Решение № 14 от 08.02.2024, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Административно наказателно дело 353/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Анелия Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.1 т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 235 · Закон за горите
- чл.257 ал.1 т.1 · Закон за горите
- чл.50 ал.2 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20231450200353 по описа за 2023 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 649/14.09.2023 на Директора на РДГ- Б., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с което на нарушителя П. К. Н. живущ в гр. В., община В. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 във вр. чл. 50 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 във вр. чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА П. К. Н. , ДА ЗАПЛАТИ на РДГ- Б. сумата в размер на 80 /ОСЕМДЕСЕТ/ ЛЕВА - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
П. К. Н. живущ в гр. В., община В., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 649/14.09.2023 на Директор на РДГ- Б.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С. Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Акцентува се, че от материалите по делото не е доказано административното нарушение, както и датата на същото. Визира се, че проверяващите не са измерили границите с GPS , а с телефон, което измерване не е било точно. На последно място се иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като срещу жалбоподателя няма друго влязло в сила наказателно постановление, отсечено е само едно дърво и причинените щети са незначителни при наличие на сечище от 1,100 хектара.Претендират се и направените по делото разноски, съобразно представения по делото списък.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, но е ангажирал становище по делото. От постъпилите писмени бележки от ю.к. М.
Д. се поддържа да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Акцентува се, че както от обективна така и от субективна страна е осъществен състава на административното нарушение, и че категорично няма основание описаното в акта да се определи като маловажен случай по смисъла на параграф 1 чл.1 т.9 от допълнителните разпоредби на ЗАНН.
Подчертава се, че са спазени изискванията на чл.42 ал.1 от ЗАНН, респективно на чл. 57 ал.1 от ЗАНН. Визира се, че обвинението е ясно, конкретно релевирано, чрез пълно, точно и изчерпателно описание на фактическата обстановка по случая. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Тук е мястото да се отбележи, че 2 атакуваното наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя на 24.10.2023 г., а жалбата е входирана пред ответника на 06.11.2023 г, респективно изпратена на 03.11.2023г. като в тази насока е приложения пощенски плик в оригинал и безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение бланков №100154/11.07.2023 год. е съставен на жалбоподателя затова, че като лице по чл. 235 от Закона за горите П. Н. е маркирал в имот №*** отдел 175, подотдел „к“ в землището на с. Г. К., общ. М. с контролна горска марка №Б8868 2 бр. дървета от дървесен вид цер, като е излязъл извън границите, които не са трайно обозначени на терен с други собственици. Нарушението е извършено на 03.07.2023г. на територията на РДГ Б. в землището на с. Г. К., общ. М. имот №*** отдел 175, подотдел „к“. С това е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 от Закон за горите във вр с чл.50 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №649/14.09.2023 год. на Директора на РДГ Б., АУАН №649/11.07.2023 год., Известие за доставяне с клеймо от 24.10.2023 год., Пощенски плик в оригинал с клеймо от 03.11.2023 год., Пощенски плик с клеймо от 18.09.2023 год., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.08.2023год. по Преписка №5030/2023 год. по описа на РП В., ТО-М., 3 броя Сведения от 14.08.2023 год. и от 03.08.2023 год., Известие за доставяне с клеймо от 26.07.2023 год., Писмо от Директора на РДГ Б. под изх. №РП-648/649/2023 год. от 21.07.2023 год., Констативен протокол серия ИАГ №200062/11.07.2023 год., Констативен протокол серия ИАГ №200063/11.07.2023 год., Заповед №РД-12/97/18.07.2023 год. на Директора на РДГ Б., Писмо на Директора на РДГ Б. под изх.
№РДГ01- 05669/21.07.2023 год., Заверен препис от преписка под вх.
№5030/2023 год., по описа на РП В., ТО- М., съдържаща 31 листа, Справка от Директора на РДГ Б. под изх. №РС-649/20.11.2023 год. ведно със Заповед №РД 49-199/16.05.2011 год., на Министъра на Земеделието и храните, Справка от Директора на РДГ Б. под вх.№363/24.01.2024г. ведно със Заверени копия от Удостоверение №12812/27.03.2017г., вписано в Справка Информационна система на
ИАГ;
Позволително за сеч
3
№0728380/03.07.2023г., Технологичен план от 03.07.2023г., за добив на дървесина от Отдел 175 подотдел „к“ в землището на село Г. К., община М., имот с №***, Карнет опис за извършено маркиране от 03.07.2023г. и Сортиментни ведомости.Съответно са разпитани свидетелите С. И. С. и И. Н.
Н. и двамата служители към ИАГ гр. С., като съответно свидетелят С. е актосъставител, а свидетелят Н. е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. За разкриване на обективната истина по делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели К. В. Т. и Ц. Ц. М., които са присъствали на извършената проверка от служителите на РДГ Б.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява по безспорен, категоричен и непротиворечив начин, че жалбоподателят П. К. Н. от гр. В., работел като частен лесовъд. Съгласно позволително за сеч №0728380/03.07.2023г., на 11.07.2023г. той извършвал сеч в имот с кадастрален №***, в землището на с. Г. К., общ. М. На същата дата, във връзка с подаден сигнал, се извършвала проверка от служители на ИАГ – гр. С. – свидетелите С. И. С. и И. Н. Н., работещи на длъжност „Главен специалист“ в посочената агенция.
Около 12.00 часа започнали проверка на жалбоподателя Н.. В хода на същата констатирали няколко нарушения на ЗГ. Едно от тях било изграждането на извозни пътища, които не били отразени в технологичния план. Освен това, били установени 6 бр. дървета, от вида зимен дъб, немаркирани с КГМ. В съседен имот, с кадастрален №316256.81.11, за който нямало издадено позволително за сеч, проверяващите установили 2 бр. дървета от дървесен вид цер, маркирани с КГМ на Н. Едното от тях било отрязано и „разкроено“.
За констатираните нарушения служителите на ИАГ съставили 2 бр. АУАН и 2 бр. Констативни протоколи, и спрели дейността на сечището. Стойността на неправомерно отрязаните дървета възлиза на 359.53 лева. Тази фактическа обстановка безспорно е установена и от представителя на РП гр. В., ТО- М., който е отказал да образува Досъдебното производство. В тази насока е постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от
31.08.2023г. по Преписка вх. №5030/2023г. След отказа да образува наказателното производство преписката е изпратена на Директора на РДГ Б. с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Безспорно от гласните доказателства по делото в лицето на разпитаните свидетели С. С. и И. Н. по безспорен и категоричен начин се 4 установява, че именно по подаден сигнал до ИАГ С. са извършили проверка в с. Г. К. в отдел 175к и Позволително за сеч №728380 издадено от инж. Й. В. , което е получил именно жалбоподателят. Срокът на сечта е в периода 06.07.2023г. до 31.12.2023г. и при извършената проверка двамата свидетели са установили в имота, сеч на 6бр. дървета без КГМ в основата на пъна с диаметър от 0.24 до 0.40 и обща кубатура 2.84 пл. м3 от зимен дъб.
Свидетелите са категорични, че са измерили дърветата и са ги напръскали с червен цвят. Констатирали, че има и направени 4 бр. извозни пътища с дължина всеки по 80м. и широчина 3м. като същите са отбелязани на терен, но не са посочени в технологичния план. Било констатирано, че тези дървета са отрязани от свидетеля К. Т. Посочената констатация се потвърждава и подкрепя от приложените писмени доказателства в лицето на Констативен протокол Серия ИАГ №200062/11.07.2023г, Позволително за сеч №0728380/03.07.2023г., заверен препис на удостоверение №12820/27.03.2017 год. от информационната система на ИАГ, Заверен препис от позволително за сеч №0728380/03.07.2023г., Позволително за сеч ведно с приложение, Технологичен план за добив на дървесина от Отдел 175, подотдел R/03.07.2023г., Сортиментна ведомост, Карнет-Опис за извършено маркиране на отдел 175, подотдел R/03.07.2023г. в землището на с. Г. К.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния АУАН е съставен на 11.07.2023г. в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите по акта. Актът е подписан от жалбоподателя и му е връчен препис. При подписването на акта жалбоподателя саморъчно е написал възражение, че дървата са маркирани по погрешка и, че до пътя е имало сеч като не са ги рязали те. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци на жалбоподателя за констатираните нарушения са съставени 2 бр. констативни протоколи и 2 бр. актове като настоящият акт е съставен за нарушение на чл.50 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. От показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. и И. Н. по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че безспорно един от имотите е бил изсечен и освидетелстван като за него има издадено позволително за сеч.
Обект на коментар по настоящето дело е вторият имот от подадената жалба от собственика на имота като на процесното място свидетелите са констатирали бригада от дървосекачи и товарен автомобил.И двамата свидетели констатират, че жалбоподателят е присъствал по време на 5 проверката като в процесния имот е констатирана сеч на немаркирана дървесина която е измерена, а отрязаните дървета са напръскани с червен спрей на пъновете. Свидетелите подчертават, че естествените граници на имота е бил земен път като на места е имало посочена граница извън имота в съседния имот. Жалбоподателят с негова контролна марка е бил поставил в долната част на пъна, която ясно си е личала и е потвърждавала номера му като едно от дърветата е било отсечено с тази контролна горска марка извън имота. Т.е две са били маркирани, а едно е било отсечено. От показанията на свидетелите Н. и С. се установява, че процесният имот не е имал издадено позволително за сеч като безспорно не е имало трайно обозначени граници.
Свидетелите са категорични, че именно с G P S устройство са установили границите като на терен долния имот е бил обозначен от предишни години.
Свидетелят Н. в своите показания е изключително обстоен при обяснението си как трябва да бъдат обозначени границите, а именно преди да се влезе в имота следва да се извърши дейност като се маркира на гръдна височина, слагат се две линии и по този начин се огражда целия имот. След, което се влиза в имота, маркира се и се слага със спрей или с блажна боя две линии на гръдна височина. След тези дейности в четирите краища на имота се пише неговия номер. И този имот се огражда на гръдна височина. Конкретния имот е тесен, но дълъг като в горната част на имота има естествена граница път, а в долната пак е път. Подчертава се, че този имот е между два пътя и като краен резултат са били сложени само две странични линии ляво и дясно на гръдна височина.По почин на жалбоподателя и неговия процесуален представител бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Ц. М. и К. Т. , които работят съответно като резач на дървета и шофьор. Свидетеля М. е присъствал на извършената проверка от служителите на РДГ Б. като твърди, че там където са рязани дървета в имота е имало обособени граници, като едно от дърветата е било отрязано на границата, а другото неотрязано и било маркирано до пътя от вътрешната страна. Основното възражение на двамата свидетели М. и Т. е, че проверяващите били проверили границите с телефон, а не с GPS. Прави впечатление обаче, че свидетеля Т. не е присъствал на проверката, но пресъздава това което е разбрал от другия свидетел и жалбоподателя. От своя страна свидетеля М. посочва в показанията си, че не е видял как са се мерили границите, но мисли ,т.е предполага, че е било с телефон.Така посочените показания по никакъв начин не опровергават 6 констатираното от служителите на РДГ-Б.