задължително условия за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване 1 по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (22.03.2023 г.), същият е изтекъл на 29.03.2023 г. - денят, след който частната жалба е подадена (28.03.2023 г.). За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че размерът на сумата по договора е 10 178,94 лв., като същата не съответствала на означената в чл. 7.1. от договора сума от 4000 лв.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. В заявлението и приложените към него документи е видно, че в претендираната главница от 4633,43 лв. е включена и застрахователните премии, платени от кредитната институция на застрахователя. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм на директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, като в него се съдържа и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за 2 сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии. В този смисъл съображенията Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 227/09.03.2023 г., по ч.гр.д. № 115/2023 г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3