Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 307 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 333/2026
Вид
Определение № 307
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131,ал.1,т.1 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500333 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение №7662 от 19.06.2026г., постановено по гр.дело №4631/2026г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд-Пловдив относно родово компетентният съд за разглеждане на предявените с искова молба вх.

№17868/13.05.2026г. от „Васко Строй 79“ООД против Г Р Ф, А Г Ф и Х Н Н, като наследници на ЧСИ П С Н, искове за заплащане на обезщетение от по 15732,73 евро от всеки от ответниците за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ЧСИ П Н.

Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:

Пред Окръжен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.

№17868/13.05.2026г. от „Васко Строй 79“ООД, по която е образувано гр.дело №1135/2026г. Посредством нея са предявени против Г Р Ф, малолетната А Г Ф, действаща чрез своя законен представител Г Р Ф, и малолетния Х Н Н, действащ чрез своя законен представител Н Х Н, тримата като наследници – преживял съпруг и деца, на починалата на 17.09.2024г. П С Н, приели наследството й по опис, вписано в особената книга по ч.гр.дело №21775/2024г.

1 на ПРС, искове за заплащане на сумата от 47198,20 евро, равняваща се на 92428,24лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди вследствие неправомерното й бездействие в качеството й на ЧСИ с рег.№*** на КЧСИ по изп.дело №522/2023г., изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.131,ал.1,т.1 от ЗДДС – да преведе по банковата сметка на ТД на НАП Пловдив дължимия данък по проведената публична продан на сграда с идентификатор *******.2, ведно с 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *******, закупена от него за сумата от 282680,09лв. с включен в нея ДДС в размер на 47113,35лв., и на сграда с идентификатор *******.1, ведно с 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *******, закупена от него за сумата от 271889,34лв. с включен в нея ДДС в размер на 45314,89лв., които имоти са му възложени с влезли в сила и вписани постановления за възлагане след внасяне на посочените суми по специалната сметка на ЧСИ Николова, а вредите представляват нереализиран данъчен кредит в размер на платения за закупуване на имотите ДДС от общо 92428,24лв., включен в подадена от него справка-декларация по ЗДДС с №09001358335/11.10.2024г. за отчетен период м.09.2024г. с деклариран резултат „ДДС за възстановяване“ в размер на 90175,75лв. и искане за възстановяване на платения ДДС върху цената за придобиване на двата имота, по повод на което на дружеството била извършена данъчна ревизия, приключила с Ревизионен акт №Р16000925001663-091-001/22.08.2025г., с който било отказано правото на данъчен кредит за внесения от дружеството ДДС, тъй като платеният такъв от него не е внесен от ЧСИ П Н по банковата сметка на ТД на НАП. Ищецът претендира всеки от ответниците да му заплати по 1/3 от сумата или по 15732,73 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С Определение №1282 от 13.05.2026г. окръжният съд е приел предмет на делото да са шест иска - за по 1/3 от внесения от ищеца ДДС по всяка от двете продажби от всеки от тримата ответници или по 8029,56 евро /15704,45лв./ по първото постановление за възлагане и по 7723,04 евро /15104,96лв./ по второто постановление за възлагане, цената на всеки от които искове е под 25000лв., равняващи се на 12782,30 евро, поради което и на основание чл.104,т.4 във връзка с чл.103 от ГПК те да са родово подсъдни като първа инстанция на районния съд. По тези решаващи съображения и на основание чл.118,ал.2 и чл.115,ал.1 от ГПК окръжният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд- Пловдив.

2

Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №4631/2026г. С постановеното по него Определение №7662 от 19.06.2026г. районният съд е приел, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че не се касае за вреди във връзка с възлагането на имотите с отделни постановления, а се касае за такива, произтекли от едно бездействие на ЧСИ да преведе преведения й за извършената единна публична продан на един купувач и на една и съща дата ДДС по надлежната бюджетна банкова сметка, от което е произтекла единна имуществена вреда – намаляване на актива на патримониума му с 92428,24лв., която сума се претендира по равно от тримата ответници или по 15732,73 евро /30769,12лв./ от всеки от тях, с оглед на която цена на исковете е налице хипотезата на чл.104,т.4 от ГПК и родово компетентен да разгледа спора е Окръжен съд-Пловдив, по които решаващи съображения е повдигнат настоящия спор за подсъдност.

Апелативният съд намира, че, с оглед характера на претендираната за обезщетяване имуществена вреда, която не се отнася до заплатения поотделно при закупуването на всеки от двата имота по постановленията за възлагане ДДС като неправомерно събран от ЧСИ, а представлява невъзстановения ДДС, дължимо заплатен от ищеца при закупуването на проведената от П Н като наследодател на ответниците в качеството й на ЧСИ по изп.дело №522/2023г. публична продан на два недвижими имота, включен в цената на всеки от тях, при неуспешно упражнено право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.09.2024г., съгласно ревизионен акт, с който такова е отказано, поради това, че внесеният от ищеца ДДС не е бил преведен от ЧСИ на ТД на НАП, се касае за обезщетяване на вреда с един и същ произход, а не за различни по своя характер и произход вреди, които да са предмет на отделни обективно съединени искове спрямо всеки от тримата ответници. При това положение цената на всеки един от предявените спрямо тях искове от по 15732,73 евро /равняващи се на 30770,55лв./ надвишава сумата от 25000лв., поради което и на основание чл.104,т.4 от ГПК те са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените с искова молба вх.

3

№17868/13.05.2026г. от „Васко Строй 79“ООД против Г Р Ф, А Г Ф и Х Н Н, по която първоначално е било образувано гр.дело №1135/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, искове е Окръжен съд-Пловдив.

ДА се изпрати делото на Окръжен съд-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4